Решение № 211 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2018 г.

Решение № 211 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Лозанова, подадена против решение № 7162 от 29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7836/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. Лозанова против заповед № Н-533/1.06.2015 г. на главния секретар на Министерския съвет, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и целта му. Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е изяснена изцяло. В резултат на съвкупната преценка на всички доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението, съдът е направил обосновани и верни правни изводи, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. Правилен е изводът, че при издаването на обжалваната заповед не е допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Извършеното нарушение е установено с решение № 1 от 14.04.2015 г. на органа, в което са отразени окончателните резултати от направената проверка, а оспорената заповед е издадена на 1.06.2015 г., т. е. в рамките на определения от правната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен срок. Въпреки, че в обжалваното решение не е обсъдено второто предложение на нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, а именно, че налагането на дисциплинарното наказание трябва да се извърши в рамките на едногодишен срок от неговото извършване, настоящият състав счита, че това не се отразява на правилността на направения правен извод, че наказващият орган е спазил административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. Действително Лозанова е съставила приходни касови ордери, без това да бъде нейно служебно задължение на 23.05.2014 г. – ПКО № 244 и ПКО № 245 и на 27.05.2014 г. – ПКО № 252 и № 253, а оспорената заповед е издадена на 1.06.2015 г. – в срок, надвишаващ указания в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, предложение второ, едногодишен срок. Този срок обаче следва да се прецени през призмата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, според която сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл не текат, докато служителят е бил в законоустановен отпуск. Видно от писмо № 02. 09-319/21.04.2015 г. на началника на отдел "Човешки ресурси", събрано като доказателство по делото, след датата на извършването на първото дисциплинарно нарушение наказаният служител е бил в законоустановен отпуск общо 34 календарни дни. На основание чл. 94, ал. 3 от ЗДСл в периодите на ползване на законоустановения отпуск едногодишният срок не е текъл, поради което същият следва да бъде удължен с 34 дни, от което следва, че за първото нарушение този срок изтича на 27.06.2015 г., а за второто – 1.07.2015 г. Тъй като обжалваната заповед е издадена на 1.06.2015 г. се налага изводът, че същата не е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1, предложение второ от ЗДСл. Правилен е изводът на съда, че при издаването на обжалваната заповед не е допуснато нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В нея подробно е описано е извършеното от Лозанова нарушение – подписването на четири броя ПКО, без да има правомощия за това, посочени са датата и мястото, където това е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав напълно споделя извода, направен в обжалваното съдебно решение, че подписвайки процесните четири броя ПКО, свързани с продажбата на юбилейните монети Лозанова е извършила нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл – неспазване на кръга на служебните правомощия. Съгласно чл. 26 от Вътрешните правила за счетоводния документооборот на аминистрацията на МС паричните средства в касата се офомят с ПКО, който се съставя от счетоводителя на касата. Жалбоподателката в настоящето производство при съставянето на процесните ПКО не е заемала длъжността "счетоводител на касата", поради което според длъжностната си характеристика е нямала право и задължение да подписва ПКО. С подписването им тя не е спазила кръга на служебните си правомощия. Също така напълно се споделят от настоящия състав и аргументите изложени в съдебното решение за недоказаност на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, както и тези за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване на установените с КПСДА правила за поведение на държавните служители. Правилен е изводът на съда, че с извършените действия – подписването на ПКО, с които са продавани юбилейни златни и сребърни монети на служители от МС и в частност на самата жалбоподателка е било извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 от КПСДА изразяващо се в това, че жалбоподателката е използвала служебното си положение и служебно известната й информация във връзка с актуалната стойност на монетите за свои лични и на семейството си интереси, изразяващи се в придобиване на златни юбилейни монети на значително по-ниска от действителната им цена. Законосъобразен е изводът на съда и относно това, че при издаването на обжалваната заповед е изпълнена и разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В подкрепа на този извод в обжалваното решение са дадени аргументи, които настоящият състав изцяло приема. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно, защото са нарушени съдопроизводствени правила при постановяването му като конкретно се сочат правилата, посочени в чл. 235, ал. 3, чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, тъй като не били обсъдени показанията на свидетелите, които установяват създадената практика за продажба на монетите, длъжностните лица, по разпореждането на които са оформяни документите и констатациите на Сметната палата за случая. Настоящият състав не намира пряка връзка с посочените процесуални норми и наведените конкретни твърдения за необсъдени доказателства. Въпреки, че не се налага извод, че при постановяването на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила за пълнота, следва да се отбележи, че посочените от касационния жалбоподател доказателства са обсъдени в мотивите на съдебното решение, както при описанието на фактите, така и в частта на правните изводи. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото не се дължат претендираните от касаторката разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение