Решение № 4298 от 9.5.2022 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение09.05.2022 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 103 от 17.11.2021 г., постановено по адм. д. 158/2021 г. по описа на Административен съд Видин.

ОСЪЖДА Л. Плашков от гр.Видин [ЕГН] да заплати на кмета на община - Видин съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 / сто / лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Плашков от гр. Видин чрез пълномощника му адв. И.Иванов срещу решение 103 от 17.11.2021 г., постановено по адм. д. 158/2021 г. по описа на Административен съд Видин. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло Заповед РД 02-11-2372/30.06.2021 г. на кмета на община - Видин с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател, Л. Плашков, редовно призован, не се явява , не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, кметът на община Видин, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Т.Тошков по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на Л. Плашков от гр.Видин срещу Заповед РД 02-11-2372/30.06.2021 г. на кмета на община - Видин. С атакуваната заповед е установено, че МПС марка Форд Мондео , цвят светло син металик, рег. [рег. номер] със собственик жалбоподателя представлява излязло от употреба МПС по см. на § 1, т.1, б. б от Допълнителните разпоредби на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Видин / НУОПСЧТСВ или Наредбата/ поради липса на заверен знак за технически преглед по чл.32д от Наредба 1-45 от 2000 г. за повече от три месеца от определената му дата, поради което и на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 60, ал. 5 вр. с ал.1,2,3 и 4 от Наредбата за управление на отпадъците , поддържане и опазване на чистотата на територията на община Видин е наредено да се извърши принудителното му преместване от общинския терен, върху който е паркирано, до Центъра за разкомплектоване на ИУМПС на ВИКМА 08-ВД ЕООД в гр.Видин. С обжалваното съдебно решение АС-Видин е отхвърлил жалбата на Л. Плашков срещу Заповед РД 02-11-2372/30.06.2021 г. на кмета на община - Видин като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити . При постановяването й са спазени всички съществени изисквания на разписаната в чл.60 от Наредбата процедура по начин на уведомяване на собственика на ИУМПС за констатациите на комисията за техническото състояние на МПС и стикера-предписание обр.1, възможността за снабдяване с констативния протокол, както и за сроковете за доброволно преместване на същото ИУМПС с цел избягване на преместването му до центъра за разкомплектоване. Позовавайки се на разпоредбата на §1,т.17 от ДР на ЗУО , §1, т.1, б. б от Наредбата за излезлите от употреба МПС и § 1,т.11 от общинската наредба съдът е заключил, че постановената заповед съответства и на приложимите материалноправни разпоредби, доколкото процесното МПС е излязло от употреба и жалбоподателят не оспорва факта, че е паркирано върху терен общинска собственост. С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС не е изпълнил задълженията си по чл. 60, ал. 3 от Наредбата, в резултат на което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 60, ал.4 от Наредбата. Базирайки се на разпоредбата на чл.142 от АПК, АС-Видин при преценката си за законосъобразността на обжалваната заповед, не е взел предвид представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство доказателства за преминат технически преглед, заплатена гражданска отговорност и удостоверение за техническото състояние на МПС. Съдебното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. От доказателствата по делото е установено, че е спазена процедурата по чл. 60 от НУОПОЧТОВ по издаване на заповедта. По делото е приложен констативен протокол 28/15.06.2021 г., съставен от комисия, назначена на основание чл. 60 от Наредбата представената по делото заповед РД -02-11-1122/01.11.2018 г. на кмета на община -Видин. От съдържанието на констативния протокол е видно, че процесният лек автомобил, е паркиран върху имот общинска собственост на адрес паркинг срещу вх. А на бл.16, ул. Цар Асен І ,гр.Видин и не е преминал ГТП повече от три месеца след датата , на която е следвало да се проведе регулярния такъв преглед / последният ГТП за автомобила е бил през 2012 г./ . С поставянето на стикера предписание 1 върху автомобила започва да тече 14-дневния срок за преместване му. Обоснован е решаващия извод на АССГ за съответствие на обжалваната заповед и с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът е квалифицирал лекия автомобил, предмет на заповедта, като излязло от употреба МПС по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на НПОЧУОТСО, което от своя страна съставлява отпадък по смисъла на § 1, т. 17, б. б от Допълнителните разпоредби на ЗУО, доколкото в случая за това МПС не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба I-45 от 2000 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност /в случая от 2012г./, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на кмета на община Видин разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение