Решение № 1906 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2011 г.

Решение № 1906 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Надежда Борисова Мурджова, Верка Янкова Манчева, Марийка Миланова Байгуска, Марин Димчов Янев, Венетка Димчова Янева, Янко Димчов Янев, Велин Янев Байгуски, Гинка Атанасова Панчева, Елена Симеонова Лукова, Сашка Симеонова Велева, Снежа Симеонова Панчева и Юлия Симеонова Панчева, в качеството си на наследници на Яне Панчев Байгуски, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлени имоти с № 128009 и № 132016 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочени под № 296, № 379 и № 431 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите. С жалбата се претендират разноски, без да се представя списък по чл. 80 от ГПК към приключване на съдебното заседание по делото от 18.01.2012 г. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима, като редовно подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. от имот с № 128009 с обща площ от 3 дка са отчуждени срещу обезщетение от 3 лв. 0,041 дка за изграждането на автомагистрала "Струма", посочени под № 296 от пр. № 1 към т. 1 от акта, и срещу обезщетение от 1 лв. 0,012 дка за изграждането на нови електрически стълбове, посочени под № 431 от приложението. Със същия административен акт, за изграждането на автомагистралата са отчуждени и 1,821 дка от имот с № 132016 с площ от 2 дка, като размерът на определеното обезщетение е 124 лв. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. И двата имота са разглеждани като такива с начин на трайно ползване овощни насаждения, но е извършено оценяване единствено на земята. Сам по себе си пропускът да бъдат оценени овощните насаждение е основание да се приеме, че определеният размер на паричното обезщетение е незаконосъобразен и че оспорваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 12.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според същото стойността на 1 дка земеделска земя, имаща характеристики като процесните имоти се равнява на 112 лева. Тази стойност е изведена като вещото лице е съобразило, че и двата имота са IХ-та кат., с площ до 3 дка, неполивни, намиращи се на 7 км от основен пазар Дупница, на под 1 км от село Дяково и граничат до път с трайна настилка. Въз основа на така определената стойност за декар, вещото лице е посочило, че по отношение на отчуждените 0,012 дка от имот с № 128009 стойността на земята е 1,34 лева, а за отчуждените 0,041 дка - 4,59 лв. За 1,821-те кв. м от имот № 132016 е посочена стойност от 204 лв. По отношение стойността на овощните насаждения е дадено заключение съобразно методиката по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, в което стойността на брой черешово насаждение е 98,11 лв. Стойността е изведена, като вещото лице е съобразило възрастта на насажденията - 20 г., оставащия период на плододаване - 5 г. и стойността на материала за огрев - 5,6 лв. Съгласно заключението в имот № 128009 се засяга една череша в отчуждените 0,012 дка, на стойност 98,11 лв., и три череши в отчуждените 0,041 дка, на стойност 294,33 лв. По отношение на имот с № 132016 броят на засегнатите насаждения е определен на 74 бр. на стойност 7260,10 лв. Въз основана на стойностите за земята и насажденията, вещото лице е посочило, че равностойното парично обезщетение за отчуждените 0,012 дка от имот с № 128009 възлиза на 99,45 лева, за отчуждените 0,041 дка от същия имот на 298,92 лв., а за отчуждените 1,821 дка от имот № 132006 на 7464,10 лв. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от череши, съдът намира, че определените от административния орган обезщетения са неравностойни спрямо стойността на отчужденото имущество. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката, административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение и на двата имота като земеделска земя, а по отношение на овощните насаждения, както бе посочено по-горе същите въобще не са остойностени. Възражението на ответната страна относно възприетия от вещото лице при оглед на имотите брой на засегнатите насаждение се възприема от съда като бланкетно. Задължение и в тежест на административния орган е да изследва фактите и обстоятелствата от значение за издавания административен акт и да докаже в хода на процеса твърденията си. В случая нито по административната приписка, нито в хода на делото ответната страна е посочила конкретен брой на засегнатите насаждени в процесните имоти, а е безспорно, че такива се засягат. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимите парични обезщетения и да измени административното решение съобразно същите. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива от Марин Димчов Янев в размер 200 лв. - депозит за вещо лице. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение