Решение № 10916 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8378/2009 г.

Решение № 10916 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8378/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Подадена е жалба от Снежанка Василева Кьосева - Митева, съдия в Районен съд гр. Дупница, срещу решение по т. 39, протокол № 23 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 3 юни 2009 г., с което й е наложено предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 10 процента", за срок от 6 месеца. Представителят на ВСС оспорва жалбата, счита решението на ВСС за законосъобразно. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 12.06.2009 г. в 7-дневния срок по чл. 323 ал. 1 от ЗСВ от съобщаването, извършено на 8.06.2009 г., видно от клеймото на пощенския плик. Разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 10-00-038/27.05.2009 г. по дисциплинарно дело № 32/2009 г., дисциплинарния състав на ВСС, на основание чл. 308, ал. 1, т. 3, чл. 309 и чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, е предложил на ВСС да вземе решение за налагане на наказание на жалбоподателката за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ, неизпълнение на други служебни задължения. При извършената проверка от Инспектората към ВСС в Районен съд гр. Дупница по образуването и движението на административно-наказателни дела по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, за периода от 01.01.2008 г. - до 17.02.2009 г., е установено, че от проведените 77 дела с този характер, по две от тях - по нахд № 169/2008 г. и нахд № 1306/2008 г., съдия Кьосева не е провела открити съдебни заседания и не е съставила изискуемите се по закон в тази връзка протоколи, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗСВ и чл. 4 от УБДХ. При определяне на дисциплинарното наказание в предложението на дисциплинарния състав е посочено, че са взети предвид съгласно чл. 309 от ЗСВ, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, наличието на самокритично отношение и цялостното поведение, като е счетено предложеното наказание за справедливо и обществено оправдано. В изказванията на членовете на ВСС преди приемане на решението, са изложени допълнителни съображения за налагане на дисциплинарното наказание, отразени в протокола на ВСС - изказванията на Цв. Табанджова, Анелия Мингова, свързани с обстоятелството, че се отнася до дългогодишна председателка на съда, която е поддържала тази практика, поради което е прието да се наложи това наказание, а преписките на редовите съдии да се изпратят на съответния ръководител за налагане на наказание. В разискванията на членовете на ВСС се съдържат мотиви, които обосновават наложеното наказание. Съгласно чл. 320 ал. 4 изр. второ ЗСВ, за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Решението на ВСС е мотивирано съгласно изискванията на чл. 320 ЗСВ. С акта за извършване на проверката е установено, че по две дела не са проведени открити съдебни заседания, не са съставени протоколи по провеждането на такива, следствие на което поставените съдебни актове не са основани на доказателства събрани по надлежен ред. Дисциплинарният състав е приел като нарушение -липсата на съдебни протоколи по две дела, следователно непровеждане на открити съдебни заседания по тях, последица от което е несъбирането на доказателства по надлежния ред. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не са обсъдени от дисциплинарния състав възраженията дадени в писмена и устна форма. В мотивите в решението на дисциплинарния състав е посочено, че не се възприемат за оневиняващи възраженията, че такава е практиката на всички съдии от РС Дупница, тъй като съгласно чл. 3 от ЗСВ при постановяване на своите актове, съдията се основава единствено на закона и събраните доказателства. Посочено е нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, съгласно който всеки гражданин има право на справедлив и публичен съдебен процес и на чл. 4 от УБДХ, според който районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесената от органите на МВР преписка. В жалбата се възразява относно извода на дисциплинарния състав, че не са оспорени констатациите в предложението за налагане на наказание. Излагат се доводи, че независимо, че не е съставен протокол, са проведени открити съдебни заседания по нахд № 169/2008 г. и № 1306/2008 г., по данни от заверени ксерокопия от срочни книги, от електронния регистър на съда, удостоверение, издадено от административния ръководител на ДРС, докладна записка от полицейски служител, присъствал в съдебно заседание, представени като писмени доказателства. Законосъобразно е становището на Инспектората на ВСС, че провеждането на открито съдебно заседание се установява само от съставения съдебен протокол и неудостоверените със съдебен протокол процесуални действия се смятат за неизвършени. В открито заседание се приемат доказателства и се извършват процесуални действия от страните. Съдебните заседания са действително проведени, когато за тях е съставен съдебен протокол. Изводът, че постановените съдебни актове не се основават на доказателства, събрани по надлежен ред, е свързан с нарушението предвидено в чл. 3 ЗСВ и следва от несъставянето на съдебни протоколи, а не представлява преценка на съдебния акт. В жалбата са изложени доводи, че в сравнение с другите 12 съдии от РС Дупница, нарушението на жалбоподателката е с най- малка тежест, като се има предвид броя на несъставените съдебни протоколи - 2, като за останалите съдии, ВСС е предложил на административния ръководител налагане на наказание "забележка". Твърди се, че за нарушението с най-малка тежест е наложено третото по степен наказание и по този начин жалбоподателката е поставена в неравностойно положение спрямо останалите съдии. Неоснователи са доводите, че наличието на неправилна съдебна практика в РС Дупница изключва виновното неизпълнение на задълженията. Неотносими са доводите, че по двете дела са наложени глоби, а не задържане в поделенията на МВР и че не са съставени протоколи само по 2 дела от общо свършени 289 дела през 2008 г., както и че жалбоподателката е единствения съдия, който е коригирал наложената практика и започнал да съставя съдебни протоколи по този вид дела, месеци преди проверката. Неотносимо е и обстоятелството, че е даден ранг на съдията след ревизията на инспектората и по предложение на инспектората, както и относно получената атестация през 2008 г. Не могат да се възприемат твърденията, че липсата на два протокола е изолиран случай, без отрицателни последствия, тъй като се касае за неправилна практика на съда през период, когато жалбоподателката е била председател на съда, което е изложено като мотиви в изказванията на членовете на ВСС при приемане на решението за дисциплинарно наказание. В този смисъл, неоснователни са твърденията за неравностойно третиране и различно прилагане на закона за едни и същи случаи, тъй като ВСС е отчел тежестта на нарушението на председателя на съда, през част от проверявания период. В жалбата до съда не се оспорва липсата на два протокола за проведени съдебни заседания, съответно по нахд № 169/2008 г. и № 1306/2008 г., което е достатъчно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание за извършеното нарушение. Неотносими са доводите за несъразмерност на наложеното наказание и извършеното нарушение, с оглед стойността на удръжката на трудовото възнаграждение, изчислено и въз основа на размера на евентуално допълнително стимулиране. Към момента на налагане на наказанието, председател на РС Дупница е Ели Скоклева, в акта за резултатите от извършената проверка отделно са констатирани нарушенията на председателя на РС Ели Скоклева и на другите съдии. С молба от 8.09.2009 г. е посочено от жалбоподателя друго основание за незаконосъобразност на решението на ВСС, тъй като наказанието е наложено за нарушение, за което не са искани обяснения и съгласно чл. 313 ал. 2 от ЗСВ следва да се отмени, без да се разглежда делото по същество. Според жалбоподателката вмененото нарушение е несъставяне на съдебни протоколи по две дела (непровеждане на открити съдебни заседания), за което са и искани обяснения, а в протокола членовете на ВСС са мотивирали решението си с друго нарушение - неосъществено организационно и административно ръководство на съда в качеството на председател за период от 9 г., нарушение по чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ. ВСС е приел, че наказва председателя на съда. В молбата на жалбоподателката от 8.09.2009 г. се посочва, че за периода на проверката 1.01.2008 г. - 17.02.2009 г. е била ръководител на РС за времето от 1.01.2008 г. до юни 2008 г., а през останалите осем месеца съдът е ръководен от съдия Ели Скоклева. Действително в мотивите на дисциплинарния състав не се посочва, че наказанието се определя с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е била председател на съда за периода 1.01.2008 г. до 17.02.2009 г., но с оглед това обстоятелство са изказаните съображения от членовете на ВСС. Снежанка Кьосева е дала устни обяснения при изслушването й на заседание на 13 май 2009 г. на дисциплинарния състав на ВСС, като е заявила, че като председател на РС Дупница от ноември 1999 г. до юни 2008 г. е наследила тази практика и е представила удостоверение от председателя на съда, че от 1983 г. така са се разглеждали делата. Поради това неоснователни са доводите, че е налице хипотезата на чл. 313 ал. 2 ЗСВ - наказващият орган да не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение. Обстоятелството, че жалбоподателката е била председател на съда до юни 2008 г. през проверявания период, е отчетено при определяне на тежестта на нарушението, а не при определяне вида на извършеното нарушение. Воден от изложеното и на основание чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, Седмо отделение