Решение № 3612 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2013 г.

Решение № 3612 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Зорка Мариянова Манолова, с. Тодорово, област Плевен, чрез проц. й представител адв. Николай Диков, против Решение № 681/06.12.2012 г., постановено по адм. д. № 657/2012 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Зорка Манолова против Заповед № ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР, с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - "пристройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ II-236, кв. 13 и административен адрес с. Тодорово, общ. Плевен, ул. "Витоша" № 2. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без изискуемите за това строителни книжа. Безспорно е установено и, че процесният строеж не е бил допустим и по нормативите по времето на изграждането му или сега действащите такива, поради което - правилен е изводът на съда, че не би могъл да бъде определен като търпим по смисъла на § 16 или § 127 ПЗР ЗУТ, както и липсва данни за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав