Решение № 1662 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2008 г.

Решение № 1662 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Буллес Строй" ООД, гр. Разлог, представлявано от управителя Антон Владимиров Гешев, подадена чрез пълномощника му адв. Анева, срещу решение № 87/5.02.2008 г. по адм. дело № 885/2008 г. на Административен съд -Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-14-381/5.10.2007 г. на Началника на ДНСК-София, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ - за спиране ползването на неприет по установения ред строеж "Бетонов възел с производителност 50 м3 (ч и склад за строителни материали", изграден в имот № 750.34 по кадастралната карта на гр. Разлог. С доводи за неправилност се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да се отмени заповедта. Не се отрича изводът на съда, че описания обект има характеристиките на строеж по смисъла на ЗУТ и че е изграден по одобрен проект и издадено строително разрешение. Оплакванията се свеждат до това, че органите на ДНСК не са осигурили на касатора подходящ срок за представяне на документите за годността на строежа, след като само становището на Басейновата дирекция Западно-беломорски район е чакано повече от шест месеца. Към настоящия момент, след като е издадено удостоверение № 11/7.03.2008 г. за въвеждане на обекта в експлоатация и всички необходими книжа за редовното му функциониране, се иска отмяна на решението и на процесната заповед. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Анева, по изложените в нея съображения. Ответникът - Началник ДНСК-София, не е възразил по жалбата, не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В този смисъл е без правно значение дали понастоящем са налице основания за въвеждането му в експлоатация след като е безспорно, че това не е станало към датата на издаване на контролирания акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в законовопредвидения срок от надлежна страна, процесуално е допустима, а по съществото си е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, Благоевградският административен съд е приел за законосъобразна процесната заповед на Началника на ДНСК, обективирала забрана, при условията на чл. 178, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, на ползването на строежа, с мотива, че същият не е приет съгласно указания в закона ред. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, касационни основания за отмяната му не са налице. Съдът преценява законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съобразно възприетото от административния орган правно основание, с оглед установените по делото и с административната преписка факти и обстоятелства, към момента на издаването му. При преценката си съдът се ръководи от конкретните релевантни обстоятелства, които в случая се свеждат до това има ли разрешение за ползване на строежа към датата на проверката, какъв е характера на строежа и подлежал ли е на въвеждане в експлоатация или на разрешаване на ползването му, т. е, отговарял ли е на техническите изисквания към момента на извършването му, с оглед забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Видно от съставения и приложен по делото констативен акт за процесния строеж, определен като такъв от пета категория, не е било представено удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешаване на ползването му, а и в касационната жалба не се оспорва този факт. Правилен е изводът, че констатациите на административния орган, направени в хода на административната преписка и залегнали в мотивите на обжалваната заповед не са оборени, поради което и заповедта се явява законосъобразна. С основание, въз основа на наличните данни, включително и заключението на вещото лице, е приетото, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" и § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, процесният обект - бетонов възел, не е "инженерно съоръжение", а има характера на строеж пета категория, който подлежи на въвеждане в експлоатация, обоснована е и констатацията, че към датата на издаване на административния акт не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, строежът се ползва по предназначение в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ и са налице основанията за приложение на чл. 178, ал. 5 ЗУТ. За издателя на заповедта не е предвидено да определя срок, в който да се даде възможност за изпълнение на изискванията, каквито оплаквания навежда касаторът. Същият, в нарушение на цитираната законова забрана е експлоатирал обекта и е без значение за законосъобразността на процесната заповед, че още в началото на 2007 г. е било направено искането пред Басейновата дирекция и че същата е забавила становището си - такъв довод би бил от значение в друг процес, (напр. във връзка с търсене на отговорност или вреди), но не е относим по настоящето административно производство и към конкретно обсъжданата заповед, която правилно е била преценена като законосъобразна. Този извод не се променя и с оглед издаденото месец след постановяване на решението разрешение, тъй като на база същото, следва заинтересованото дружество да придвижи процедурата по чл. 178, ал. 7 ЗУТ за вдигане на забраната, която е с временен характер - до отстраняване на пречките, но действието й не настъпва автоматично, следва проверка за наличието на условията за сваляне на забраната, плащане на глобите и пр. условия. С оглед тези съображения, решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, II-ро отделение,