Решение № 7990 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2014 г.

Решение № 7990 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Булмарма" АД, град София, представлявано от изпълнителния директор Красимир Балабанов против решение № 3984/16.06.2014 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 14042/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2181202686/31.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2122/28.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София и в полза на администрацията са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона и неправилно интерпретиране на съществуващата фактическа и правна обстановка. Касационният жалбоподател счита за необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото изводите на първоинстанционния съд, че осъществяването на спорните доставки на стоки и услуги не е доказано. В устните състезания по делото поддържа довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда при отказа да назначи съдебно-техническа експертиза. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Булмарма" АД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 247 254.22 лева и съответните лихви от 15 896.01 лева по фактури, издадени от "Бултекс 21" ЕООД, "Зип Комерс" ЕООД и "Старт Трейдинг" ЕООД за данъчни периоди м. 07.2011 г. - м. 11.2011 г. по доставки на материали и строително - монтажни услуги. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от същия закон. По доставките от "ЗИП Комерс" ЕООД съдът е посочил, че издадените фактури и приемо - предавателни протоколи съдържат най - общо описание на предмета на доставките - "конструкция за сух монтаж", "СМР по договор", "изделия от естествен камък", "извършена услуга по договор", без да са конкретизирани отделните видове дейности, тяхната единична стойност (с изключение на доставките с предмет изделия от естествен камък, за които е посочена цена на линеен метър), без да е посочен договора, въз основа на който са извършени СМР - дата, обект, на който са престирани, без фактурите да са обвързани с конкретни и приемо-предавателни протоколи. При липсата на тези данни, съдът е приел, че не може да се проследи съответстват ли фактурираните дейности на действително извършени такива от доставчика. Според съда при внимателно изследване се установява, че фактурите не са подписани от лицето Методи Андонов, който е посочен като техен съставител. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ответникът не оспорва извършването на СМР, а оспорва коя фирма ги е осъществила и съответно редовно ли са осчетоводени фактурите от доставчика. В тази връзка съдът е приел, че предвид неоткриването на доставчика, не се установява дали е водил редовно счетоводство. Според съда недоказано е останало наличието на кадрови и материален ресурс за извършване на фактурираните доставки. По фактурите от "Булмекс 21" ЕООД съдът е приел, че съдържат бланкетно описание "услуга", а тези, издадени от "Старт Трейдинг 2005" ЕООД, документират доставки с предмет "изделия от естествен камък" и "СМР по договор". Според съда не са конкретизирани нито вида на услугата и дейностите по СМР, нито по кой договор се дължат, за да се направи съпоставка между уговореното, реално престираното от доставчика и фактурираното. От приложените приемо-предавателни протоколи не се установява за кой обект се отнасят фактурираните услуги. Аргументи за липса на доставки, съдът е почерпил и от обстоятелството, че доставчиците не са открити на адресите за кореспонденция както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, както и от липсата на кадрова обезпеченост в данъчните периоди, за които са фактурирани процесните стоки и услуги. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е посочил, че основната предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките на стоки и услуги. Поради това правилно при постановяване на решението са изследвани обстоятелствата относно предаването и получаването на стоките и извършването на услугите по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. С тези факти, нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС свърза настъпването на данъчно събитие и изискуемостта на данък добавена стойност. Последното е условие за възникване на правото на данъчен кредит в полза на получателя съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. В конкретния случай крайният извод на съда, че осъществяването на доставките не е доказано се подкрепя от наличните по делото доказателства и е в съответствие с материалния закон, макар и не всички изложени в решението мотиви да се споделят от настоящия състав. Принципно основателно е възражението на "Булмарма" АД, че получателят не следва да се бъде санкциониран за поведението на своите доставчици, включително и за това, че не са открити на адресите за кореспонденция. Принципно вярно е и становището в касационната жалба, че липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено от Съда на ЕС в решението по дело С-324/11. В случая тези обстоятелства са послужили на първоинстанционния съд като допълнителни аргументи за отхвърляне на жалбата. Основното съображение, поради което съдът е приел, че ревизионния акт е материално законосъобразен, е липсата на доказателства за връзка между бланкетно фактурираните стопански операции и предаването и получаването на конкретни стоки, съответно извършването на конкретни СМР услуги включващи конкретни дейности по съответния договор или по конкретен протокол на конкретен обект, осъществени от съответния доставчик. Поради това правилен е и изводът, че от наличните по делото доказателства не може да се извърши съпоставка между възложеното от "Булмарма" АД и изпълненото от "Бултекс 21" ЕООД, "Зип Комерс" ЕООД и "Старт Трейдинг" ЕООД. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при отказа на съда да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи извършването на СМР услуги. При липсата на конкретни данни в наличните по делото писмени доказателства за обекта, вида и обема строителни дейности, предмет на издадените фактури, правилно съдът е отхвърлил доказателственото искане за назначаване на вещо лице. В тази връзка съдът е съобразил и изявлението на ответника, че оспорва обстоятелството от кого са извършени спорните СМР, а не факта на тяхното изпълнение. Изпълнението на доставките на материали - изделия от естествен камък, мрамор, гранитогрес също не е доказано. Наличните по делото приемо - предавателни протоколи, са представени от ревизираното дружество с жалбата му по административен ред. Така представените частни документи, които не се ползват с достоверна дата и не са подкрепени с други доказателствата за предаване и получаване на стоките и използването им в облагаемата дейност на дружеството, правилно не са ценени от съда като годни доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Следва да се допълни, че доказателственото искане на "Булмарма" АД за назначаване на СТЕ, направено в хода на първоинстанционното производство касае извършването на СМР услугите и е неотносимо към предмета на доказване по доставките на стоки. Правилно съдът е приел, че необходимостта от доказване осъществяването на доставките на стоки и услуги не се изключва от тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено от СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. В тази връзка следва да се има предвид и решението на СЕС по дело С-285/11 (Боник), където в т. 31 изрично е посочено, че за да се установи налице ли е право на приспадане по съответните доставки на стоки, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от задълженото лице (Боник) за извършването на облагаеми сделки. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението, с което оспореният ревизионен акт е потвърден като законосъобразен, следва да се остави в сила. Неоснователни са и касационните оплаквания против решението в частта, в която "Булмарма" АД е осъдено за разноски. В тази връзка следва да посочи, че присъденото в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение е определено в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер до минималното възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 36 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, че не е присъден максималния размер на разноските по чл. 161, ал. 1 ДОПК, искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство следва да бъде уважено, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2146.54 лева, представляващо разликата до минималния размер на възнаграждението за един адвокат по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,