Решение № 13480 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2009 г.

Решение № 13480 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9151/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Образувано е по жалба, подадена от Цветана Нешкова Маринова от гр. Габрово, срещу решение № 26 от 17.03.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбоподателката не сочи конкретни отменителни основания. Ответникът по жалба - Комисията за защита на личните данни не взема становище по жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и доказателствата по делото, приема за установено следното: Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е развито по повод постъпила жалба рег. № Ж-26 от 10.05.2006 г. от Цветана Маринова срещу Областна и регионална дирекции "Полиция" - Габрово с твърдения: 1. че РДВР - Габрово събира и съхранява информация за нея, която получава със специални разузнавателни средства; 2. че са нарушени правата й по ЗЗЛД и Конституцията на РБ. Искането на жалбоподателката е било да се извърши проверка от Комисията. С оспореното решение № 26 от 17.03.2008 г. Комисията за защита на личните данни е оставила без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана, и е разпоредила на ОДП - Габрово, на осн. чл. 25, ал. 1 да унищожи личните данни на Маринова, събрани по повод кандидатстването й през 2005 г. за работа в РДВР - Габрово. Изложила е мотиви, че през 2005 г. в РДВР - Габрово са били обявени два конкурса за работа, за които г-жа Маринова е подала молби за участие. Условията на конкурсите и необходимите документи за тях са били публикувани в Интернет-страницата на РДВР, местната преса и Бюрото по труда. При кандидатстването си същата е дала съгласие да бъде "проучена" от МВР. Във връзка с твърденията на Маринова е извършена проверка в ОДП - Габрово, при която Комисията е констатирала, че спрямо нея не са използвани оперативни методи и средства за събиране на информация, тъй като длъжностите, за които е кандидатствала не попадат в списъка по чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и спрямо нея не са извършвани действия по чл. 11, ал. 1, т. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗЗКИ. Комисията е констатирала още, че обработването на личните данни на жалбоподателката е станало по реда на Инструкцията за набиране, подбор, проучване и утвърждаване на кандидати за служители в МВР, одобрена със заповед № I-121 от 31.07.2002 г. от министъра на вътрешните работи. Решението е правилно. Същото е издадено от компетентен орган в кръга на правата и задълженията му, посочени в ЗЗЛД, при спазване на процесуалните норми, посочени в същия закон, както и на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни (чл. 1, ЗЗЛД ). Съгласно чл. 6 от ЗЗЛД , Комисията за защита на личните данни като независим държавен орган осъществява защитата на лицата при обработването на личните им данни, осъществяването на достъпа до тези данни и контрола по спазването на този закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 10, т. 3 вр. т. 1-7 ЗЗЛД комисията извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. В конкретния случай правните изводи на КЗЛД са направени въз основа на събраните доказателства представени от страните по делото. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката не е подкрепила своите твърдения, както в производството пред КЗЛД, където не се е явила, но й е било указано да представи, така и пред съда, където също не се явява и не се представлява. Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт с приложимите материално-правни разпоредби или целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд - трето отделение,