Решение № 5571 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2018 г.

Решение № 5571 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на С. Попов срещу решение № 75 от 04.04.2018 г. постановено по административно дело 51/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Кюстендил. Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно и необосновано. Оспорва изводите на съда, че оспорената заповед е правилна и обоснована, постановена в унисон с процесуалните правила, без допуснати нарушения, в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че налагането на принудителната административна мярка не съответства на целта на закона и чл. 6, ал. 2 АПК. Иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени заповедта за задържане. Претендира разноски. Ответникът по касация – полицейски орган М. Янков – младши инспектор в група "Охрана на обществения ред" към Районно управление /РУ/ - Кюстендил към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Кюстендил оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, надлежно обосновано, в съответствие с материалния закон. Иска жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Попов срещу Заповед за задържане на лице рег. № 1910 зз-23/25.01.2018 г. издадена от полицейски орган в група "Охрана на обществения ред" към РУ - Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото писмени доказателства, е установил фактите по делото, при съвкупния анализ на които, за да отхвърли жалбата и потвърди заповедта, е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Посочил е, че са спазени административнопроизводствените правила, че заповедта съответства на материалния закон и целта на закона, като не е нарушен и чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в законоустановената форма. Посочени са както правното, така и фактическото основание за задържането. В заповедта за задържане на Св. Попов като фактическо основание е посочено: за извършено престъпление по чл. 343б НК - управлява МПС след употреба наркотични вещества. Като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От събраните по делото доказателства се потвърждават посочените за задържането фактически основания, които правилно са подведени под съответстващата им правна норма. Доводите в касационната жалба, че липсвали данни за образувано и водено досъдебно производство срещу задържаното лице за извършено престъпление, са неоснователни. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд са правилни. За прилагането на принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Правилни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК и целта на закона. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, тъй като е установено, че лицето управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение