Решение № 52 от 15.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 68/2019 г.

Решение № 52 от 15.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 68/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия П. Т. С. срещу решение № 359/08.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 1007/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105/26.04.2018 г., постановена по НОХД № 1812/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваните актове С. е признат за виновен в това, че на 24.06.2015 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. Г. и неустановено лице, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 965 лв. от владението на В. Ц. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален "строг" режим. Постановено е приспадане на времето на предварително задържане по мярка за неотклонение и са му възложени направените по делото разноски. В касационната жалба възразява срещу анализа на доказателствата, като се твърди, че е непълен и необективен, че от тях не се извежда безпротиворечив извод за авторството на деянието, и че решението почива на предположения. Изтъкват се аргументи за отхвърляне достоверността на показанията на пострадалия. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа изложените в жалбата доводи, като изразява становище, че позоваването на показанията на св. Р. е незаконосъобразно, тъй като са противоречиви и неубедителни, че оценката на някои от установените факти е неправилна. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Частният обвинител не се явява в съдебно заседание и не представя становище по жалбата. Самият подсъдим заявява, че не е осъществил инкриминираното деяние и желае да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Релевираните от касатора пропуски са свързани с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и в този смисъл следва да се приеме, че настоящият съдебен състав е сезиран с оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, което е отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Установява се, че предходните инстанции не са допуснали процесуални нарушения в процеса на установяване на фактическата обстановка. Неоснователни са оплакванията, че не са отчетени данните за личността на пострадалия, които внасят съмнение в свидетелската му годност. Напротив, той подробно е разпитан за обстановката, при която е наблюдавал нападателите, продължителността на контактите му с тях и психичното му състояние. Въз основа на неговите показания съдът е установил, че Р. е възприел подсъдимия още на светофара на кръстовището на [улица]и [улица], че се е движил с него и съучастниците му по добре осветения булевард до пазара "Д. П.", където от непосредствена близост и с лице към него С. го попитал за часа. Още същата нощ е предоставил в полицията описание на извършителите и е заявил, че може да ги идентифицира. Разпознал е подсъдимия първоначално на снимка, представена му наред с множество други, а след това и лично, без да има каквито и да било колебания. Свидетелят добросъвестно е разказал, за употребения по-рано алкохол, както и че бил включен в метадонова програма за лечение на наркотична зависимост. С оглед така установените обстоятелства в хода на съдебното следствие съобразно разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК е била назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е направило и устни разяснения по нея и страните са имали възможност да му задават въпроси. Експертът е изследвал интелекта на Р. и е установил, че е в норма, че не страда от разстройство на личността, съобразил е, че към икриминираната дата е бил в състояние на ремисия от синдром на хероинова зависимост, че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, че същата сутрин е приел незначителна терапевтична доза метадон, по-голямата част от който е била усвоена преди момента на грабежа. Заключението е изчерпателно и компетентно и съдът не е имал причина да го отхвърли, поради което обосновано е приел, че свидетелската годност на пострадалия е била запазена, той е могъл правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях. Извън положените усилия за изясняване надеждността на Р. като свидетел, съдилищата са отделили внимание и на съпоставяне на твърденията му с целокупния доказателствен материал, при което не са констатирани противоречия, а подкрепящи ги данни. Съобразили са, че свидетелят е наблюдавал при идентични условия и Г., разпознал я е със същата категоричност, и според собствените й изявления, показанията на св. К. и приетия като доказателство заложен билет за телефона, предмет на престъплението, не е сбъркал. Съвпадение е открито и между останалите съобщени от Р. и Г. обстоятелства – участието на още двама мъже, мястото на нападението, употребата на сила, отнетите вещи. Установено е дългогодишно познанство между известните извършители. Желанието на Г. да не уличава С., проявено в неубедителната липса на спомен за личността на придружителите й, е обяснено с приятелската връзка между тях. Така двете съдебни инстанции са изпълнили процесуалните си задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК. Не се установяват и пропуски в съдържанието на атакувания съдебен акт в насока на обосноваване на авторството на деянието. Фактическата обстановка е изложена изчерпателно и последователно, посочени са доказателствените източници, извършен е надлежен анализ, констатирани и обсъдени са съществуващите противоречия. Всички възражения на защитника са получили аргументиран отговор. Алтернативно направеното искане за намаляване на наказанието също е неоснователно. С. е признат за виновен в извършване на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години, както и възможност за конфискация. Определено е наказание осем години лишаване от свобода, т. е. под средния размер, а по-лекото наказание не е наложено. Така индивидуализираната санкция кореспондира на установен превес на смекчаващи обстоятелства, какъвто всъщност не е констатиран. Напротив, единственото преценено като положително обстоятелство, намаляващо тежестта на деянието е възстановяването на отнетото, но заслугата за това е изцяло на Г. По отношение на С. са отбелязани единствено факти, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Отчетено е, че миналите му осъждания значително превишават изискуемото от законодателя за квалификацията "опасен рецидив", че престъпните прояви при него ескалират без да е постигнат поправителен и превъзпитателен ефект дори с такова интензивно средство за репресия, каквото е лишаването от свобода за шест години. Престъплението е извършено в съучастие, което също е отегчаващо обстоятелство, а С. е имал водеща роля, защото пръв е нападнал пострадалия и го е съборил на земята. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение