Решение № 12019 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2019 г.

Решение № 12019 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, район "Връбница" чрез юрисконсулт П. Георгиева против решение № 3140 от 9.05.2019 г. по адм. дело № 1916/2019 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалба с искане за обявяване на нищожност на заповед № РД-15-078 от 13.05.2008 г. на областния управител на област София. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – областен управител на област София изразява чрез процесуалния си представител – А. Тодорова становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за липса на пороци в оспорената заповед, които да обуславят нищожността й. За двата имота е съставен акт за държавна собственост през 1963 г., който не е отменен. Това обстоятелство обуславя незаконосъобразното издаване през 1997 г. на акт за частна общинска собственост. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на кмета на Столична община, район "Връбница" с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-15-078 от 13.05.2008 г. на областния управител на област София. С нея на основание чл. 79, ал. 1 ЗДС и чл. 114, ал. 2 и ал. 3 ППЗДС е отменен Акт за частна общинска собственост № 217 от 19.02.1997 г. за имоти пл. № 718 с площ от 395 кв. м. и пл. № 718 с площ от 185 кв. м., находящи се в кв. 8 по плана на град София, местност НПЗ "Модерно предградие" от 1990 г. с посочения административен адрес. Макар в жалбата формално да се сочи наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, в обстоятелствената част се излагат две съображения. Първото е липса на припокриване на имотите, актувани с АДС от 1963 г. с тези по АчОС от 1997 г. От това се прави извод за материална незаконосъобразност на заповедта на областния управител, поради липса на основната предпоставка за прилагане нормата на чл. 79, ал. 1 ЗДС. Второто съображение е наличие на влязло в сила съдебно решение от 2004 г., с което по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗС е признато за установено по отношение на Столична община правото на трето физическо лице Г. Славенков на собственост върху имот, за който е съставен отмененият акт за частна общинска собственост. Съдът е събрал цялата административна преписка, съдържаща се в район "Връбница" относно съставянето на АчОС № 217/1997 г. (Опис на документите на стр. 8 от делото) и с разпореждане от 19.03.2019 г. е разпределил доказателствената тежест. Указал е на жалбоподателя тежестта му да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици, като представи конкретни доказателства във връзка с твърденията си. Такива извън преписката не са представени. Въз основа на събраните доказателства, съдът е изложил приетите за установени факти. Ясно и точно е определил основанията, които водят до нищожност на един индивидуален административен акт и служебно е анализирал наличието/липсата им. Концентрирал се е върху съображенията, съдържащи се в искането за обявяване на нищожност и касаещи неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка е съобразил незаконосъобразността на отменения АЧОС, съставен в нарушение на правилата на чл. 158, ал. 2 ППЗДС – отменен, но действал към момента на съставяне на акта. Издаденият в нарушение на закона акт попада в приложното поле на чл. 79, ал. 1 ЗДС в относимата му редакция. Това е мотивирало съда да приеме, че заповедта на областния управител, издадена на основание цитираната разпоредба не страда от материална незаконосъобразност и то водеща до най-тежкия порок – нищожност. Съдът е изложил и отделни мотиви за липсата на обвързваща сила на съдебното решение по чл. 97, ал. 1 ЗС по отношение на областния управител, който не е участвал в исковото производство. Още повече, че в него изобщо не се анализира и коментира АДС от 1963 г., който е в основата на последващия АчОС № 217/1997 г. Обсъдил е и е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за липса на идентичност между имотите, актувани в двата акта. За целта се е позовал, както на забележките, вписани във всеки един от тях, така и на приложения по административната преписка картен материал. По всички тези съображения е приел липса на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК, при това водещо до нищожност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата за обявяване на нищожността й, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касацонната жалба под формата на касационни възражения за неправилно прилагане на материалния закон се повтарят обстоятелствата, попадащи в обхвата на проверка в първоинстанционното производство. Макар и в по-абстрактен вид се твърди липса на установена идентичност между имотите, актувани в АДС от 1963 г. и АчОС от 1997 г. Възраженията са неоснователни. Стар държавен имот, съставляващ място от 657 кв. м. – парцел II в кв. 68 е актуван, като държавен имот с АДС № 77 от 20.03.1963 г. Впоследствие на гърба му е записано, че описаният в него парцел по плана на кв. "Модерно предградие" от 1956 г. е идентичен с имот пл. № 717 с площ от 395 кв. м. и имот № 718 с площ от 185 кв. м. съгласно плана на същия квартал от 1990 г. Идентичността се установява и при обикновена съпоставка на скиците, находящи се на л. 37 и л. 41 от административното дело. При това в първата скица, издадена на 21.03.1985 г. имотът е с изричното отбелязване, че е държавен. В АчОС № 217 от 19.02.1997 г. са записани същите пл. номера на имотите със същата площ. При това под формата на забележка на гърба на акта районната администрация е отразила идентичността на двата имота по плана от 1990 г. с парцел II-393 по плана на кв. "Модерно предградие" от 1956 г. Отделно от това на ред № 6 в АчОС изрично е описан акт № 77 от 20.03.1963 г. Записванията в двата акта и издадените скици през различни времеви периоди и при действието на различни устройствени планове ясно показват наличието на идентичност между актуваните имоти и липсата на какъвто и да било спор по този въпрос. Наличието на идентичност и липсата на отписване на имотите от АДС, като задължителна процедура преди съставянето на АчОС, на самостоятелно основание водят до незаконосъобразното му актуване, като общинска собственост и са предпоставка за упражняване от страна на областния управител на правото му, което е едновременно с това и задължение да отмени акта за общинска собственост. Отделно от това основание, незаконосъобразността на актуването се установява и от липсата на доказателства за попадане на имота в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в първоначалната му редакция от 1996 г. Това правно основание е записано на ред втори от АчОС с отбелязването, че се касае за стар общински имот. Сходно отбелязване е направено и на ред пети от акта с твърдението за стар общински имот. В същото време никъде не е установено този имот да е стар общински, нито да попада в която и да било от категорията имоти, считани за общински по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС. В касационната жалба страната отново се позовава на влязлото в сила съдебно решение от 2004 г. Безспорно то е постановено в процес без участие на държавата и няма сила на пресъдено нещо по отношение на областния управител. Нормата на чл. 298 ГПК изрично постановява, че решенията по граждански спорове влизат в сила между същите страни, на същото искане и на същото основание. Отделно от това в мотивите към решението, съдът се е позовал на материална незаконосъобразност на АчОС, без никъде да коментира основополагащия АДС – 77/1963 г. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на областния управител, район "Връбница" следва да му заплати разноските в касационното производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение