Решение № 3688 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2016 г.

Решение № 3688 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. С. В., от гр. В. против решение № 412/29.02.2016 г. по адм. дело № 3858/2015 г. на Административен съд - В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Закона за всеобщата военна служба (ЗВВС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - В. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 412/29.02.2016 г. по адм. дело № 3858/2015 г. Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Ч. С. В., от гр. В. срещу решение № 2153 - 53 - 42/7.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В. и потвърденото с него разпореждане № 5201291020/28.10.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Приел е, че актовете на пенсионните органи не страдат от пороците по чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО при зачетен осигурителен стаж, приравнен към трета категория от тридесет и девет години, пет месеца и деветнадесет дни и навършена възраст към датата на подаване на заявлението за пенсиониране шестдесет и три години и осем месеца. Спорът между страните касае незачетени от пенсионните органи шест месеца и двадесет и четири дни за периода 21.09.1973 г. - 15.04.1974 г., през който оспорващият е отслужвал задръжка по военната служба в частите на армията и е бил курсант във ВНВМУ. Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 НПОС се определя от трета категория досежно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВС (отм.) срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Видно от военно-отчетната книжка на касатора е, че той е преминал военна служба за времето от 21.09.1970 г. - 15.04.1974 г., като до 10.11.1973 г. е бил радист в под. № 20550 на военноморските сили, а след тази дата - курсант във ВНВМУ. При положение, че на жалбоподателя е зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер от 3 години на наборната военна служба, недопустимо е едновременно да му се признае за осигурителен стаж и времето от 21.09.1973 г. до 15.04.1974 г. като курсант във ВНВМУ, при липса на закупен стаж по това основание. В този смисъл виж решение № 4120/18.04.2006 г. по адм. дело № 10196/2005 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение