Решение № 9151 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2012 г.

Решение № 9151 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Гичев Стефанов от гр. Варна срещу решение № 2834 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 2344/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, второ отделение, ХХХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на Териториално поделение на НОИ гр. Варна, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2834 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 2344/2011 г. Административен съд гр. Варна, второ отделение, ХХХIII състав, е отхвърлил жалбата на Стефан Гичев Стефанов от гр. Варна срещу решение № 37 от 7.06.2011 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Варна, с което е потвърдено разпореждане № 4607291289 от 4.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Варна. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от съдържанието на жалбата на Стефанов от 11.05.2011 г. срещу разпореждане № 4607291289 от 4.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Варна, оплакванията се свеждат до следното: осигурителният му стаж за периода от 15.09.1969 до 31.08.1970 г. за положения от него труд в Основно училище "Кирил и Методий" с. Трапище, Разградска област, не е правилно изчислен - зачетени са 10 м. и 13 дни вместо 11 м. и 15 дни; неправилно е определен индивидуалният му коефициент, който трябва да бъде по-висок. В тази жалба не се съдържат никакви оплаквания относно незачетен осигурителен стаж за периода от 1991 до 1993 г., в който лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец и посоченият период съответно не е коментиран в обжалваното пред Административен съд гр. Варна решение № 37 от 7.06.2011 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Варна, законосъобразността на което е била предмет на съдебен контрол. В жалбата до съда отново не са наведени оплаквания в тази връзка. Това е сторено едва в хода на съдебното производство с така именувана "допълнителна жалба" от 14.11.2011 г., което е процесуално недопустимо предвид това, че разпореждане № 4607291289 от 4.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Варна не е било обжалвано в частта му относно незачитане на осигурителен стаж за периода от 1991 до 1993 г. по административен ред пред директора на Териториално поделение на НОИ гр. Варна и последният не се произнесъл по такова искане, а съгласно чл. 118, ал. 1 КСО именно това решение подлежи на съдебен контрол. Независимо от изложеното, доколкото по делото е бил изследван общият размер на осигурителния стаж, с определение № 5902 от 4.11.2011 г., изпълнявайки задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е дал конкретни указания на жалбоподателя какви доказателства следва да представи за установяване на този осигурителен стаж, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 НПОС, но такива не са били представени. Ето защо законосъобразен е изводът, че правилно при определяне на продължителността на осигурителния стаж от органите на НОИ този период не е зачетен. От доклада за осигурителен стаж от 24.02.2011 г. (стр. 2 от пенсионната преписка) е видно, че осигурителният стаж на Стефанов за периода от 15.09.1969 до 31.08.1970 г. за положения от него труд в Основно училище "Кирил и Методий" с. Трапище, Разградска област, е зачетен в размер на 11 м. и 15 дни, така както е посочено в удостоверение № 36 от 17.08.1979 г. на ОНС гр. Лозница. Първоинстанционният съд е изследвал прецизно осигурителния стаж, индивидуалния коефициент и размера на отпуснатата пенсия, като е назначил и изслушал счетоводна експертиза, която изцяло е потвърдила изчисленията на органите на ТП на НОИ гр. Варна. Вещото лице правилно е приложило разпоредбите на чл. 70 КСО и оспорването на заключението от Стефанов не е почивало на обективни недостатъци на това доказателствено средство. Независимо от това съдът е назначил тройна съдебно-икономическа експертиза, но в съдебното заседание, състояло се на 23.11.2011 г., жалбоподателят изрично е заявил, че няма да внесе депозит за тази експертиза и съдът е отменил определението си за допускането й. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,