Решение № 813 от 25.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Дирекция Социално подпомагане Люлин с уточнение извършено с молба от 28.09.2022 год., съгласно което жалбата да се счита подадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Люлин срещу решение 3929 от 13.06.2022 год. постановено по адм. д. 1880 по описа за 2022 год. на Административен съд София-град, с което е отменен по жалба на С. Налетов отказ да му бъде изплатена финансова подкрепа отпусната на неговата майка обективиран в писмо изх. 2209-94С-00-2532#1/07.01.2022 год. потвърден с писмо изх. 22-94С-00-0400#1 от 07.02.2022 год. на директора на РДСП София. С решението са присъдени разноски в полза на С. Налетов. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът С. Налетов е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което същата се преценя като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е писмо изх. 2209-94С-00-2532#1/07.01.2022 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане Люлин, в който е обективиран отказ на директора на Дирекция Социално подпомагане Люлин постановен по заявление подадена от С. Налетов от 31.12.2021 год. да получи месечната финансова подкрепа отпусната на неговата майка за месеците ноември и декември 2021 год. в качеството му на наследодател. За да откаже административният орган се е позовал на чл.80, ал.2 от ЗХУ, съгласно който правото на финансова подкрепа е лично и отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Приел е, че отпуснати и неполучени социални плащания, поради смърт на правоимащото лице, не се наследяват. Получаваната от хора с увреждания финансова подкрепа по реда на ЗХУ не е дължима на наследниците им. Това писмо е обжалвано по административен ред пред Директора на РД СП София, който с друго писмо изх. 22-94С-00-0400#1/07.02.2022 год. отхвърля жалбата и потвърждава акта на директора на Социално подпомагане Люлин. С обжалваното решение Административен съд - София-град е уважил жалбата на С. Налетов като е приел оспорения акт за незаконосъобразен. Позовал се е на чл.66, ал.3 от ППЗХУ и чл.25, ал.6 от ЗХУ, според които месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година и съответно вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. Извел е правилния извод, че майката на оспорващия П. Налетова е имала право на месечна финансова подкрепа за месеците ноември и декември 2021 год., но поради разписаното в горните норми и поради настъпила смърт на 03.12.2021 год. същата не е успяла действително да получи помощта. Този извод е подкрепен и от издадената от административния орган заповед, с която финансовата подкрепа се прекратява считано от 01.01.2022 год. Съдът е приел, че вземането на П. Налетова за горепосочените месеци е част от масата на наследството, поради което същото е преминало в сина и С. Налетов като неин единствен наследник. Поради тези причини съдът е отменил отказът обективиран в писмо изх. 2209-94С-00-2532#1/07.01.2022 год. като неправилен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. При извършения анализ на приложимите правни норми правилен се явява извода на първоинстанционният съд, че с подаденото искане за изплащане на финансовата подкрепа дължаща се на неговата майка ответникът по касация не иска наследяване на правото на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя. Това вземане, както и всички движими и недвижими вещи собственост на наследодателя преди смъртта му са част от наследствената маса, която преминава в патримониума на наследника, който в случая е С. Налетов. И тъй като вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят, а искането от Налетов е подадено на 31.12.2021 год. (т.е. в срок), то са налице всички предпоставки същият да получи дължащите се на майка му средства за финансова подкрепа за месеците ноември и декември 2021 год. Правилно отказът обективиран в писмо изх. 2209-94С-00-2532#1/07.01.2022 год. е отменен. Съдът обаче не е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на Налетов съобразно тълкуването на закона извършено от първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция следва да постанови връщане на преписката на органа за произнасяне по заявлението на ответника по касация. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация. Следва да се осъди Дирекция Социално подпомагане Люлин да заплати на С. Налетов разноски по делото представляващи адвокатски хонорар в размер на 400 лева, за което има представен договор за правна защита и съдействия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение