Решение № 585 от 18.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ню Енерджи Груп ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Б. Калчева, срещу Решение 481 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело 2833/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие да се произнесе по възражение с вх. 02-2600/1637 от 11.03.2021 г. във връзка с Уведомително писмо с рег. BG06RDNP001-19.410-0006-М003 и е осъден да заплати разноски по делото в размер от 100 лева. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, отмяна на оспорвания мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на чл. 45, ал. 2 и на чл. 19, ал. 7 и ал. 8 от ПМС 161/2016 г. Претендира присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФ Земеделие в писменото си становище от 30.12.2022 г. възразява срещу основателността на подадената касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт в сила, като обоснован и правилен. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Върховния административен съд, в настоящия съдебен състав, за да се произнесе намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на оспорване пред решаващия съд е мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФ Земеделие да се произнесе по възражение с вх. 02-2600/1637 от 11.03.2021 г. във връзка с Уведомително писмо с рег. BG06RDNP001-19.410-0006-М003 от 09.03.2021 г. на председателя на УС на СНЦ МИГ Брезово, Братя Даскалови, с което търговското дружество жалбоподател е било уведомено, че подаденото от него Проектопредложение рег. BG06RDNP001-19.410-0006 Инвестиции за иновативни услуги по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., подмярка 6.4 Инвестиционна подкрепа на неземеделски райони е само частично одобрено за финансиране поради извършени от комисията за подбор служебни корекции в т. 5 Бюджет от електронния формуляр за кандидатстване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Обсъждайки актуалната съдебна практика е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на мълчалив отказ на административния орган и е постановил своя акт. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно и в противоречие, както с материалния закон, така и с постоянната практика на ВАС. Производството по отпускане на безвъзмездна финансова помощ е регламентирано от ПМС 161 от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР) за периода 2014 2020 г. (обн. ДВ, бр.52/08.07.2016 г., в сила от същата дата). Процедурата по подбор на проекти към стратегия за ВОМР е уредена в Глава пета Координация във връзка с одобрение на проекти към стратегия за ВОМР, Раздел I, чл. 41 - чл. 48 ПМС 161/04.07.2016 г. Местната инициативна група (МИГ) или местната инициативна рибарска група (МИРГ) изпълнява функциите на помощен орган, който е оправомощен да извърши оценка и подбор на постъпилите проектни предложения. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ПМС 161 работата на назначената от МИГ/МИРГ комисия приключва с изготвянето на оценителен доклад, със съдържание, императивно посочено в три точки, който се одобрява от Управителния съвет на МИГ/МИРГ в срок до 5 работни дни от приключване на работата на комисията и се изпраща от МИГ/МИРГ чрез ИСУН до ръководителите на УО/ДФЗ на програмите, финансиращи проектите, в срок до 5 работни дни от одобряването на оценителния доклад от Управителния съвет на МИГ/МИРГ. Следователно, за да приключи процедурата по подбора на проектните предложения, е необходим акт на ръководителя на Управляващия орган (УО). Задължение на МИГ/МИРГ е да уведоми кандидатите, чиито проектни предложения не са одобрени или са одобрени частично (чл. 44, ал. 6 от ПМС 161/2016 г.), като кандидатът има право да възрази пред финансиращия проекта УО/ДФЗ (чл. 45, ал. 1 от ПМС 161/2016 г.). Ръководителят на УО/ДФЗ следва да се произнесе по основателността на възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, като съобразно своите правомощия той може да върне проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка или да потвърди предварителното решение на МИГ/МИРГ (чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 г.). Анализът на нормативната уредба сочи, че решението на МИГ/МИРГ е само част от производството по отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като окончателното решение за предоставяне, съответно за отказ да се предостави такава помощ е на ръководителя на УО/ДФЗ. Следователно в тези случаи той не действа като горестоящ административен орган, а като орган, който издава индивидуалния административен акт, от който пряко и непосредствено настъпват правните последици за кандидата. Формираният мълчалив отказ несъмнено засяга правата и законните интереси на оспорващото дружество, поради което подлежи на самостоятелен съдебен контрол и неговото оспорване е допустимо. Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 г. е императивна и задължава административния орган, при надлежно сезиране, каквото е налице в процесния случай, да се произнесе с изричен акт. Органът е длъжен да прецени законосъобразността на процедурата по оценка на проектното предложение и да обсъди оплакванията на кандидата по възражението, след което да формира писмено своето волеизявление, като върне проектното предложение за повторно оценяване или потвърди предварителното решение на МИГ/МИРГ. В разглеждания случай, в 10-дневния срок за произнасяне по чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 г., не е издаден, във връзка с подаденото от Ню Енерджи Груп ЕООД възражение с вх. 02-2600/1637 от 11.03.2021 г., изричен акт от компетентния орган - изпълнителният директор на ДФЗ и формираният мълчалив отказ е в нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/ 2016 г., и на изискването за форма на административния акт, което на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК води до неговата незаконосъобразност. Издадената по-късно заповед 03-РД 3903/8.12.2021 г. не може да бъда разгледана като произнасяне по възражението на касационния жалбоподател от 11.03.2021 г., макар да съдържа мотиви относно извършената процедурна проверка на работата на КППП. С тази заповед не може да бъде заобиколено задължението на административния орган да се произнесе в определен етап от процедурата с изричен индивидуален административен акт по възражението на касационния жалбоподател и то само по един от посочените в чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 г. начини. От съществено значение са правните последици от акта по чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 година. Като е приел обратното съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. При изложените по-горе мотиви следва да се отмени и оспорваният мълчалив отказ на административния орган. И тъй като съдът не е компетентен да разреши спора по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото възражение, съобразно неговите законови правомощия в срока по чл. 45, ал. 2 от ПМС 161/2016 г. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение 13478 от 30.10.2020 г. по адм. дело 14151/2019 г., IV о.; Решение 10935 от 10.08.2020 г. по адм. дело 12667/2019 г., V о.; Решение 7840 от 19.06.2020 г. по адм. дело 14646/2019 г., V о.; Решение 7590 от 17.06.2020 г. по адм. дело 12019/2019 г., V о.; Решение 6604 от 03.06.2020 г. по адм. дело 11238/2019 г., V о.; Решение 2511 от 17.02.2020 г. по адм. дело 8302/2019 г., IV о; Решение 887 от 01.02.2022 г. по адм. дело 7689/2021 г. V о; Решение 11840 от 19.11.2021 г. по адм. дело 7688/2021 г. V о; Решение 1305 от 11.02.2022 г. по адм. дело 10756/2021 г. V о и др. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно приложените по делото писмени доказателства за 1620 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение