Решение № 6952 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена С. О. С. от гр. София, подадена чрез адв. Колева срещу решение 9257 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 6793/2023 по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на С. О. С. срещу Решение на Факултетния съвет (ФС) на Юридическия факултет (ЮФ) на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), обективирано в т. 2.1 и т. 2.2 от протокол 5/12.06.2023г. за избор на академична длъжност доцент по професионално направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право към катедра Наказателноправни науки, с което са избрани гл. ас. д-р П. В. М. и гл. ас. Д-р П. М. М.. Касаторът навежда доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба, и в открито съдебно заседание. Счита, че са налице нарушения на конкурсната процедура и противоречия при провеждането й със закона и подзаконовите нормативни актове, които не са взети предвид от административния съд, поради което изводите му за законосъобразност на оспорения административен акт са неправилни. Претендира разноски. Ответниците по касация Факултетен съвет на ЮФ на УНСС, П. В. М. и П. М. М., чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба в представени по делото писмени отговори и в открито съдебно заседание. Претендирани са разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е цитираното по-горе Решение на Факултетния съвет (ФС) на Юридическия факултет (ЮФ) на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), обективирано в т. 2.1 и т. 2.2 от протокол 5/12.06.2023г., с което по обявения в Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.2022г. конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право към катедра Наказателноправни науки са избрани гл. ас. д-р П. В. М. и гл. ас. д-р П. М. М.. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: На 17.11.2022 г. е проведено катедрено заседание на катедра Наказателноправни науки при ЮФ на УНСС на което е взето решение по т. 2 от протокол 40 от същата дата да бъде предложено на Факултетния съвет обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност доцент в УНСС за две бройки в професионално направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право. Факултетният съвет от своя страна взема решение, обективирано в протокол 6/17.11.2022г. да предложи на ръководството на УНСС да бъде обявен конкурса. В Държавен вестник бр. 98 от 09.12.2022 г. е обявен конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право към катедра Наказателноправни науки. Заявления за участие в него подават трима кандидати-С. О. С., П. В. М. и П. М. М., които са уведомени, че са допуснати до участие в конкурса. С Решение по т. 1 от Протокол 1/16.01.2023 ФС на ЮФ на УНСС утвърждава структурата и състава на научното жури. На 20.02.2023г. е проведено редовно заседание на Научното жури, решенията от което са обективирани в протокол 15 от същата дата. С решението по т. 2 след извършена проверка за съответствието на кандидадите в конкурса с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), съответно с допълнителните изисквания на университета съгласно чл. 2б, ал. 5 ЗРАСРБ, журито приема, че кандидатите покриват законовоустановените изисквания и взема решение за допускането на кандидатите до оценяване. С решението по т. 3 и т. 4 научното жури определя рецензенти и членове на журито, които следва да представят становища. На 30.05.2023 г. е проведено заключителното заседание на научното жури, решенията от което са обективирани в Протокол 15-А, на което кандидатите представят избраната от тях тема. На същото заседание са представени и рецензиите и становищата на членовете на журито. При проведено явно гласуване всички членове на научното жури единодушно решават да предложат на Факултетния съвет на Юридическия факултет при УНСС участниците в конкурса П. В. М. и П. М. М. да заемат академичната длъжност доцент по професионално направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право към катедра Наказателноправни науки. По отношение на третия кандидат-С. О. С. с оглед дадените отрицателни рецензии и становища, научното жури взема решение да не предлага кандидата да бъде избран на академична длъжност доцент. Изготвен е доклад от председателя на Научното жури (НЖ) до Факултетния съвет на Юридическия факултет при УНСС относно относно резултатите от заседанието на НЖ, проведено на 30.05.2023г. С Решение по т. 2.1 и т. 2.2 от Протокол 5 от 12.06.2023 г. на Факултетния съвет на Юридическия факултет при УНСС е взето единодушно решение по конкурса за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 3.6 Право, научна специалност Наказателно право към катедра Наказателноправни науки гл. ас. д-р П. В. М. и гл. ас. Д-р П. М. М. да заемат академичната длъжност доцент в катедра Наказателноправни науки при ЮФ на УНСС. В хода на конкурсната процедура С. подава сигнал на 15.05.2023г. до министъра на образованието и науката, в който са изложени твърдения за възможен конфликт на интереси по отношение на членовете на научното жури. След извършени проверки комисията по академична етика при УНСС приема, че не е налице твърдяния конфликт. Изводите й са потвърдени и в доклад на министъра на науката и образованието във връзка със сигнала на жалбоподателя. По делото пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, със задачи към вещото лице, свързани с информация за публикуването на конкретно изброени научни трудове на заинтересованите страни П. М. и П. М.. От правна страна първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема спазване на относимите правни разпоредби на Раздел ІІІ от Глава трета на ЗРАСРБ и съответно Раздел ІІІ от Глава трета на ППЗРАСРБ, в които са предвидени условията и реда за заемане на академична длъжност доцент и достига до правния извод за законосъобразност на оспореното решение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. При преценка на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт обаче съдът изобщо не прави собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа експертиза, като направеното в касационната жалба възражение за това се явява основателно. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗРАСРБ академичната длъжност "доцент" се заема въз основа на конкурс и избор. Съдебната практика приема, че конкурсната процедура включва сложен фактически състав, при който различни органи се произнасят относно допускането на кандидатите за участие в конкурса и тяхното оценяване. Оценяването се осъществява единствено спрямо кандидатите, допуснати до участие, респ. до оценяване в конкурса. Фазата по оценяване се предхожда от фаза по допускане до участие в конкурса, която условно може да бъде разделена на две фази: 1. преценка на условията за допускане по чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 ЗРАСРБ; 2. преценка на изискванията за допустимост, отнасящи се до минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3, съответно на изискванията на чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ. В обжалваното решение съдът се задоволява с формалното посочване на отделните етапи на конкурсната процедура и възприемането им като проведени в съответствие с изискванията на закона, без да отговори на възраженията на С., подробно изложени в първоначалната жалба, свързани на първо място с твърдения за изначално несъответствие на кандидатурите на П. М. и П. М. с изискванията на чл. 2б ЗРАСРБ и на следващо- със спазване на изискванията на Правилника за дейността на Съвета по хабилитация при избор на академична длъжност доцент при провеждане на предварителния етап на процедурата. Както е посочено по-горе, за изясняване на спорните въпроси относно времето на публикуване на конкретно посочени в жалбата на С. С. научни трудове на П. М. и П. М. е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от съдебния акт съдът подробно пресъздава констатациите, направени в заключението, формално посочва, че кредитира заключението като пълно и компетентно, но без да изложи подробни и ясни мотиви какво точно е установено с експертизата, както и на кои от събраните по делото доказателства кореспондират изводите на вещото лице, за да приеме като извод, че не са налице допуснати нарушения при оценката на минималните национални изисквания по чл. 2б ЗРАСРБ на които трябва да отговарят кандидатите. Основателно е и касационното възражение за липса на собствени на съда изводи относно наличието, респективно липсата на конфликт на интереси между членовете на научното жури с двама от кандидатите. Упражняването на контролните правомощия по чл. 30 и следв. от ЗРАСРБ от министъра на образованието и науката в хода на конкурсната процедура не освобождава решаващия съд от задължението да изложи собствени разсъждения и съображения в тази насока. На последно място, настоящата инстанция приема за основателно и касационното възражение, че в обжалвания съдебен акт не е направен подробен анализ на законосъобразността на оспореното решение на Юридическия факултет на УНСС по съществото на жалбата на касатора-жалбоподател пред административния съд. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдени в настоящото решение са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички представени по делото доказателства заедно и поотделно, като изложи обосновани правни изводи по всички основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане ще следва да се обсъдят и доводите и възраженията, изложени в касационната жалба във връзка със законосъобразността на административния акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да се съобразят от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение