Решение № 7715 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2016 г.

Решение № 7715 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на здравеопазването против решение № 7105 от 19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2205 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-20-6/19.01.2015 г. на заместник-министър на здравеопазването и е постановено връщане на преписката на административния орган за произнасяне в 7-дневен срок при спазване на дадените задължителни указания. Изложените подробни съображения инвокират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК: нищожност на съдебното решение, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на Наредба № 8 от 23.03.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична хематология". Ответницата Н. Д. М. от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № РД-20-6 от 19.01.2015 г. на заместник-министър на здравеопазването, с която на Н. Д. М. от гр. София с диагноза: остра миелоидна левкемия е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на трансплантация на стволови клетки в чужбина. С постановеното решение Административен съд София-град е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания за удовлетворяване на искането за финансиране съгласно подадено заявление вх. № 95-00-55/12.03.2012 г. Неоснователен е касационният довод за нищожност на обжалваното съдебно решение. Решението е постановено от компетентния съд, в надлежен състав и в рамките на правораздавателната му власт. Правомощието на съда да отмени оспорения акт и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, когато естеството на акта не позволява на съда да реши въпроса по същество, е уредено в чл. 173, ал. 2 от АПК. В случая съдът е приел, че са налице основанията за отпускане на финансови средства за лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. на министъра на здравеопазването и е отменил оспорения отказ, но поради невъзможност размерът на средствата да бъде определен със съдебния акт е постановил изпращане на преписката на компетентния орган за разрешаване на въпроса съгласно дадените указания по прилагането на закона. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че административният орган не е изпълнил точно указанията, дадени му от Върховния административен съд с решение № 1477 от 31.01.2013 г. по адм. д. № 12548/2012 г. и решение № 13821 от 18.11.2014 г. по адм. д. № 6065/2014 г., а именно да изясни какъв е действителният срок, в който трансплантацията е могла да бъде извършена в страната с оглед текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Критерият "своевременност" се преценява въз основа на конкретните действия, предприети от лечебните заведения и от всички институции, ангажирани в провеждането на лечението. Новото становище на проф. М. с рег. № 95-00-55 от 15.12.2014 г. на МЗ, възприето като решаващ мотив за постановяване на процесния отказ, не дава отговор какви конкретни действия са предприети за лечение на болното лице и в какъв технологичен срок трансплантацията реално е могла да бъде извършена. Няма данни и не се твърди, че поставянето на диагнозата на 16.12.2011 г. в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) е било последвано от някакви действия по лечение в същата болница (информация и консултации за възможностите за лечение в страната, необходимостта от донор за трансплантация, насочване за лечение или др.). Технологията на лечение е изцяло аналогична на прилаганата в подобни случаи в клиниката в Гърция, но обичайно необходимото време за предприемане на организационно-техническите мерки за получаване на лечението в страната не е уточнено като срок. Принципната възможност за провеждане на лечението в България с качество и в срокове, съпоставими с тези в Гърция, не означава, че пациентката е щяла да бъде трансплантирана от родствен донор в същия срок, т. е. до 02.04.2012 г. (датата на трансплантацията в клиниката в гр. Солун). Анализът на установените обстоятелства е обосновал извода на съда за недостъпност на лечението и произтичащата от това невъзможност за своевременното му провеждане. Решението е правилно и обосновано. На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването, заплащането за трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при посочените в наредбата по чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) малигнени хематологични заболявания, тежко протичащи бенигнени заболявания и утвърдени нехематологични заболявания, се извършва при условие, че трансплантацията не може да бъде извършена своевременно в страната. В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 3, т. 1, която изключва прилагането на наредбата по отношение на лечение на заболявания и дейности, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България. Допълнителната разпоредба на § 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. дефинира понятието "своевременно" за целите на заплащането по реда на наредбата като обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Съгласно изискването на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. преценката на своевременността по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на официално предоставена от Изпълнителната агенция по трансплантация до Комисията за лечение в чужбина информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната предвид данните от служебния регистър на агенцията. По делото не са налице сведения по чл. 2, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. какво е било обичайно необходимото време, в което ответницата по касация е могла да получи необходимата й трансплантация в страната при съобразяване на съответните данни относно извършени други подобни трансплантации. В медицинската документация за проведено лечение в Обща болница "Георгиос Папаниколау", гр. Солун, е отразено следното лечение: пациентката, която е родена през 1951 г., е диагностицирана на 22.12.2011 г. с остра миелоидна левкемия (висок риск с нормален кариотип и FLT3+); незабавно е подложена е на цикъл химиотерапия до достигане на пълна ремисия; през м. януари 2012 г. е проведена консолидираща терапия; на 02.04.2012 г. е подложена на алогенна трансплантация с приемане на периферни хемопоетични стволови клетки от напълно съвместим донор - нейния брат; изписана е на 19.04.2012 г.; след шест месеца е била в отлично общо състояние. Липсват данни, че обичайно необходимото време за лечение в страната като срок и период е съпоставимо с времето, през което болната е била подложена на лечение и успешно трансплантирана в чуждестранната клиника. В мотивите на оспорения акт от една страна е прието, че трансплантацията по никакъв начин не е крайно належаща и спешна, а от друга - че наличието на фамилен донор, напълно съвместим с реципиента, е благоприятен фактор. При потвърден критерий за неблагоприятна прогноза алогенната трансплантация се счита за практическа лечебна необходимост. Комплексната терапевтична програма със съответния ефект е могла да бъде пълноценно извършена от две лечебни болнични заведения, които обаче не са ангажирали становище относно капацитета и необходимото им време за провеждане на лечението със същата ефективност, която е била постигната при лечението в Гърция. Не е извършено проучване, не е извършено съпоставяне с други сходни случаи на трансплантации и не е установено какво е обичайно необходимото време, в което двете болнични заведения извършват трансплантации от съвместими фамилни донори на възрастни болни лица със същата диагноза: остра миелоидна левкемия. Становището на проф. д-р М. - национален консултант по клинична хематология, изготвено на 15.12.2015 г., за принципна идентичност на технологичните срокове за извършване на подобен вид трансплантации при наличен съвместим донор не е обосновано с факти относно продължителността на срока, в който на практика се извършва трансплантиране в страната. Обстоятелствата във връзка с конкретната продължителност на обичайно необходимото време за предоставяне на идентично лечение в страната са останали и извън заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Не е установено, че двете лечебни заведения реално са имали готовност да хоспитализират пациента и да извършат трансплантацията в предвидим и предварително определен срок, съобразен с текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Оспореният административен акт, издаден при поредно трето произнасяне по заявление вх. № 95-00-55 от 12.03.2012 г., е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. Като го е отменил и е изпратил преписката на административния орган с указания за издаване на акт за финансиране на лечението, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,