Решение № 5848 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2011 г.
ВАСIV отделение27.04.2011 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2453 от 25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 967/2010 г. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5848 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2011 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Никола Кирилов Иванов от гр. Варна против решение № 2453 от 25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 967/2010 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при несъобразяване с всички доказателства по делото. Иска се неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кметът на община Варна, район "Приморски" не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Димитър Митишев, Панайот Тодоров, Марийка Георгиева, Еленка Тодорова, Анастасия Костадинова, Куртеза Петрова, Анастас Анастасов, Анастасия Димитрова, Пенка Георгиева, Иван Иванов, Керанка Димитрова, Иван Ангелов, Стоян Костадинов, Здравка Костадинова, Дамян Костадинов, Васил Ганев, всичките представлявани от адв. Кънчева, представят писмен отговор на касационната жалба, в който вземат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Заинтересованите страни - Кателия Кателиев и Калушка Жекова не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материален закон и е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № 108/2.02.2010 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършените подобрения в размер на 117 лв. в частта от поземлен имот № 716 по ПКП, попадащи в имот № 1686 по ПНИ на селищно образувание "Добрева чешма", землище "Виница", гр. Варна съгласно приложена експертна оценка от 2009 г. Жалбоподателят не е оспорвал стойността на изготвената оценка, а оплакванията му са били, че изобщо не е имало основание за издаване на процесната заповед, тъй като няма част от собствения му имот, която да попада в съседния и да бъде предмет на оценяване. С оглед на така очертания предмет на спора и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е констатирал, че част от имота на жалбоподателя № 716 по ПНИ попада в съседния № 1686. Разликата от 33 кв. м. е между площта на имота по ПНИ - 580 кв. м. и действителното владяната от жалбоподателя площ - 613 кв. м. При тези данни съдът е приел, че със заповедта не се засяга правото на собственост на жалбоподателя, нито се отнема част от собствения му недвижим имот, а законосъобразно административният орган е одобрил оценка на трайните насаждения, попадащи в спорната част от 33 кв. м. Приел е също така, при служебния контрол за законосъобразност на заповедта на основание чл. 146 от АПК, че същата е процесуално и материалноправно законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. С отделен диспозитив е осъдил жалбоподателя да заплати на процесуалния представител на заинтересованите страни адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се преповтарят доводите, поддържани пред първата инстанция, касаещи площта и имотните граници на двата новообразувани имоти. По тези доводи административният съд е развил подробни мотиви, които настоящият състав напълно споделя и не счита за нужно да преповтаря. Освен това, в голямата си част оплакванията на жалбоподателя са неотносими към предмета на настоящото производство. Всички въпроси, засягащи площта на новообразуваните имоти биха били предмет на производството по оспорване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ по реда на § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ в различните му части - графична, цифрова и регистър на имотите. След като е безспорно, че ПНИ е влязъл в сила в частта по отношение на двата новообразувани имоти, не е допустимо този въпрос да бъде преразглеждан в последващо производство. В производството по § 31 от ПМС № 234/99 г. за ИД на ППЗСПЗЗ предмет на оспорване е единствено и само оценката на извършените подобрения, по отношение на която жалбоподателят няма възражения. Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на решението и в частта, в която е осъден да заплати на заинтересованите страни разноските по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Както законосъобразно е посочил първоинстанционният съд, в случая е приложим чл. 143, ал. 3 от АПК, според който, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Нормата има предвид именно заинтересованите страни. Действително в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен, което възражение съдът е обсъдил в мотивите си и е отхвърлил като неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г., в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, т. е. 450 лв. за защита по административни дела, докато присъдените по настоящото дело разноски за заплатен адвокатски хонорар са в размер на 300 лв. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение