Решение № 8501 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2020 г.

Решение № 8501 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1098/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, представляван от юрисконсулт Стоянов срещу решение № 7594 от 4.12.2019 г., постановено по адм. дело № 12479 по описа за 2019 г. на Административен съд София град /АССГ/, в частта, с която е отменено решение № 6356 от 9.10.2019 г. на председателя на ДАБ в частта, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец на М. М., [гражданство]. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска да се отмени решението на АССГ в описаната част. Пред настоящата инстанция представя справка относно ислямска република [държава] към 20.5.2020 г. Ответникът, М. М., чрез процесуалния представител адвокат Желев оспорва жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 6356 от 9.10.2019 г. на председателя на ДАБ в частта, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец на М. М., [гражданство] и хуманитарен статут. Съдът е разгледал събраните в административното производство доказателства, образувано по подадена от лицето молба от 28.5.2019 г. за предоставяне на закрила. Приел е от фактическа страна, че М. М. е последовател на учението [наименование], забранено в [държава], тъй като противоречало на официалната религия в [държава]. Тъй като негов приятел през 2014 г му се бил обадил, че е застрашен като последовател на това учение, то искащия закрила напуснал [държава] и се установил в Ереван, Армения, която не била забранила посоченото учение. Което той бил продължил да изучава, но тъй като отново разбрал, че е заплашен от връщане в [държава], през 2016 г. дошъл в България. Било му издадено разрешение за пребиваване в страната. При посещение в иранското посолство пред 2019 г. му било казано, че имало образувана преписка и евентуално би бил обявен за издирване от Интерпол. Според писмо от директора на специализираната дирекция "М-ДАНС" не се възразявало срещу възможността лицето да получи закрила, ако отговаря на изискванията на Закона за убежището и бежанците. Съдът е посочил тези данни, направил е изложение относно същността на посоченото учение, неоспоримите текстове на Директива 2011/95/ЕС относно понятието "бежанец" и е посочил справка в универсална електронна енциклопедия. Направил е извод, че М. М. няма проблеми в официалните власти, тъй като е бил на съвсем нормално посещение в иранското посолство за документи, но би могло да бъде вероятно обект на преследване поради принадлежността си към това религиозно течение. От една е приел, че не се установява течението [наименование] да забранено през 2007 г., а само, че след тази година отношението на властите към неговите последователи било променено, тъй като се смятало, че може би привържениците биха били заплаха за националната сигурност. Приел е, че в страната няма данни за безогледно насилие от въоръжен конфликт. При тези описания, съдът е приел, че жалбата на лицето срещу частта за отказ за предоставяне на статут е основателна, тази срещу частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут – за неоснователна – отменил е съответната част от решението на председателя на ДАБ и е отхвърлил в другата част. Срещу отхвърлителната част на първоинстанционния акт не е постъпила касационна жалба и в тази част решението е влязло в сила. По отношение на обжалваната пред настоящата инстанция част от съдебното решението – оплакванията в касационната жалба са основателни. Съдебното решение е постановено при необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. То е вътрешно противоречиво и няма установени нито приети фактически обстоятелства, нито съответни на тях правни изводи. Съдът само е изброил събраните доказателства и не е дал никакво обяснение защо при липса на данни за конкретно преследване на лицето поради верската му принадлежност и за конкретно нарушаване на тези му права е приел, че се налага нова преценка от административния орган на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. В решението липсват правни изводи. Не се оспорва от настоящата инстанция нито една от цитираните в решението разпоредби, нито възможности, които се дават на лицата, които действително отговарят на определението "бежанец" и за които наистина съществува заплаха, поради една или друга, предвидена в закона предпоставка – пол, раса, религия и т. н. Но няма каквато и да било относима конкретика за М. М., който напуснал още през 2014 г. държавата си, бил е известно време в Армения до 2016 г. и тогава дошъл в България. Регистрирал е търговска фирма и започнал легален бизнес. Едва през 2019 г. след нормално посещение в иранското посолство, поради споделена информация от служител там, е взел решение да подаде молба за предоставяне на статут. Освен общите данни за религиозното движение и публикациите относно преследване на водача, конкретно за лицето няма никакви твърдения относно лични и конкретни заплахи за живота му. За М. М. липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец във връзка с разпоредбата на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Посоченият от него мотив да напусне страната си не може да бъде причислен към тези за предоставяне на статут на бежанец. Изрично е посочил, че не е бил нито преследван, нито арестуван, нито осъждан за вярванията си. Или по друга причина, относима към законовите изисквания. Поради което решението се явява неправилно. Следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената от М. М. жалба срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение