Решение № 5053 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 786/2021 г.

Решение № 5053 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 786/2021 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Плевен, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Л. Х., против решение № 760 от 25.11.2020 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 37/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/3/0.0.1157/3/01/04/01/04.12.2019 г., преписката е върната на административния орган и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 768. 71 лв.

С твърдение за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ № 15/06/3/0.0.1157/3/01/04/01/04.12.2019 г. /номерът е сгрешен в искането/, както и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.

Ответникът – Н. Г. с ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. Плевен, [адрес] – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Ю. С. и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 15/06/3/0.0.1157/3/01/04/01/04.12.2019 г., с изх. № 01-153-6500/538/04.12.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен. С него на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 4 вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 вр. Приложение 3, Секция "Цели" т. 1 от договор № 15/06/3/0.0.1157 от 24.01.2018 г. и чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 10, т. 2 вр. пар. 1, т. 14, б. "а" и б. "г" от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014 - 2020 г. /Наредба № 10/10.06.2016 г. / е отказано напълно плащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по посочения договор, и е установено на Н. Г. публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо полученото и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, с лихва от 01.07.2019 г.

Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо, а оспореният АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. Със заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" / т. І / е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели и бенефициенти на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. С т. ІІІ от посочената заповед изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил и териториалната компетентност на директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие", като в т. ІІІ. 5. е посочено, че директорът на Областна дирекция – Плевен издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции Плевен, Варна и Ловеч на ДФ "Земеделие", а в т. ІV е от заповедта е посочено, че същата се прилага по отношение и на ползватели и бенефициенти, подали заявления за подпомагане по реда на Наредба 10/10.06.2016 г., какъвто безспорно е жалбоподателката. Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издадена в съответствие с чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", възлагащ функции във връзка с финансирането на проекти по ПРСР на конкретно изброени областни дирекции на ДФ "Земеделие", а не на всички 28 такива, и една от тях е ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен. Съобразно разпоредбата на чл. 45, т. 4 от Устройствения правилник, действащата към момента на издаване на оспорения АУПДВ, ОД - Плевен е с териториална компетентност в границите на областите Плевен, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Русе.

Правилно също така съдът е приел, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. От значение за прилагането на този параграф не е датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая приложимата наредба е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. /, а производството по тази наредба относно договора на Н. Г. не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 вр. пар. 1, т. 9 от ДР на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 г. – 2014 г. /, тъй като срокът на договора е 5 години и 6 месеца. По изложените мотиви съдът е приел, че в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон, а следва да се установи публичното държавно вземане по реда на ДОПК, както е процедирано от издателя на акта. Този негов извод е правилен и в съответствие с пар. 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /ПРСР/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в приложимите регламенти, ЗПЗП или акт по прилагането му. В случая е налице регламентиран друг ред, различен от този по ЗУСЕСИФ, именно с пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Следва да се допълни, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП изключва приложимостта и на новите ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, които са в сила към датата на издаване на акта.

По изводите на съда относно материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ:

Административният съд е приел за установени следните факти:

На 24.01.2018 г. между ДФ "Земеделие" и жалбоподателката на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-150-РД/10 от 24.01.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен е сключен договор № 15/06/3/0.0.1157 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПЗСР за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 29 337 лв. /левова равностойност на 15 000 евро/ на два етапа – първо плащане в размер на 19 558 лв. /левова равностойност на 10 000 евро/ в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ – в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер /УИН/ на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане, както и в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес-плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес-план. В чл. 3, ал. 3 от договора е регламентирано, че заявката за второто плащане се подава не по-рано от 1 месец от изтичането на срока по чл. 6, ал. 1, според който ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план до 31.10.2018 г. Първият транш от финансовата помощ е изплатен на 02.02.2018 г.

В чл. 9 от договора са регламентирани хипотезите, при които фондът изисква от получателя връщане на първото плащане и му отказва второто плащане. В издадения от него АУПДВ административният орган се позовава на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора – ползвателят не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Това изискване е посочено в приложение № 3 към договора в т. 1 от "Таблица за специфични цели". Освен това административният орган се позовава и на чл. 13, ал. 1 от договора, според който ползвателят се е задължил да изпълни изцяло бизнес плана в срока по чл. 6, ал. 1, а неизпълнението коректно на бизнес плана, вкл. в заложените специфични цели и резултати е основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от него за връщане на полученото първо плащане отказ за изплащане на второто.

Разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора напълно съответстват на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо от приложимата наредба.

В мотивите на акта е посочено, че ползвателят не изпълнява производствената програма на стопанството съгласно таблица 9, раздел втори на бизнес плана по отношение на сливовите насаждения – установени 8. 13 дка при заявени 11 дка и по отношение на сладка царевица – установени 0. 76 дка при заявени 1. 07 дка. За тези констатации органът се е позовал на резултатите от извършената проверка на място в периода 24.06.2019 г. – 01.07.2019 г. от служители на Регионален технически инспекторат /РТИ/ при ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен, обективирани в контролен лист /т. 22, раздел II, Приложение "Растениевъдство – проверки на земя и трайни насаждения"/. Въз основа на резултатите от проверката на място е изчислено нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо началния със 679. 38 евро, измерен в стандартен производствен обем /СП0/. Изчислен е икономически размер на стопанството с оглед резултатите от проверката, измерен в СПО – 7 801. 26 евро при начален размер – 7 121. 88 евро.

С анекс 1 към договора от 26.03.2018 г. срокът по чл. 6, ал. 1 от договора се удължава до 31.03.2019 г. На 28.03.2019 г. е подадена заявка за второ плащане.

В раздел IV от бизнес плана "Производствена програма на земеделското стопанство", т. 1 "Растениевъдство" в таблица 9 са изброени основните култури, налични в стопанството към сключването на договора – сливови насаждения – 8 дка, орехи – 2. 929 дка, картофи – 0. 07 дка, сладка царевица – 1. 07 дка, десертни лозя – 0. 22 дка и лук – 0. 07 дка /общо 12. 359 дка/. До датата на изпълнение на бизнес плана следва да се увеличат само сливовите насаждания от 8 на 11 дка., съответно общата площ се увеличава от 12. 359 дка на 15. 359 дка. С одобреното от органа искане за промяна е поет ангажимент за засаждане допълнително на 1. 498 дка ябълкови насаждения и общата площ се променя от 15. 359 дка на 16. 857 дка.

От изложеното следва, че основният спорен между страните въпрос е този за изпълнението на бизнес плана в частта му на сливовите насаждения, които следва да бъдат 11 дка и насажденията със сладка царевица, които следва да бъдат 1. 07 дка., тъй като неговото изпълнение в посочените части би следвало да обоснове и увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО, към 28.03.2019 г. Тезата на ответника по първоинстанционното дело и касатор в настоящото е, че при проверката на място е установеното, че площите са по-малко – в размерите, посочени в акта и контролния лист от измерването на място. Жалбоподателката твърди, че бизнес планът е изпълнен коректно и оспорва констатациите при проверката.

С подадената заявка за второ плащане заявените за подпомагане площи по отношение на сливовите насаждения са следните:

• в имот 55765.165.294 в с. Пелишат – 7. 500 дка, а при проверката са установени 5. 060 дка.

• в имот 06495.106.16 в с. Брестовец – 3. 00 дка, а при проверката са установени 2. 570 дка;

• в УПИ VIIIа-16, кв. 14 в с. Пелишат – 0. 500 дка и при проверката са установени 0. 500 дка.

С подадената заявка за второ плащане заявените за подпомагане площи по отношение на сладка царевица са:

• в УПИ VIIIа-16, кв. 14 в с. Пелишат – 0. 170 дка, а при проверката са установени "0", тъй като сладката царевица е засята в част от междуредията на сливовите насаждения.

• в УПИ ХIII-701, кв. 76 в с. Пелишат – 0. 900 дка, а при проверката са установени 0. 760 дка.

Според основната експертиза административният орган правилно е изчислил икономически размер на стопанството в СПО с оглед данните в бизнес плана към момента на сключване на договора в размер на 7 121. 88 евро. По данните от проверката на място /24.06.2019 г. – 01.07.2019 г. / икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, според вещите лица е 7 850. 10 евро, а според мотивите на АУПДВ - 7 121. 88 евро. Основателен е доводът на касатора, че тази разлика вероятно се дължи на погрешно взетите от вещите лица данни относно площта на сливовите насаждения, която според колона 11 от таблицата на КЛ е 8. 13 дка, а не 8. 206 дка.

Според допълнителната експертиза, ако при изчисляването на площта се прибави половината от междуредието на насаждението, то площите със сливови насаждения стават съответно 6. 173 дка + 0. 843 дка + 3. 000 дка /общо 10. 016 дка/ и СПО на стопанството е в размер на 17 912. 09 евро, т. е. нарастването на СПО е в размер на 2 036. 56 евро.

Съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещите лица и е приел, че при измерването на площите, подлежащи на подпомагане, проверяващите инспектори от РТИ – Плевен са допуснали грешка. Измерени са по-малко площи, което е довело до по-нисък размер на СПО. Именно тези изводи на съда се оспорват от касатора.

Неоснователен е доводът на касатора, че следва на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ да се изключи от подпомагане площта, засадена с ябълки, той като са констатирани живи ябълкови насаждения под 70 %. Посоченото обстоятелство липсва в мотивите на оспорения АУПДВ и не е взето предвид от органа при изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството в СПО, поради което съдът не е длъжен да го обсъжда и евентуално да потвърди акта на различно фактическо основание, от посоченото в него.

Относно измерването на площите, засадени със сливови насаждения:

В самия контролен лист е посочено, че измерването на площите е извършено с GPS устройство. Разпитана като свидетел, С. Д., служител в РТИ – Плевен, заявява, че измерването на площите с GPS устройство е направено по границата на културата. Това е заявено трикратно при разпита й в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2020 г. Данните от измерването са вписани в контролния лист. Свидетелката В. П., също служител на РТИ – Плевен, пояснява, че отклонението при измерване с GPS устройство се изчислява като периметърът се дели на 10 хиляди и това получено число се прибавя или изважда от измерената площ. Има толеранс, който се съобразява с данните по документи. Този толеранс действително е отразен в таблица 1 и таблица 2 – приложения към контролния лист /л. 806 – л. 808 от том III от делото/. Именно тези свидетелски показания дават основание на съда и вещите лица да приемат, че площите за подпомагане са неточно измерени при проверката на място, тъй като според тях следва измерването да се извърши на разстояние половин междуредово отстояние спрямо последния граничен ред. Вярно е, че това допълнително заключение не е оспорено от ответника. Повторно допълнително заключение, поради неяснота или необоснованост но първото по реда на чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК по делото не е назначавано. По отношение точността на изчисленията, направени от вещите лица в допълнителното заключение, възраженията на касатора, направени в касационната жалба са неоснователни.

От друга страна обаче съдът не е изложил никакви мотиви относно това защо приема за правилно становището на вещите лица, че при измерването на площите за подпомагане следва към заетата от сливови насаждения площ, измерена от двамата инспектори на място, да се прибави половината от междуредието, т. е. 3 м. от реда на тези насаждения.

В Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ няма такава разпоредба. В т. 13 от ДР на Наредба 10 /10.06.2016 г. се съдържа дефиниция на "икономически размер на стопанство" и според нея това е размерът на земеделското стопанство, изразен в стандартен производствен обем. С поред т. 28. ДР "стандартен производствен обем" е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 1. В приложение 1 след таблицата в т. 1 "Изчисляване на СПО на стопанството" е посочено, че в колона 4 "Данни на стопанството /основни култури/" се посочва площта на отглежданите култури. Според т. 1 а всяка култура е с определен код по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /колона 1 от таблицата/.

От страна на ответника е представен по делото Правилник за дейността на дирекция "Технически инспекторат" – Процедура и инструкция за работа при извършване на проверка на място по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година /том IV/. В т. 6 от инструкцията "Измерване на трайни насаждения" /стр. 22 от същата и стр. 1241 от том IV/ е посочено следното: "Най общо измерването се извършва спрямо последния граничен ред, като не се взема предвид наличието на липсващи единични растения от него. Тяхната липса, ако е значима, се отразява при определяне на процента живи растения. За трайни насаждения от видовете лозя, черупкови и маслини измерването се извършва на отстояние половин междуредово разстояние спрямо последния граничен ред. "

Инспекторите са спазили изискванията на инструкцията и са извършили измерването спрямо последния граничен ред, което се потвърждава и от дадените от същите свидетелски показания. Изпълнени са изискванията и относно толеранса при измерването и това се установява както от данните в таблиците на контролния лист, така и от свидетелските показания. Следователно, правилно съдът е установил, че при измерването на площта, заета от сливови насаждания, която е спорна, не е включено отстояние от половин междуредие от последния граничен ред.

Безспорно сливите са с код 3072 /костилкови овощни видове/ по Наредба № 3/1999 г. и това е посочено в таблицата, съдържаща се в приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016 г.

Съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая липсват изложени от съда мотиви в неговото решение за това защо счита, че измерването на площите за подпомагане, засадени със сливови насаждания, следва да се извърши по начина, възприет в допълнителната експертиза. При приемането на основното и на допълнителното заключения на вещите лица не е бил зададен въпрос за това защо считат, че измерването на площта за подпомагане, засята със сливови насаждения, е погрешно изчислена в контролния лист от измерването на място и защо според тях към нея следва да се прибави отстояние от половин междуредово разстояние спрямо последния граничен ред. Ако основанието е в представената инструкция, и съдът счита, че тя следва да бъде приложена, то би трябвало да изложи мотиви за това защо прилага цитираната по-горе разпоредба разширително и по отношение на костилковите насаждения.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че при постановяването на оспореното съдебно решение е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, поради които е кредитирано допълнителното заключение на вещите лица, изготвили приетата по делото комплексна експертиза. Би следвало при новото разглеждане на делото на вещите лица да се поставят посочените въпроси, относими към разрешаването на конкретния правен спор. Ако ответникът не оспорва, че е налице пропуск в инструкцията и посоченият в нея начин на измерване на площите, засадени с трайни насаждения от видовете лозя, черупкови и маслини следва да се прилага и по отношение на други трайни насаждения като костилковите например, тъй като тази площ е необходима за обработката на площите, то съдът следва да приеме това обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с изрично определение по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК.

За изясняване на спора от фактическа страна и мотивиране на решението по основния спорен между страните въпрос относно начин и метод на измерване на площите на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно АПК първоинстанционното решение следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 760 от 25.11.2020 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 37/2020 г.

ВРЪЩА делото на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.