Решение № 5092 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2010 г.

Решение № 5092 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Примекс транс" ЕООД гр. Каспичан, ул. "Ропотамо" № 7, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев, против Решение № 1738 от 9.08.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 539 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 270900336/3.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 853-А/3.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01.2008 - м. 04.2009 г. общо в размер на 154 412,85 лв. главница и 18 344,46 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: = неправилен извод за валидност на РА при наличие на влезли в сила актове за прихващане и възстановяване, с които е признато право на данъчен кредит за периоди, съвпадащи с процесните; = игнориране на противоречието между периода на ревизията по заповедта за възлагането й и този по ревизионния акт, неправилно преценено от първоинстанционния съд като техническа грешка; = не съобразяване от страна на съда, че ревизионният доклад не е валидно подписан от един от двамата участници в ревизиращия екип; = необосновано съдът не приел за достоверни представените в хода на съдебното производство доказателства за извършване на процесните транспортни услуги, при положение, че според неоспореното експертно заключение те са осчетоводени в счетоводствата на РЛ и на доставчика му и тези счетоводства са водени редовно; обстоятелството че основният клиент е свързано лице е без значение за процесното облагане; = коментираните от съда "противоречия" в съдържанието на представените пътни листа са необосновани, а правото на защита на РЛ е нарушено като съдът не указал на жалбоподателя, че следва да представя доказателства за съществуването на дружествата, клиенти на "Примекс" ЕООД, както и за транспорт и съхранение на горива, относно което не са изисквани доказателства в ревизионното производство. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АП, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Правилно първоинстанционният съд е преценил валидността на оспорения пред него РА. С изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., изрично е предвидено, че извършено прихващане или възстановяване за период, съвпадащ с впоследствие ревизиран данъчен период не е пречка за възлагане на ревизията по общия ред. Практиката на ВАС е непротиворечива относно случаите, при които АПВ е издаден след посоченото изменение, какъвто е настоящият случай. Неоснователни са оплакванията за нищожност на РА поради противоречия относно ревизираните периоди и подписването на РД. Както в заповедта за възлагане на ревизията, така и в ревизионния доклад е посочен ревизиран период м. 01.2008 - м. 04.2009 г. На практика цялото ревизионно производство е протекло с предмет посочения период и действително записването в РА на ревизиран период м. 10.2008 - м. 04.2009 г. представлява техническа грешка, която по никакъв начин не е се е отразила на правото на защита на ревизираното лице. Не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на РА и късното подписване на ревизионния доклад от един от участниците в ревизиращия екип, както правилно е приел и първоинстанционният съд, защото волята на екипа актосъставители за издаването на РД и неговото съдържание е несъмнена. При ревизията е отказано право на данъчен кредит по фактури с получател РЛ и предмет гориво, масла, ремонт и покупка на леки автомобили, с мотиви, че не е доказано използването на предмета на доставките в дейността на дружеството - предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. Ал. 2, т. 1 и 4 на текста въвежда следните изключения: Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1. В ревизионното производство и при оспорването на РА РЛ е твърдяло, че е използвало предмета на доставките, по които му е отказан данъчен кредит, за извършване на транспортни услуги на свързаното с него лице "Примекс" ЕООД, като товародател, по сключен между тях договор за превоз от 1.11.2003 г. с предмет превоз на мостри за автомобилни гуми по заявка на клиенти от складове на "Примекс" ЕООД до съответните уговорени места при определена цена на километър без ДДС, при което ежемесечно превозвачът издава фактури с предмет "транспортни услуги". За доказване на твърденията си едва в съдебното производство, РЛ е представило счетоводни справки, отчети, заповеди за определяне на разходни норми, пътни листа, трудови договори и доказателства за регистрацията им и др. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал посочените по-горе нормативни изключения за признаване на право на данъчен кредит чрез пълно и пряко доказване. Не е било спорно, че РЛ няма лиценз за обществен превоз и удостоверение за таксиметров превоз, а също и че с част от притежаваните от него автомобили са извършвани задгранични пътувания. Съдът подробно е анализирал представените за първи път пред него пътни листи и е констатирал противоречия в съдържанието им - според съдържанието на някои от документите един и същи шофьор е управлявал различни автомобили по едно и също време или различни автомобили са се движили по едно и също време по един и същи маршрут; някои от вписаните в пътните листи шофьори не е доказано да са в трудово или гражданско правоотношение с фирмата на РЛ; други е установено, че са на длъжност "продавач" във фирмата на товародателя; трети, че са вписани в пътни листи по време когато са били в законоустановен отпуск; в някои от пътните листи са вписани изминати километри само в едно населено място от порядъка на 100км за един ден. Посочените противоречия обосновават направения от съда извод, че тези доказателства са съставени с оглед на съдебното оспорване на РА. Доколкото предметът на фактурите, по които е отказан данъчен кредит са горива и други материали за поддръжка на автомобили, приложима е цитираната в потвърждаващото РА Решение на Д "ОУИ" Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране на разхода на гориво и гориво-смазочните материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от Министъра на транспорта. По делото не са представени доказателства за съответствие на приложените от РЛ разходни норми с разпоредбите на посочената Наредба. От значение за преценката на спорните фактически въпроси са и обстоятелствата, че притежаваните от ревизираното дружество автомобили са нови луксозни автомобили, товародателят "Примекс" ЕООД има търговски обекти и складови бази в 7 областни града и "Примекс логистик" ЕООД, свързано с него и с ревизираното лице лице също извършва транспортни услуги в негова полза. Косвено доказателство за третирането на процесните доставки като такива с право или без право на данъчен кредит е и обстоятелството, че дружеството "Примекс" ЕООД е отразило фактурите за транспортни услуги с издател РЛ като такива без право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила изводът на първоинстанционния съд, че не са представени доказателства за клиентите на товародателя и такива за транспортиране и съхранение на гориво в големи количества. Тези мотиви са изложени в контекста на това, че претендиращият право на данъчен кредит по изключението на чл. 70, ал. 2 ЗДДС жалбоподател, не е доказал предпоставките за това чрез пълно и пряко доказване. Приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза е потвърдило установения и при ревизията факт на осчетоводяване на приходи и разходи по процесните фактури от РЛ и "Примекс" ЕООД, което не доказва пряко в каква дейност е използван предметът на процесните фактури. Решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 905,15 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,