Решение № 14657 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2013 г.

Решение № 14657 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и касационна жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК 115552190 против решение № 10314 от 08.07.2013 г. по адм. д. № 13214/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С обжалвания съдебен акт е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г. на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-про мрежи" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България "АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по Раздел III, т. 12 и раздел V, т. 7. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците, "Смолник Енерджи" ЕООД-гр. София, "Вълчин Енерджи" ЕООД-гр. София, "Феникс Солар" ЕООД-София, "Солар 11" ЕООД-София, "СП02" ЕООД-София, "Ханово 1 Солар" ЕООД- гр. София, "Инниммо Солар" ЕАД- гр. София, "Солар Проджектс" ЕАД- София, "Джей Би Солар" ЕООД-София, "Чарган Солар Плант" ЕООД-София, редовно призовани, се представляват от адв. Бангачев, който в съдебно заседание прави възражение за недопустимост на обжалваното съдебно решение в частта му, касаеща отмяната на административния акт по раздел III, т. 12. Адв. Бангачев твърди правилност на съдебното решение в частта, в която решението на ДКЕВР е отменено в раздел V, т. 7. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение по отношение раздел III, т. 12 от административния акт и за частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационните жалби са предявени в срока по чл. 211 от АПК от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, намира същите за допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни, но по различни от изложените в тях съображения. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Смолник Енерджи" ЕООД-гр. София, "Вълчин Енерджи" ЕООД-гр. София, "Феникс Солар" ЕООД-София, "Солар 11" ЕООД-София, "СП02" ЕООД-София, "Ханово 1 Солар" ЕООД- гр. София, "Инниммо Солар" ЕАД- гр. София, "Солар Проджектс" ЕАД- София, "Джей Би Солар" ЕООД-София, "Чарган Солар Плант" ЕООД-София, всички -чрез адв. Бангачев срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по Раздел III, т. 12, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 - 189,38 лв/ МВтч, както и в частта му по раздел V, т. 7 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-28/29.08.2012 г. с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp - 1,71 лв/МВтч. С решение № 10314 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. 13214/2012 г., което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, тричленният състав на ВАС, IV отделение е отменил по жалбата на цитираните по-горе търговски дружества Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и в двете обжалвани части. При направената с оглед възражението на адв. Бангачев и представителя на Върховната административна прокуратура за частична недопустимост на съдебното производство служебна проверка, настоящият съдебен състав установи, че въпросът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по Раздел III, т. 12 е разрешен с влезли в сила съдебни актове. С решение № 8937/19.06.2013 г. по адм. д. № 6082/2013 г. и решение № 9620/26.06.2013 г. по адм. д. № 6079/2013 г. на петчленни състави на ВАС са оставени в сила съответно решение № 4083/2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. и решение № 4131/2013 г. по адм. д. № 12503/2012 г. на тричленни състави на ВАС, с които е отменено Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12. Съгласно чл. 223 и чл. 177, ал. 1 от АПК тези решения са окончателни, имат действие по отношение на всички и са задължителни за съда, който ги е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария съгласно чл. 297 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима в случая предвид препращащата норма на чл. 144 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че производството по жалбата на "Смолник Енерджи" ЕООД-гр. София, "Вълчин Енерджи" ЕООД-гр. София, "Феникс Солар" ЕООД-София, "Солар 11" ЕООД-София, "СП02" ЕООД-София, "Ханово 1 Солар" ЕООД- гр. София, "Инниммо Солар" ЕАД- гр. София, "Солар Проджектс" ЕАД- София, "Джей Би Солар" ЕООД-София, "Чарган Солар Плант" ЕООД-София срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по Раздел III, т. 12 се явява недопустимо на две, паралелно съществуващи основания: Първо - поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което административният акт в обжалваната му част е отменен и тази отмяна съгласно императивната норма на чл. 177, ал. 1 от АПК има действие по отношение на всички / в това число и по отношение на настоящия съдебен състав, издателя на административния акт, всички лица, за които актът е благоприятен и всички жалбоподатели/ и Второ: поради отпаднал в хода на производството за жалбоподателите правен интерес от оспорване на решението на ДКЕВР. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес е налице, когато с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече за жалбоподателя неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната му сфера, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с КР № 21 от 26.10.1995 г. е посочил като материалноправно основание, легитимиращо процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. С влизането в сила на цитираните по-горе съдебни решения, с които актът на ДКЕВР в засягащия интересите на"Смолник Енерджи" ЕООД-гр. София, "Вълчин Енерджи" ЕООД-гр. София, "Феникс Солар" ЕООД-София, "Солар 11" ЕООД-София, "СП02" ЕООД-София, "Ханово 1 Солар" ЕООД- гр. София, "Инниммо Солар" ЕАД- гр. София, "Солар Проджектс" ЕАД- София, "Джей Би Солар" ЕООД-София, "Чарган Солар Плант" ЕООД-София Раздел III, т. 12 е отменен, нарушаването или застрашаването на субективните права и законни интереси на търговските дружества- жалбоподатели е отпаднало. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правни последици на начална липса на правен интерес от оспорване. Предвид обстоятелството, че към датата на отпадане на правния интерес от обжалване е постановено първоинстанционно съдебно решение- невлязло в сила, същото решение следва да бъде обезсилено в частта, в която е налице произнасяне по законосъобразността на решението на ДКЕВР в неговия раздел III, т. 12, а производството по делото- прекратено в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, касационната съдебна инстанция следи и служебно, дори когато подобни доводи не се съдържат в касационните жалби, с които е сезирана. Касационните жалби срещу съдебното решение в останалата му част, в която актът на ДКЕВР е отменен по Раздел V, т. 7, са неоснователни. Тричленния състав на Върховния административен съд е извършил проверка на законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в частта му по раздел V, т. 7, а именно за фотоволтаични централи (ФЕЦ) чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-28/29.08.2012 г. с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp - 1,71 лв/МВтч. и е отменил административния акт в тази част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспореното решение в частта му по Раздел V, т. 7 е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби . Решението е правилно. Неоснователни се явяват доводите за недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес за търговските дружества- жалбоподатели от оспорване на административния акт. Жалбоподателите са обосновали правния си интерес от обжалване с обстоятелството, че са собственици на въведена в експлоатация фотоволтаична електроцентрала със съответната мощност, като по силата на представени по делото договори с "ЕВН България Електроснабдяване" АД произведената от централите електрическа енергия се изкупува на цени, определени от ДКЕВР. След установяване на това обстоятелство съдът обосновано и законосъобразно е приел, че определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи пряко и непосредствено засяга дружествата в качеството им на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Няма спор по делото, че административното производството пред ДКЕВР в относимата за настоящия спор част е започнало по заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. (л. 269), с което "ЕВН България Електроразпределение" АД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и в протокола от проведеното заседание на Комисията и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани доказателства и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Бланкетното посочване на "разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят до дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система" не представлява мотивиране на акта в съответствие с изискването на АПК. Затова допуснатото нарушение се преценява като съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да се осъществи по правилата и съгласно изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвиден специален ред и критерии за определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на деня, следващ датата на направеното искане, само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Дори не е констатирано, че при подаването на заявления не са спазени Указанията на ДКЕВР, издадени в изпълнение на чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ, и не са приложени никакви доказателства в подкрепа на искането. Едно от основните изисквания към определянето на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението на стр. 3 декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и 24 ЗЕ, както и на принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Неоснователни са развитите от касаторите доводи, че при определяне на "временните цени " не следва да се спазва пълната процедура по НРЦЕЕ, предвид временния им характер и обстоятелството, че същата процедура е разписана като задължителна за съблюдаване в цялост само при определяне на окончателните цени. Законодателят не е определил срок на действие на временните цени и не е разписал отделна процедура и изисквания за определяне на такива "временни цени", поради което не може да се приеме, че за тях не важат общите правила и процедури за определяне на цени за достъп. По изложените съображения първоинстанционното решение в частта му по Раздел V, т. 7 е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, като е представил и списък на претендираните такива. Искането за разноски е своевременно направено, поради което е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно. Адв. Бангачев не представя по делото доказателства за уговорен и реално заплатен от доверителите му адвокатски хонорар за касационната инстанция, поради което искането за присъждане на съдебни разноски следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия