Решение № 11721 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Н. чрез нейния пълномощник срещу решение 554/17.01.2024 г. по адм. дело 1414/2023 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно без конкретно посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но жалбата като съдържание съставлява оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон и за необоснованост. Претендира от съда отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед за премахване на незаконен строеж и присъждане на разноски по делото. Ответникът кметът на община Кричим не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. П. Н. срещу заповед РД-02-09-109/06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ в качеството на извършител й е наредено да премахне незаконен строеж Пристройка и надстройка на сграда с идентификатор 39921.501.427.2 по КККР на гр. Кричим, представляваща жилищна сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор 39921.501.427 по КККР на гр. Кричим, УПИ VI-669, кв. 96 по регулационния план на гр. Кричим. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административната процедура. Отразеното в констативния акт и мотивите на заповедта съответства с установеното при проверката на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза. Пристройката и надстройката като изпълнени със стоманобетонови носещи конструкции и тухлена зидария представляват строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Отсъствието на строителни книжа определя строителството като незаконно извършено. Заключението на вещото лице потвърждава и противоречието му с предвижданията на действащия ПУП, който не предвижда допълващо застрояване в имота и по който не са спазени изискванията за разстояние на сградите до регулационната граница на имота, както и разстоянието между процесната сграда и друга двуетажна сграда в имота. Заповедта е материално законосъобразна, тъй като предвид изложеното, не са налице предпоставките за търпимост на строежа при условията на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което жалбата срещу административния акт следва да се отхвърли. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 39921.501.427.2 по КККР на гр. Кричим е извършена: пристройка към първия етаж от южната страна на сградата от масивна конструкция с бетонова плоча на бетонови колони, с размери широчина 2,50 м. и дължина 6,15 м., представляваща уширение към съществуваща бетонова плоча на сградата и отстояща на около 0,90 1,0 м. от южната имотна граница на ПИ с идентификатор 39921.501.427 с ПИ с идентификатор 39921.501.679, използвана като открита тераса към изградената надстройка на втори етаж с подова настилка плочки и метален парапет; надстройка, явяваща се втори етаж на сградата с размери ширина 4,70 м. и дължина 6,80 м. и височина на корниза 3,00 м. над покривната плоча на първия етаж, покрита с дървен покрив и керемиди, измазана, захранена с електричество и вода, използвана за жилищни нужди. Констатациите на служителите на общината се потвърждават от заключението на вещото лице с минимални разминавания на измерванията. Експертът не определя точния момент на изграждане на пристройката и надстройката отделно от отбелязване на обстоятелството на нефигурирането им в одобрения през 2002 г. кадастрален план. Дава заключение за изграждане на основаната сграда преди повече от 20 години предвид възрастта на бетона, като пристройката е по-нова, без възможност да се определи конкретния момент на изграждане. По своите характеристики и предназначение реализираното безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват издадени строителни книжа. Изложеното сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая от съвкупния доказателствен материал декларация в административното производство от жалбоподателя за осъществяване преди 2001 г., нефигурирането на пристройката и надстройката в кадастралния план от 2002 г. и заключението на вещото лице, че строителството е по-ново от това на основната сграда на възраст над 20 години, може да се обоснове извод за изграждането на незаконните пристройка и надстройка след 2001 г. Настоящата инстанция намира, че съдът вместо на това основание адекватно е изключил приложимостта на разпоредбите за търпимост на другото кумулативно изискуемо условие съответствие със строителните правила по действалите към изграждането (ППЗТСУ и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г., отм.), или с тези на сега действащия ЗУТ, както и според подробния устройствен план от 1982 г. В случая, строежът е недопустим независимо от основателността на възражението на жалбоподателката за изграждането му преди 2001 г., т.е. на евентуалното му времево попадане в приложното поле на някоя от разпоредбите за търпимост. Изискуемото минималното отстояние до страничните регулационни линии по чл. 62, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. (отм.) и чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ от сградата до страничната регулационна линия на урегулирания имот е най-малко 3 м. Дори пристройката да се разгледа като сграда на допълващо застрояване, същата отново не спазва изискванията за отстояние по чл. 113, ал. 2 от Наредба 5 от 1995 г. (отм.) и чл. 42, ал. 2 ал. 3 ЗУТ, а освен това подробният устройствен план не предвижда допълващо застрояване в имота. Следователно, не са спазени отстоянията от пристройката на жилищната сграда до страничната регулационна линия, в какъвто смисъл е и изводът на решаващия съд. По отношение на надстройката, същата е в нарушение на изискванията за разстояние до другата двуетажна жилищна сграда в имота, което според чл. 61б и Приложение 1 от Наредба 5 от 1995 г. (отм.), съответно по чл. 33 ЗУТ във връзка с чл. 80 и Приложение 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, въвежда изискване за разстояние между сгради с идентификатор 39921.501.427.1 и 39921.501.427.2 най-малко равно на височината на по-високата сграда, което предвид характера им на двуетажни е над 5 м. Разстоянието между двете сгради е измерено като 3,67 м., т.е. с надстройката се нарушават посочените разпоредби и същата е недопустима. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Като изградени без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план, пристройката и надстройката подлежат на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна, съдът е приложил материалния закон правилно. Обжалваното решение не страда от изследваните служебно по реда на чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 209 АПК основания за отмяна и като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение