Решение № 269 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 313/2011 г.

Решение № 269 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 313/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на А. К. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 225 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 4049/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.07.2008 г. по гр. дело № 23857/2007 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Х. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 9.03.2003 г., с който [фирма] се задължава да продаде на С. Х. А. апартамент, находящ се в [населено място]. Изложени са твърдения, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено без участието на молителя, а сключването на предварителния договор е станало по време на брака му със С. Х. А.. По тази причина молителят има качеството на необходим другар. Ответниците С. Х. А. от [населено място] и [фирма], [населено място], не са заявили становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. С атакуваното решение съдът е отхвърлил предявения от С. Х. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 9.03.2003 г. Предварителният договор по начало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне. Всяка от страните по него може да иска от другата сключването на окончателен договор. Обещанието за продажба на описания в предварителния договор имот не означава придобиване на същия със сключването на договора. Ето защо имотът не е придобит по време на брака на молителя със С. Х. А. По тази причина и спорът дали последната притежава преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да иска сключване по съдебен ред на окончателен договор не е от такова естество, че решението задължително да бъде еднакво и за двамата съпрузи, тъй които в производството по делото те нямат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 304 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.