Решение № 8441 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2016 г.

Решение № 8441 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Ц. К. П. против решение № 3309/14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8471/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 18-4172/01.06.2015 г. на началника на СГКК-София. Жалбоподателката иска отмяна на решението и процедиране съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Ответниците С. Т. С. и В. Т. П. не оспорват жалбата. А. Т. С. и началника на СГКК-София не вземат становище. Ответникът БАН оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В. адмиинстративен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е изменена КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне граница на ПИ с идентификатор [номер] в съответствие с регулационен план м. [наименование] и приложен документ за собственост, за незаконосъобразна-издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по уведомяване на заинтересована страна за започване на производството и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно-постановено в съответствие с приложимия материален закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено заключение на вещо лице, съдът е обосновал правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че оспореното изменение се състои в нанасяне на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с идентификатор [номер] с площ от 3144 кв. м. върху част от имота на БАН-[наименование] с идентификатор по одобрената карта [номер], който е заличен и е нанесен с нов идентификатор [номер], но с променени граници и с по-малка площ 299215 кв. м. Правилно административният съд приема, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР, след изм. с ДВ, бр. 49/2014 г., съгласно което отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани лица като условие за изменение на одобрената КККР при непълнота или грешка. Вярна е и констатацията, че разпоредбите на чл. 58 и сл. от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, приети по прилагането на изменените разпоредби са изгубили сила (чл. 13, ал. 1 ЗНА). В ЗКИР не е предвидено изрично задължение за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство за изменение на одобрена КККР. Такова обаче се извежда от изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 АПК за издаване на индивидуален административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права - чл. 8 АПК. С оглед гарантиране на правата им е и задължението за уведомяване за започване на производството. В случая БАН е заинтересовано лице по см. на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, засегнато от поисканото изменение, което не е било уведомено за производството. С това е допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното решение. Самото искане за нанасяне в границите на съществуващ имот по одобрената КККР на нов имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, предпоставя спор за материално право. Той не може да бъде разрешен от административния орган. Непълнотите и грешките в КККР, които са свързани със спора, се отстраняват едва след разрешаването му по съдебен ред-чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съдебното решение в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не такова за разрешаване на спора за материално право. То няма сила по отношение на БАН, която не е страна по него. Това съдебно решение не е основание за изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, противно на твърдяното от касатора. Изменението на КККР, одобрено преди разрешаването по съдебен ред на спора за материално право, е незаконосъобразно и правилно е отменено с обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да бъдат присъдени в полза на ответника БАН, по направеното своевременно искане и до размер на 200 лв, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,