Решение № 4809 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 655/2017 г.

Решение № 4809 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 655/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Л./ДСП-Л./ против решение № 7018 от 11.11.2016 г. по адм. дело № 9055/2016 г. на Административния съд С.-град, с което е отменен по жалба на С. Г. Д. и К. А. Г. отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 2209-94С-00-0636/30.08.2016 г. на директора на ДСП-Л., и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че компетентният административен орган законосъобразно не е предоставил исканата от молителя информация. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването. Ответниците- К. А. Г. и С. Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат К. М. оспорват касационната жалба и молят атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледа по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд С.-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от С. Д. и К. Г. писмо № 2209-94С-00-0636/30.08.2016 г. на директора на Дирекция за социално подпомагане Л., в което е обективиран отказ за извършване на административна услуга - издаване на заверени преписи от всички материали по преписка, образувана по сигнал от 25.03.2016 г., включително запознаване със съдържанието на сигнала и самоличността на неговия съставител. С обжалваното решение административният съд е уважил жалбата, като е отменил отказа. Изложени са мотиви, че по същество Д. и Г. са поискали от ДСП-Л. предоставянето на административна услуга във връзка със защита на законния си интерес на лица, за които в сигнала са изложени данни и твърдения. С определение № 6745 от 30.11.2016 г. по същото адм. дело № 9055/2016 г. административният съд на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е изменил обжалваното решение в частта за разноските. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със съдебно решение № 79/20.04.2001 г. по гр. д. № 24/2001 г. на Пазарджишкия районен съд е прекратен брака между А. В. Г. и С. Г. Д., като родителските права по отношение на детето К. А. Г. са предоставени на майката. На 25.03.2016 г. директорът на ДСП-Л. е сезиран със сигнал от А. Г.- баща на К. Г., че спрямо детето не се осъществява необходимия родителски контрол от майката, като детето ходи в нощни заведения, стои до късно, няма пари и моли роднини за пари. С оглед наличието на заболяване у детето - детска церебрална парализа, и нравственото и социалното развитие, на което са намира в неговата възраст, бащата е поискал проучване и вземане на мерки за защита интересите на детето му. Във връзка със сигнала ДСП-Л. е предприела действия, като е извършено първоначално проучване, проведена е среща с майката на детето, като не е установил същото да се намира в риск, поради което не е открил работа по случай съгласно чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ППЗЗД. Уведомил е бащата на детето, че майката е в състояние да подсигури необходимото за детето си. На 18.08.2016 г. Д. и Г. са подали до директора на ДСП-Л. заявление, в което са поискали издаване на заверени преписи от всички материали по преписката, образувана по сигнал от 25.03.2016 г., включително запознаване със съдържанието на сигнала и самоличността на неговия съставител. Директорът им е отговорил с процесното писмо изх. № 2209-94С-00-0636/30.08.2016 г., че не е установил детето К. да се намира в риск, поради което работа по случай не е отваряна. Посочил е, че данните за подателя на сигнала са конфиденциални, като за предоставянето им заявителките могат да се обърнат за съдействие към органите на МВР, при което данните ще бъдат изискани и предоставени от ДСП Л. по служебен път. По делото е представена декларация от А. Г., че не е съгласен да се разкрива самоличността му като подател на сигнала и личните му данни да бъдат предоставени на трети лица, както и искане в този смисъл данните му да бъдат заличени, адресирано до директора на ДСП- Л. При така установеното от фактическа страна административният съд е направил правилен извод, че в случая се касае за отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията /ЗА/, който отказ не е и мотивиран. Съгласно цитирана норма "административна услуга" е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Подаденият от А. Г. сигнал безспорно засяга права и законни интереси на майката и дъщерята, с оглед на съдържащите се в същия твърдения. В този случай административният орган е дължал предоставянето на исканата информация и преписи. Неоснователни са наведените оплаквания, че в конкретния случай ДСП-Л., като администратор на лични данни по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/, в случая е обвързан със задължение по чл. 23, ал. 1 изр. първо от ЗЗЛД да предприеме необходимите мерки, за да защити личните данни на подалия сигнала лице от неправомерен достъп или разпространение и от други незаконни форми на обработване. Спорът по делото е правен и касае характера на задълженията на административния орган в подобни случаи. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че в случая е приложима хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и е допустимо обработването на лични данни от администратора с оглед реализирането законни интереси на трети лица. По делото не са събрани доказателства, нито е направен мотивиран извод от административния орган, че интересите на физическото лице- бащата А. Г. имат преимущество пред интересите на майката и дъщерята. В случая интересите на майката и дъщерята имат по-голяма тежест, тъй като касаят правата на детето, родителските грижи за което са възложени на майката със съдебно решение. В тази хипотези майката и детето имат право да узнаят самоличността на подателя на сигнала. Законодателят не абсолютизира защитата на личните данни, а е въвел принципа на преценка значимостта на интересите на отделните лица. Административният орган следва да извърши преценка и да направи извод чии интереси имат по-голяма тежест и се нуждаят от защита. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за касационната инстанция от С. Д. в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие. По отношение на претендираните разноски от К. Г. е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на която в случаите по ал. 1/ оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие/, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. От доказателствата по делото е видно, че лицето, на което е оказана безплатна адвокатска помощ- К. Г. е непълнолетна. Възнаграждението следва да бъде изплатено на представляващия я адвокат К. М. в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Поради това, на ответницата по касационната жалба С. Д. следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, а на адвокат К. М. в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,