Решение № 9150 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2016 г.

Решение № 9150 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Агенция социално подпомагане против решение по адм. д. № 9709/2015 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Случаят не попада в чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД, защото не се отнася до достъп до лични данни на И. В.. Заявителят не е малолетното дете, което да иска достъп до негови лични данни чрез законен представител, а бащата и поради това се явява трето лице по § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. Освен това социалните доклади, становища на институции, медицинска документация и протоколи за извършена работа с майката и детето, всякакви подобни документи, не попадат в обхвата на чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД. За администратора на лични данни не съществува задължение да представя копия от документи, а да дава само справки. Съдът неправилно е разширил предметния обхват на закона.

Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба.

Ответната страна И. И. В. оспорва касационната жалба с доводи за правилност на решението. Позовава се на чл. 123, ал. 1 и чл. 74 от СК и твърди, че като родител има право да получи данни за детето си, защото не е лишен от родителски права.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност относно разноските.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в сока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 8166/23.12.2015 г. по адм. д. № 9709/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № М-53/3.09.2015 г. на КЗЛЗ, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД на АСП е издадено задължително предписание за предоставяне на достъп по чл. 25, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 3 от Закона за лицата и семейството до исканите от В. лични данни, отнасящи се до малолетната му дъщеря Д. В. при заличаване на лични данни отнасящи се до майката Р. К. Б.- В. и трети лица.

За да постанови този резултат съдът приема, че съгласно чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс (СК) жалбоподателят е носител на родителски права и задължения по отношение на малолетното си дете и съгласно чл. 3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и чл. 129 СК може да представлява и да извършва правни действия като законен представител на детето включително и по реда на чл. 26 ЗЗЛД. След като не е лишен от родителски права, респективно не са ограничени тези му права съгласно чл. 132 и чл. 131 от Семейния кодекс и бащата И. В. има право на достъп до личните данни на малолетното си дете, защото не е родител с лишени родителски права.

Решението е материално незаконосъобразно.

Производството пред КЗЛД е започнало по "молба за становище" от 9.04.2015 г. на И. И. В. до КЗЛД, в което посочва, че е законен представител на малолетното дете Д. И. В., р. 2012 г., срещу него са заведени дела по Закона за защита от домашно насилие, не живее с майката и детето и няма контакт с дъщеря си. Посочва, че е искал документи относно детето от Д "СП" О. по реда на чл. 26 от ЗЗЛД, които не е получил, с което намира, че е лишен от исканата информация и достъп до лични данни отнасящи се до дъщеря му: социални доклади, становища от институции, медицинска документация, протоколи за работа с майката, документи свързани с детето. Към делото е приложено заявление от 21.01 2015 г. и 5.02.2015 г. до Дирекция "Социално подпомагане" район О., с което е поискал по чл. 26 от ЗЗЛД в дванадесет точки имена на инспектиращи социални работници, дали е имало детски психолог по време на проверки на срещи, кога са установени контакти на личен лекар с детето, документация при установен риск за детето, копие от протокол на осъществени срещи и консултации на майката, указания дадени на майката, пълна документация за работа с майката, цялата медицинска документация за детето, оценка на битовите условия, в които се отглежда детето, координати и писмени становища на личен лекар и т. н.

Неправилно съдът приема, че предписанията на КЗЛД са законосъобразни, защото бащата трябва да има достъп по реда на ЗЗЛД до документацията на детето си. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Законът се прилага, предвид чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД за обработването на лични данни със:

1. автоматични средства;

1. неавтоматични средства, когато тези данни съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър.

Първо целта на инициираното пред КЗЛД производство не е защита на личните данни на заявителя И. В. срещу недопустимото им обработване от АСП. Не е поискал достъп и до свои лични данни, а искал издаване на решение, с което АСП да бъде задължена да му предостави достъп до лични и други данни на детето му и неговата майката. Иска информация, която нито се обработва с автоматични средства, нито съставлява или е предназначена за регистър. Обстоятелството, че В. не е лишен от родителски права не означава, че може да търси по реда на ЗЗЛД достъп до данни на детето и майката. Съгласно чл. 26 от ЗЗЛД всяко лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. В случая заявлението е подадено от името на И. В., но не за достъп до негови лични, а за достъп до данните на трети лица по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. Производството по ЗЗЛД е проведено за цели различни от предвидените със закона, издадено е предписание в нарушение на чл. 26 от ЗЗЛД за предоставяне на достъп до данни на трето лице, които не попадат в чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Налага се извод за издадено решение в нарушение на материалния закон и целта на закона, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като решението в частта за разноските има характер на определение и следва да съдбата на решението с отмяната на решението отпада отговорността за разноски и на АСП.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение