Решение № 13016 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16418/2011 г.

Решение № 13016 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16418/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 4832/3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6031/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 29900256 от 17.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение № 719 от 17.05.2010 г. на Директора на "ОУИ" гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 от ДОПК е издадена след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, което допуска прилагане на общия ред, независимо от това дали в предходен момент е извършено прихващане или възстановяване. Счита, че издаденият АПВ е нищожен в частта му, с която са определени данъчни задължения, и съдът следва да осъществи косвен съдебен контрол за неговата действителност. Излага подробни съображения в тази връзка и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Харвист" ООД, чрез адв. Кръстанов, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 29900256 от 17.12.2009 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО" - София, потвърден с Решение № 719 от 17.05.2010 г. на Директора на "ОУИ" гр. София. С процесната ревизия, възложена със ЗВР № 900256 от 4.08.2009 г., издадена от Петко Димитров Близнаков на длъжност началник отдел "ДОК" в ТД "ГДО" - София, са определени задължения по ЗДДС за периода 1.10.2005 г. - 31.10.2005 г. Установено е, че ревизията е трета по реда за периода и е във връзка с Решение на АССГ № 65 от 14.07.2009 г. по адм. дело № 2609/2008 г. С цитираното решение е обявен за нищожен РА № 2900105 от 13.08.2007 г. с мотиви, че за периода 1.10.2005 г. - 31.10.2005 г., предмет на този РА е издаден АПВ № 6935/14.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД - Бургас., с който на "Харвист" ООД за периода 1.10.2005 г. - 31.10.2005 г. е бил възстановен ДДС в размер на 998 856,97 лв. С оспореното пред настоящата касационна инстанция Решение № 4832/3.11.2011 г. по адм. дело № 6031/2010 г., Административен съд - София град е прогласил за нищожен РА № 29900256 от 17.12.2009 г. на ТД на НАП "ГДО" - София, потвърден с Решение № 719 от 17.05.2010 г. на Директора на "ОУИ" гр. София. Този краен правен извод за недействителност на РА е аргументиран с липсата на материална компетентност на органа, възложил процесната ревизия по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. В тази връзка са изложени мотиви за характеристиката на издадения АПВ № 6935/14.12.2005 г., който обхваща идентичен данъчен период и задължения и е влязъл е в сила преди изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ - бр. 108/19.12.2007 г./. Прието е, че неговият стабилитет следва да се зачете, а изменението на установените с такъв акт данъчни задължения може да се извърши само при ревизия, възложена при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. Решаващият състав е преценил като ирелевантен факта на възлагане на ревизия след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК поради липсата на придадено обратно действие на посочената разпоредба в актуалната й редакция. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е предмет на Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на Върховния административен съд, с което Общото събрание на колегиите изрично се е произнесло, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Тъй като АПВ отговарят на дефиницията по чл. 21 АПК и подлежат на обжалване по реда за оспорване на ревизионните актове - арг. от чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то окончателните актове за прихващане или възстановяване, издадени и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, се ползват с формална правна сила и стабилитет. Те вече са проявили своето правно действие, поради което АПВ, придобили статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не могат да бъдат оттегляни или изменяни след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 112, чл. 113 ДОПК. Това би било в противоречие с основни принципи на правовата държава и в нарушение на правната сигурност. При настъпил до 19.12.2007 г. стабилитет на АПВ, същият може да бъде преодолян само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133, чл. 134 ДОПК, тъй като признатото с влязъл в сила индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по - облекчен ред от този, приложим при установяването му. В случая между страните е безспорно, че процесният АПВ е за идентичен данъчен период и е издаден и влязъл в сила преди 19.12.2007 г., с оглед на което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с материална компетентност за възлагане на ревизията разполага единствено Териториалният директор и именно той е следвало да възложи ревизията и да определи издателя на ревизионния акт. След като процесната ревизия е възложена от Петко Димитров Близнаков на длъжност началник отдел "ДОК" в ТД "ГДО" - София, то законосъобразно решаващият състав е приел, че РА е издаден от лице без материална компетентност за това, поради което страда от порок, който обуславя неговата нищожност. Този извод не се променя от релевирания в касационната жалба довод за нищожност на АПВ № 6935/14.12.2005 г., чиято действителност не е предмет на спора и е недопустимо да бъде преценявана по реда на косвения съдебен контрол в производството по оспорване на РА. Както ДОПК, така и АПК не предоставят такова правомощие на решаващия съд, а разпоредбата на чл. 17 от ГПК е неприложима, тъй като не е налице неуреден случай по смисъла на § 2 от ДР на ДОПК. Това е така, тъй като предметът на административното производство е различен от този на гражданския процес, в който при преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира в мотивите на своето решение нищожността на един административен акт и въз основа на това да приеме съществуването или не на определени правоотношения - Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд и понастоящем - чл. 17 от ГПК. Тази норма обаче не намира субсидиарно приложение в административния процес, нито оправомощава административния съд с компетентност да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК регламентира безсрочна възможност за оспорване на нищожните административните актове. Това неограничено във времето право на жалба цели да гарантира правния стабилитет на административните актовете чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни по предвидения в АПК ред. Ето защо, настоящият състав намира, че е недопустимо по реда на косвения съдебен контрол да се произнася по възражението на касатора за нищожност на коментирания АПВ, включително и поради факта, че този акт е издаден от приходната администрация, която не разполага с право на жалба срещу собствените си нищожни актове, а релевираното на възражение за тяхната недействителност по същество представлява опит да се черпят права от собствено неправомерно поведение. Предвид изложеното обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в доказания размер - 15 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.09.2012 г. и платежно нареждане от същата дата. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,