Решение № 2096 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2015 г.

Решение № 2096 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т. Н. против решение № 1916 от 19.10.2015 г. по адм. дело № 1666/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 317з-2129/02.06.2015 г. на началника на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- П. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателката поддържа, че решението е нищожно, недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - началникът на отдел "Разследване" при ОД на МВР - П. оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Доводът за нищожност на оспореното решение на Административен съд - П. е неоснователен. Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Актът е постановен в първоинстанционно производство в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 от АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Направеното волеизявление е валидно, тъй като волята на съда е ясна и е недвусмислено изразена. Поради това настоящата инстанция приема, че оспореното решение не разкрива непреодолимо тежки пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, поради което не е нищожно. Всъщност конкретни доводи в този смисъл в касационната жалба не са изложени. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение също е неоснователен. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт, от лице неблагоприятно засегнато от него. Поради това и при липсата на конкретни твърдения от страна на касатора в друг смисъл, настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за произнасяне по същество, поради което е допустимо. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити и е подписана от издателя. Възражението, че в заповедта не са посочени правните и фактически основания за издаването й, е неоснователно. Допуснатото от служителката дисциплинарно нарушение е описано в заповедта и е конкретизирано по времето и място на извършване, а поведението на служителката е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. Фактическите и правни основания в заповедта се допълват и от изложеното в справка рег. № 3389р-4456/29.05.2015 г., цитирана в административния акт, в която поведението на Н. е подробно изяснено. С това формалните изисквания на закона са спазени и правото на служителката на защита не е нарушено. Наказанието е определено съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР за този вид нарушение и е за най- краткия възможен срок, поради което липсата на конкретни съображения относно тежестта на нарушението и формата на вината, не опорочава постановения административен акт. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Изводът на административния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящата инстанция. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 196 от ЗМВР, след отчитане на всички релевантни обстоятелства и преценка на представените доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и след приемане на писмените обяснения и възражения на служителката (такива са представени на 17.04.2015 г. и на 29.05.2015 г.). По този начин на служителката е осигурена възможност да изрази становище относно вменените й нарушения, да направи възражения и да представи или да поиска събиране на доказателства. Ето защо правото на защита на Н. не е накърнено, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателката са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения. В конкретния случай е установено, че на 23.03.2015 г. около 09.00 ч. на жалбоподателката, старши разследващ полицай във Второ РУП - П. към отдел "Разследване" при ОД на МВР - П. е разпределено за разследване бързо производство, по което има задържани три лица. Действия по разследването от Н. не са предприети и доклад до Районна прокуратура - П. не е изпратен. В 13.30 часа същия ден Н. уведомява прекия си ръководител, че не са чувства добре и връща делото за ново разпределение. По - късно жалбоподателката представя болничен лист за периода 23.03.2015 г. - 27.03.2015 г. Описаното поведение на служителката по възложеното бързо производство, изразяващо се в непредприемане на действия по разследването и представяне на доклад в РП - П., правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта за санкциониране на служителката, съставът на административния съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Възражението на касационната жалбоподателка, че не е допуснала нарушение на служебните задължения е неоснователно. Като разследващ орган, на който е възложено дело, по което се провежда бързо производство, Н. е длъжна да уведоми прокурора незабавно. В този смисъл е разпоредбата на чл. 356, ал. 2 от НПК. Текстът е ясен и не свързва уведомяването с първото действие по разследването и с образуването на производството. Ето защо тълкуването на текста от касационната жалбоподателка не може да бъде възприето. Доводът, че неизпълнението се дължи на влошеното здравословно състояние на служителката също не може до бъде споделен. Жалбоподателката сама признава в представените на 17.04.2015 г. писмени обяснения, че е почувствала внезапно неразположение около обед на 23.03.2015 г. и веднага е върнала делото за преразпределяне. Следователно до този момент не е съществувала физическа пречка същата да изпълнява задълженията си като разследващ орган, което обаче не е направено. Твърдението на Н., че е уведомила за здравословното си състояние първо началника на Второ РУП- П., а след това непосредствения си ръководител, не дават основание за различен извод. Според обясненията на служителката, представени на 29.05.2015 г. уведомяването на двамата ръководители е станало с незначителна разлика във времето, поради което липсват основания да се приеме, че здравословното й състояние се е влошило много по - рано от установеното от дисциплинарно наказващия орган. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените с административната преписка писмени доказателства обосновават изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с административнопроизводствените правила и формалните изисквания на закона. Дисциплинарното нарушение е прието за установено въз основа на докладните и сведенията, дадени от служителите Е. и З. и от обясненията на жалбоподателката, която всъщност не оспорва, че на 23.03.2015 г. около 09.00 часа е получила за разследване бързо производство, по което не е уведомила прокурора и не е извършила никакви действия по разследването. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателката. Изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,