Решение № 123 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9610/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Х. Н., гражданин на Иран, с адрес в София, [жк], [адрес], против решение 14282 от 09.08.2024 г., постановено по адм. д. 4489 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. С доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон, иска отмяната му. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол е неблагоприятно, и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Х. Н. против Решение 5591 от 16.04.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, на чуждия гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Х. Н., гражданин на Иран, подал молба за международна закрила до ДАБ, вх. ВР-13-3905 от 11.09.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център София, кв. Военна рампа, рег. УП-14659 от 11.09.2023 г. по описа на ДАБ л. 92 от първоинстанционното дело. Регистриран е с посочените от него лични данни и въз основа на данните от декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Техеран, Иран, женен, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], със средно специално образование, по професия механик (регистрационен лист на л. 88, пак там). На 28.09.2023 г. от ДАБ е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (л. 68, пак там) с молба за писмено становище по молбата на Н. на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В отговор, с писмо, изх. рег. М-23511 от 09.11.2023 г. (л. 55, пак там), компетентната специализирана дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на иранския гражданин, в случай че той отговаря на условията по ЗУБ. На 03.01.2024 г. с лицето е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП-14659/03.01.2024 г. (л. 56-60, пак там). На 16.04.2024 г. Председателят на ДАБ издал спорното Решение 5591 (от л. 9 до л. 13, пак там), излагайки мотиви, че не са налице материалноправните предпостави по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на Н. против Решение 5591/16.04.2024 г. на Председателя на ДАБ е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ орган, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че решението на Председателя на ДАБ е постановено след изясняване на релевантните за случая факти и след обстоен анализ на бежанската история на лицето и на изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ и приложени по делото справки относно актуалното състояние в държавата му по произход. Аргументирал се е, че кандидатът за международна закрила не е преследван в Иран, нито има основание да се страхува от преследване, основано на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Като обсъдил дадените от Н. отговори в проведеното с него на 03.01.2024 г. интервю и ги преценил заедно с останалите доказателства по делото, е установил, че основните права на лицето не са нарушени в държавата му по произход. Взел е предвид практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Приел е, че за Н. не съществува реална опасност да бъде изложен на тежки посегателства, ако се завърне в Иран, за която държава подчертал, че не се намира в ситуация на безогледно насилие поради въоръжен международен или вътрешен конфликт. Формирал е решаващия извод, че оспореното Решение 5591/16.04.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно, поради което е отхвърлил подадената срещу него от иранския гражданин жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице релевираното касационно основание за неговата отмяна. При обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал обосновани решаващи изводи за неоснователност на жалбата на Н. против Решение 5591/16.04.2024 г. на Председателя на ДАБ. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската му история и при анализиране на ситуацията на сигурност в държавата му по произход, поради което е достигнал до грешни изводи за липсата, в конкретния случай, на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът е извършил подробен анализ на представените по делото доказателства и е изследвал задълбочено обстоятелствата, касаещи основателността на искането на иранския гражданин за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване в държавата му по произход. При проведеното с него интервю лицето не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради своя етнос, религия, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, не е заплашван, задържан и/или осъждан. Разказвайки за живота и семейната си история, уточнява, че баща му е заможен и има високо обществено положение, предвид че е аятолах. Обяснява, че след....рязката инфлация в Иран, живота ставаше все по-труден и по-скъп (л. 58 от първоинстанционното дело), като напуснал Иран легално и отишъл в Турция, за да се ориентира каква е икономическата ситуация там. Преди да влезе нелегално в България от Турция, работил в сферата на промишлеността в Инстанбул, като говорил с трафикантите да го заведат в Германия заради работата , защото знам, че финансовото положение на Европейския съюз е много добро и затова реших да тръгна към Европа. (л. 57, пак там). На въпроса защо е напуснал Иран, отговаря, че икономиката на Иран се е сринала, като парите се обезценяват с всеки изминат ден, а той иска да живее спокойно и да работи, мислейки за собственото си бъдеще и това на семейството му л. 59, пак там. Същевременно заявява, че Няма конкретен повод да напусна Иран (л. 59, пак там) и че не иска да се завърне, защото го е страх от баща му, който няма да приеме положително факта, че е тръгнал нелегално към Европа (л. 57, пак там). Не твърди да е в лоши отношения със своя родител или същият да е упражнявал върху него насилие, докато е живеел в държавата му по произход. Напротив, посочва, че му се обажда от време на време, за да го поздрави л. 59 от първоинстанционното дело. Така изложените причини за напускането на Иран настоящият състав на касационната инстанция определя като икономически, поради което не може да се обоснове извод, че Н. е лице, нуждаещо се от предоставяне на статут на бежанец. Касае се за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация, както за себе си, така и за семейството му. Търсенето на по-благоприятни условия за живот обаче не е основание за получаване на международна закрила. При анализа на събраните в първоинстанционното производство доказателства не може да се направи извод и за наличие на риск от бъдещи действия по преследване спрямо иранския гражданин. Съгласно изготвената в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справка за актуалното положение в държавата по произход на лицето (вх. ЦУ-916/21.03.2024 г. по описа на ДАБ (от л. 22 до л. 25 от първоинстанционното дело)), иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица при евентуално завръщане на последните в Иран. В справката е посочено, че иранците напускат страната в голям брой след революцията през 1979 г. и властите приемат, че мнозина ще се стремят да живеят и работят в чужбина по икономически причини. Правилно и обосновано, с оглед на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и бежанската история на чужденеца, първоинстанционният съд е заключил, че по делото не се установяват материалноправните предпоставки за предоставяне на Н. на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Същият не е бил принуден да напусне или да остане извън Иран поради реална опасност от тежки посегателства. Бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че ако се върне в държавата си по произход, чуждият гражданин би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Както изготвената в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справка, така и представените от административния орган в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (вх. ЦУ-1217/02.05.2024 г. (от л. 132 до л. 137, пак там) и ЦУ-1726/30.07.2024 г. (от л. 138 до л. 140, пак там)) такива относно актуалната обществено-политическа обстановка и нивото на сигурност в Иран показват, че страната не се намира в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, за да е налице заплаха за неговия живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Налице са данни за обтягане на отношенията с Израел, както и за нестабилност в граничните зони с Афганистан и Пакистан, за която нестабилност, като основна причина, са посочени контрабандни дейности с наркотици и петрол и поемането на контрола в Афганистан от талибаните през август 2021 г. Възникването на ограничени инциденти в някои райони обаче не е равнозначно на ситуация на безогледно насилие , като държавата е определена като мирна и безопасна според регионалните стандарти. В чл. 9, ал. 8 ЗУБ законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, каквито, в случая, нито се сочат, нито се установяват. По изложените съображения административният съд, като е преценил, че Решение 5591/16.04.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия