Решение № 496 от 14.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2317/2011 г.

Решение № 496 от 14.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2317/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е образувано по искане на осъденото лице В. В. Р. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 86 от 7.02.2011 г. постановено по ЧНД № 1372/10 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица, с което на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК е било определено общо наказание на осъдения по НОХД № 1845/2009 г., НОХД № 92/2008 г., НОХД № 4615/10 г., НОХД № 1382/2008 г., всички по описа на Районен съд гр. Пловдив и по НОХД № 963/10 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25 от НК, довело до явна несправедливост на определеното на осъдения общо наказание, като от съвкупността от престъпленията, за които е било определено едно общо наказание, неправилно е изключено престъплението, за което е бил осъден по НОХД № 15/06 г. на Районен съд гр. Мадан.. Искането се поддържа и в съдебно заседание, както от осъдения, така и от неговия защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 7.02.2011 г., постановено по ЧНД № 1372/10 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица, в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Р., е било определено едно общо наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 1845/2009 г., НОХД № 92/2008 г., НОХД № 4615/10 г., НОХД № 1382/2008 г., всички по описа на Районен съд гр. Пловдив и по НОХД № 963/10 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица, в размер на три години лишаване от свобода. Постановено е определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 и чл. 59, ал. 2 от НК са били приспаднати от размера на общото наказание съответно изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода и пробация, наложени поотделно на осъдения за престъпленията, включени в съвкупността и времето, през което по отношение на осъдения е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по същите присъди, като един ден задържане под стража е зачетен за един ден лишаване от свобода. Оплакването на осъденият Р. за неправилно изключване от съвкупността от престъпления, за които е определено общо наказание по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, на престъплението, за което е осъден с присъда по НОХД № 15/06 г. на Районен съд гр. Мадан, е неоснователно. При решаването на въпроса за определяне на общо наказание на осъдения районният съд се е съобразил, както с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, така и с установените по делото доказателства. Правилно е била определена съществуващата реална съвкупност от престъпления, която в случая се формира от престъпленията, за които лицето е осъдено по НОХД № 1845/2009 г., НОХД № 92/2008 г., НОХД № 4615/10 г., НОХД № 1382/2008 г., всички по описа на районен съд гр. Пловдив и по НОХД № 963/10 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица. Всички престъпления, включени в съвкупността, са извършени след като лицето е било осъдено по НОХД № 15/06 г. на Районен съд гр. Мадан с присъда, влязла в сила 13.07.2006 г. и са рецидив по отношение на това осъждане, което изключва приложението на чл. 25 НК. Отделно престъплението, за което е осъдено лицето по НОХД № 15/06 г. на Районен съд - гр. Мадан, е рецидив по отношение на останалите престъпления, за които е осъждан - по НОХД № 902/2000 г., 901/2006 г. и НОХД № 608/08 г. и трите по описа на Районен съд - гр. Пловдив, които от своя страна са в съотношение на реална съвкупност и за които е било определено общо наказание по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното определение за законосъобразно, а искането на осъдения Р. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение