Решение № 50212 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2021 г.

Решение № 50212 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Орешарова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. В., представляван от адв. Л. А. – САК срещу въззивно решение № 260248 от 9.07.2021 г. постановено по в. гр. д. № 108/2021 г., по описа на ОС – София, втори въззивен състав, с което се отменя решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – гр. Сливница, в частта, с която е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018 г. по н. о. х. д. № 405/2017 г. на Окръжен съд – София, за размера над сумата 3 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва от 9.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като в тази част е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 12 000 лв. Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3 000 лв., както и за сумата от 5 000 лв. - представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно повдигнато обвинение не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът Л. М. В. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и в нарушение на принципа на справедливост, не е съобразено и повдигнатото обвинение срещу ищеца, който е бил публична личност. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 12 000 лв., което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер. Ответникът по касация Прокуратура на РБ е получил препис от касационната жалба и не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание прокурор Р. заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и смята, че постановеното решение следва да се остави в сила. Касационното обжалване е допуснато с определение № 517 от 7.06.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос, а именно - какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска с пр. основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и в посочените решения на ВКС в изложението. По поставения въпрос съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 1 и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г. о. на ВКС, , както и решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III г. о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С постановление от 23.03.2017 г. по досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на ОсЛС при СОП ищецът Л. М. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК за това, че на 20.09.2007 год. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - кмет на Община Сливница, с цел да набави за себе си облага /да осигури отчитане на извършена цялостна рехабилитация на уличното осветление в общината, както и да осигури предимство на кандидатурата си за кмет в изборна кампания 2007 г./ е превишил властта и правата си, предвидени в чл. 44 от ЗМСМА и произтичащи от договор за безвъзмездна финансова помощ за пилотния проект за рехабилитация на общинското улично осветление, сключен на 5.07.2007 год., като е сключил от името на Община Сливница договор с № 142 с фирма "Д. -2001" ООД, [населено място], представлявана от Х. В., управител, с предмет: строително-монтажни работи на обект "Текущ ремонт на улично осветление в [населено място], като част от проект "Рехабилитация на улично осветление на [населено място] /тъй като в качеството на кмет не е имал правомощия да избира изпълнител и да сключва договор с изпълнител по проекта, а такива правомощия е имало министерство на икономиката и енергетиката/, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община Сливница в размер на 125 521,92 лв. и което обвинение по смисъла на чл. 93, т. 7 НК е за тежко престъпление. По отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка". На 3.07.2017 г. е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – София, въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 405/2017 г. и на 16.05.2018 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и е отхвърлен предявения срещу него от Община Сливница граждански иск. На 13.03.2019 г. е постановено решение, с което САС е потвърдил изцяло оправдателната присъда и същата е влязла в сила на 9.04.2019 г. Прието е, че от показанията на свидетелите М. и Т. се установява, че ищецът многократно споделял пред свидетелите притесненията си и страховете, че ще го вкарат в затвора. Като бивш кмет го познавали хората от цялата околия и след обвинението ищецът се затворил в себе си, бил замислен, чувствал вина пред децата си, станал изнервен и избухлив в резултат на преживения огромен стрес, като всеки път преживявал тежко явяването си по делата и се налагало посещение при лекар. Пренесъл се да живее на село с цел да избегне контактите си с хората. Бил потиснат, със сринато самочувствие. Бил подложен на негативни коментари и въпроси от страна на хората от града. При установеното по делото от фактическа страна няма спор, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в неговата емоционална и психическа сфера и които следва да са в пряка причинна връзка от воденото против него наказателно производство - по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК и по което същия е оправдан с влязла в сила присъда на 9.04.2019 г. С оглед на посочената съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя освен според характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителност и интензитет на страданията, възраст на увредения, общественото и социалното му положение, но и с оглед на личността на увредения, данните за предишни осъждания, начин на живот и обичайна среда, продължителност на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение, също така дали е свързано с обществена длъжност, която е заемана и към която има завишени обществени изисквания, взета мярка за неотклонение и други мерки, дали отражение върху личния и професионален живот, разгласа и публичност, причиняване на здравословно увреждане. Настоящия състав на съда, намира, че в случая присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е занижено. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, като обстоятелства от значение за определяне на по-голям размер на обезщетението, това, че ищецът е обвинен в тежко престъпление, във връзка със заеманата от него длъжност като кмет, производството срещу него се е развило на две съдебни инстанции, оправдан е с влязла в сила присъда, спрямо него е взета мярка за неотклонение парична гаранция, информацията за воденото срещу него наказателно производство се разпространила в малкия град, в който живее което е причинило стрес, страх, притеснения, ограничаване на контакти и промяна в начина на живот. Уронени били частта и достойнството му, чувствал се злепоставен, притеснявал се за доброто си име и авторитет, като се има в предвид, че обвинението срещу него било във връзка с неговата дейност на кмет на населеното място, в което живее той и децата му. Незаконното обвинение в извършване на престъпление на длъжностни лица към които обществените изисквания са завишени, имат по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, както е и в случая след като ищецът е бил зам. кмет и кмет на населеното място и се е ползвал с популярност, авторитет, не е бил осъждан. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям от присъдения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на изложеното настоящият състав на съда, намира, че с оглед на критериите на чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезщетяване на процесните неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението възлиза на 7000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и съобразяване на посочената съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. В останалата част до размера 12 000 лв. претенцията е завишена и не се обосновават вреди които да обосноват по-високо обезщетение, още повече, да са в претендирания от ищеца размер. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора ищец по исковата молба основание за неправилност на въззивното решение. С оглед на което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата над 3000 лв. до 7000 лв. и в тази част искът следва да се уважи. Следва да се остави в сила отхвърлителното решение за разликата над 7 000 лв. до претендирания размер на обезщетението от 12 000 лв. При този изход на делото се дължат разноски на касатора за държавната такса по делото, но искане за присъждането им не е направено. При направено искане от адв. А., осъществила безплатна правна помощ на касатора по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с оглед на приложения към касационната жалба договор за правна защита и съдействие, следва да бъде определено възнаграждение, съобразно редакцията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към изготвяне на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство/ след като такова не е осъществено по делото/ и с оглед на уважената част от иска и в размер на 267 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260248 от 9.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 108/2021 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – [населено място], в частта за уважаване на предявения от Л. М. В. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 3000 лв. до 7 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен, вместо което постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес София, [улица] да заплати на Л. М. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата от още 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща разлика над сумата от 3 000 лв. до сумата от 7000 лв. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 9.04.2019 год. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Л. А. А., САК, с адрес: [населено място],................. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 267 лв. - възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.