Решение № 12553 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 369/2012 г.

Решение № 12553 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 369/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Мария Тодорова Иванова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Роуз - Мария Иванова" със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Гъдуларче" № 12, срещу решение № 4679 от 28.10.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4407/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 101004073/29.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 433/11.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в обжалваното съдебно решение неправилно се акцентира върху възникването на данъчно събитие, при положение, че такова категорично не е налице. Съдът е изследвал ирелевантни факти относно възникването на правото на данъчен кредит. Предмет на фактурите са авансови плащания, а не доставки на мебели. След като са направени авансовите плащания, данъкът на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС е станал изискуем преди възникването на данъчно събитие. Доставчикът е начислил данъка в издадените от него данъчни документи и купувачът по договора законосъобразно е упражнил правото си на данъчен кредит. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София- град е бил РА № 101004073/29.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 433/11.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 вр. чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 28 100 лв. по фактури, издадени от "Вортекс 63" ЕООД с предмет авансови плащания по договор за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. юни и м. юли 2008 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Безспорно е установено от фактическа страна, че между жалбоподателя като купувач и "Вортекс 63" като доставчик е сключен договор на 06.02.2008 г., съгласно който доставчикът се задължава да достави обзавеждане и оборудване на сгради за настаняване на туристи "Карина", с. Усойка, м. "Будаковица" съгласно приложение № 1. С анекс към договора от 30.09.2008 г. е променен обемът на доставката и срокът като последният е продължен до 30.09.2009 г. Не се спори също така, че предмет на процесните фактури са извършени авансови плащания на цената по договора, както и че доставката на мебелите, описани в приложение № 1, не е била осъществена. Това е изрично заявено от доставчика в писмен вид и не се оспорва от ревизираното лице. С оглед така установените факти АССГ е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит при липсата на осъществена доставка. Самата разпоредба на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС има предвид авансово плащане по доставка. Според същата данъкът става изискуем при получаване на плащането и за доставчика възниква задължение да го начисли. Приспадането на данъчен кредит обаче зависи от това дали е налице реално осъществена доставка, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 6 от закона. В тази връзка разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2, касаеща авансово плащане, отново има предвид възникнало в последствие данъчно събитие по облагаема доставка. Така постановеното решение е правилно. При безспорно установено неизпълнение на договора за доставка и неосъществена такава не само в рамките на договорения срок /30.09.09 г./, но и до приключване на ревизионното производство и съдебно производство по обжалване на РА пред първоинстанционния съд /м. октомври 2011 г./, още след изтичането на срока по договора е следвало да бъде издадено кредитно известие на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 3 предложение последно в срока по ал. 2. Не се спори, че кредитни известия към фактурите не са издадени от доставчика. Такива има издадени само към момента на подписването на анекса към договора във връзка с договорената от страните промяна на обема и цената на доставката. Поради това, няма как да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за авансови плащания. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1180 лв., определени по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение