Решение № 7491 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2015 г.

Решение № 7491 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място] и на Рум Д. АД, чрез адв. Т. Г. против решение № 3220/11.05.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 5441/2013 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 2121205557/07.12.2012 г., поправен с ревизионен акт № 1301922/15.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърдени по административен ред с решение № 668/09.04.2013 г. относно начислен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 33007.87 лева ведно с лихви за забава в размер на 26 311.07 лева, както и лихви за невнесени в срок авансови вноски в размер на 2 816.74 лева.

В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в атакуваната част. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на заключението на съдебно - счетоводната експертиза в частта по т. I. 2.9 от поставените задачи, което се основава на приложение № 1, неразделна част от експертизата. Касаторът счита, че в колона 9 и колона 10 от приложение № 1 към експертизата се установява, че загубите от минали години 1999 г., 2000 г. и 2001 г. са приспаднати от печалбата за 2002 г. и според посочените от вещото лице стойности - приспадането на загуби от минали периоди приключва през 2004 г. Поради това за процесната 2005 г. не са налице загуби от предходни периоди, които да подлежат на приспадане. Това се отнася и за 2006 г., като с решението съдът е потвърдил ревизионния акт в частта на извършената от органите по приходите корекция с приспаднатите загуби от минали години.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Дружеството - ответник по тази касационна жалба я оспорва с доводи за недопустимост и неоснователност, изложени в представен по делото писмен отговор на адв. Т. Г.

РУМ Д. АД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2121205557/07.12.2012 г., поправен с ревизионен акт № 1301922/15.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърдени по административен ред с решение № 668/09.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.

По същество касаторът твърди, че по делото са доказани предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2006 и 2007 г. твърди, че законосъобразно е извършил счетоводен разход за амортизации на стойност 197548.75 лева за заприходени в инвентарната книга ДМА - струг - 2бр., усилвател - 1бр. Твърди, че от заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/ е доказано, че тези активи, получени по доставки от [фирма] са налични в складовата база на дружеството. Счита, че след като е доказана наличност на активите, законосъобразно са осчетоводени разходи за амортизации.

Поддържа доводи за законосъобразност на осчетоводените от ревизираното лице разходи за материали на стойност 133 677.85 лева, доставени от [фирма].

Счита, че само въз основа на непризнатото отчитане на загуби от минали периоди през 2006 г. не възникват допълнителни задължения за корпоративен данък за този период.

Относно ревизирания период на 2007 г. посочва, че задълженията са за лихви за просрочие и лихви върху невнесени авансови вноски и твърди, че съдът е потвърдил ревизионния акт в частта по ЗКПО за 2007 г. без да коментира този период в мотивите на решението. Твърди, че корекцията на отчетените загуби от минали периоди не води до допълнителни задължения по ЗКПО за 2007 г., в случай, че ревизионният акт се отмени в частта по ЗДДС.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички задължения за 2005 и 2006 г. преди датата на възлагане на ревизията със ЗВР № 1202134/14.03.2012 г. Счита, че изводите на съда относно началото на ревизионното производство са в противоречие с чл. 172, ал. 1 ДОПК. Посочва, че за задълженията от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. е текла давност през цялата 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и от 01.01.2011 г. до 30.08.2011 г. На основание чл. 172, ал. 1, т. 2 ДОПК давността е спряна за 1 г. до 30.08.2012 г. и след това от 30.11.2012 г. до 29.04.2013 г. е продължила да тече.

Подробни съображения за доказана реалност на спорните доставки и незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част, са изложени в представената по делото писмена защита на адв. К. Д.

В устните състезания пред настоящата инстанция се поддържа възражение за изтекла 10 - годишна абсолютна погасителна давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК за задълженията по ЗДДС за периода м. 01.2005 г. - м. 11.2005 г., която е започнала да тече от 01.01.2006 г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и по същество отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. С. я оспорва като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете касационни жалби по съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта, в която е отменен ревизионния акт и поради основателност на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задължения за 2005 г.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Възраженията на Р. Д. АД за недопустимост на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП [населено място], са изцяло бланкетни. По същество се твърди, че жалбата не съдържа касационни основания, което представлява нередовност по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК относно изискванията за съдържанието й, а не основание за недопустимост. Тези доводи са неоснователни, тъй като жалбата съдържа изложение на конкретни пороци на решението в отменителната част, които подлежат на преценка съгласно чл. 218 АПК.

При разглеждането на касационните жалби по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 2121205557/07.12.2012 г., поправен с ревизионен акт № 1301922/15.01.2013 г., с който на Рум Д. АД са установени задължения за данък добавена стойност /ДДС/ и корпоративен данък както следва:

1. задължения за ДДС в размер на 388 355.16 лева - непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и в размер на 38510 лева - непризнато право на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69 по ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, от които:

• в размер на 35 144.86 лева по фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди от м. 01.2005 г. до м. 04.2005 г., от м. 06.2005 г. до м. 12.2005 г. и от м. 01 до 03.2006 г.;

• в размер на 326 475 лева по фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди м. 02. и м. 03.2006 г.;

• в размер на 65 245.57 лева по фактури, издадени от [фирма] за данъчни периоди м. 12.2006 г. и м. 01.2007 г.

1. задължения за корпоративен данък:

• в размер на 33 007.87 лева за 2005 г. на основание чл. 2, ал. 1 от ЗКПО (отм.) в резултат на неправилно пренесена загуба от минали години по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗКПО (отм.)

• в размер на 127 525.63 лева за 2006 г., в това число - 77 643.30 лева на основание чл. 2, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за неправилно пренесена загуба от минали периоди по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗКПО (отм.), 29 632.31 лева за неправилно отчетени амортизации на дълготрайни активи, предмет на доставки по фактури № 391/23.02.2006 г. № 430/15.03.2006 г., № 434/21.03.2006 г. издадени от [фирма], 20260.02 лева на основание чл. 2, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за непризнати разходи по фактура 583/29.12.2006 г. издадена от [фирма].

• начислени лихви на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.) върху установените задължения за корпоративен данък в общ размер на 115 330.30 лева.

• задължения за лихви за 2007 г. - в размер на 486.59 лева, резултат от забавено плащане на декларирания от дружеството КД за 2007 г. и лихви върху невнесени авансови вноски за 2007 г.

С обжалваното решение, съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. - начислен корпоративен данък в размер на 33 007.05 лева, лихви за забава в размер на 26 311.07 лева и лихви върху авансови вноски в размер на 2 816.74 лева и е отхвърлил жалбата на Рум Д. АД в останалата част, като с оглед изхода на спора е присъдил разноски и на двете насрещни страни.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП [населено място]:

За да постанови отмяна на корпоративния данък по ЗКПО (отм.) за 2005 г., съдът е приел за незаконосъобразен извода на органите по приходите за наличие на неправилно отчетени загуби от минали периоди. В тази връзка съдът е кредитирал приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи /основна и допълнителна/, според които размерът на загубата от минали периоди, който задълженото лице е имало право да приспада през 2005 г. възлиза на 446 899.57 лева, съгласно дадената от вещото лице подробна таблица - приложение 1 към експертизата. Съдът е установил, че в ГДД за 2005 г. дружеството е декларирало счетоводна печалба преди данъчно преобразуване в размер на 219 862.25 лева и е направил извод, че за 2005 г. дружеството законосъобразно е пренесло част от размера на посочената загуба - до размера на декларираната годишна счетоводна печалба.

Решението в тази част е неправилно постановено. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК като е кредитирал основното заключение на ССЕ относно размера на загубите за приспадане през 2005 г.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗКПО от ЗКПО (отм.) периодът на приспадане на загубите от минали години за данъчно задължените лица с изключение на банките е петгодишен.

Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО /в приложимата й за 2002 и 2003 г. редакция/ предвижда, че загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите вноски тримесечни вноски и приспазване изискванията на чл. 24, ал. 2 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада пред следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им. Цитираната норма е относима към преценката за наличие на загуба от 2002 г. и 2003 г., подлежаща на пренасяне през следващите данъчни периоди, в това число и процесния.

Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗКПО /отм. в ред. й от ДВ бр. 109/2003 г. в сила от 01.01.2004 г. и ДВ бр. 107/2004 г. в сила от 1.01.2005 г./ предвижда, че загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат след данъчно преобразуване, с изключение на чл. 23, ал. 3, т. 10а през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им.

В конкретния случай видно от мотивите на ревизионния доклад - стр. 49 и от основното заключение на ССЕ - приложение № 1, колона 6, по делото не е налице спор относно размера на загубите от минали периоди на 1998 г. - 2001 г., подлежащи на пренасяне и приспадане в следващи данъчни периоди: 154 830 лева загуба за 1998 г., 662 400 лева - за 1999 г., 600 887 лева за 2000 г. и 446 899.57 лева за 2001 г. или общо 1 865 016.57 лева. Така посоченият размер на загубите от предходни периоди съответства на данните от приложените по делото ГДД на Рум Д. АД за 1998 г., 1999 г. и 2000 г.

И в ревизионния доклад, и в експертното заключение /л. 604 от делото/ е установено, че първият период от изследваните при ревизията, в който дружеството е декларирало положителен финансов резултат по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО /отм., ред. до изм. с ДВ бр. 109/2003 г. в сила от 01.01.2004 г./ е 2002 г., в размер на 1 738 108.79 лева. Не е спорно и съществуването и размера на положителния финансов резултат за 2003 г. - 775 853.42 лева. Тази сума е посочена както в ревизионния доклад, така и в заключението на ССЕ. Разликата за 2004 г. установена от органите по приходите и тази от ССЕ се дължи на разликите в размера на приспаднатите загуби от минали периоди и периодите на приспадане по РД и тези приети от вещото лице в приложение 1 към експертизата - колона 7 и колона 8. Органите по приходите са посочили, че загубата от 1998 г., 1999 г. и 2000 г., се приспада изцяло от положителния финансов резултат за 2002 г. / последната колона от таблицата на стр. 49 от РД / и за тези периоди не е установен остатък за пренасяне в следващи данъчни периоди. От загубата за 2001 г. до пълния размер на положителния финансови резултат по чл. 38, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за 2002 от 1 738 108.79 лева е приспадната сума от 319 991.79 лева. По този начин е установена загуба за пренасяне през 2003 г. в размер на 126 907.78 лева, представляваща разликата между декларираната загуба от 2001 г. и приспадната за 2002 г. /446 899.57 лева - 319991.79 лева/.

Така определената загуба от минали периоди се приспада изцяло от положителния финансов резултат на Рум Д. АД за 2003 г. в размер на 775 853.42 лева. Поради това и за 2004 г. не е налице загуба за пренасяне по реда на глава четвърта от ЗКПО /отм./, която да подлежи на приспадане.

Видно от данните в колона 7 и колона 8 на приложение № 1 към основното заключение на ССЕ, вещото лице е определило размера на загубите за пренасяне на 20 % на година и е извършило приспадане за периода от 1999 - 2006 г. Така извършеното приспадане е в противоречие с чл. 38, ал. 2 от ЗКПО (отм.), който от една страна предвижда приспадането да се извършва при наличие на положителен финансов резултат, а от друга - пренасянето на загубите в следващите данъчни периоди е само, ако този финансов резултат е недостатъчен.

В случая за 2003 г. положителният финансов резултат е достатъчен, покрива напълно загубата, поради което за 2004 г. Законът не предвижда приспадането на загубите да бъде пропорционално /по равно, 20 %/ за всеки от петгодишните периоди, както е приело вещото лице. Като е кредитирал безкритично заключението на вещото лице в тази част, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 202 от ГПК и нарушение на материалния закон - чл. 38, ал. 2 от ЗКПО (отм.) при отмяната на ревизионния акт в частта по ЗКПО за 2005 г. Изложеното обосновава наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението в тази част. Спорът следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Рум Д. АД относно установените задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. - главница и лихви. В тази връзка съдът съобрази, че възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК касае само задълженията по ЗДДС, не и задълженията за корпоративен данък. Възражението за погасяване на задължението, поради изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК е неоснователно, тъй като до издаването на оспорения ревизионен акт този срок не е изтекъл предвид спирането на давностния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК за една година, считано от 08.09.2008 г. /дата на връчване на първоначалната ЗВР № 804670/25.08.2008 г./, когато е започнало ревизионното производство по установяване на процесното задължение.

По касационната жалба на РУМ Д. АД:

За да отхвърли жалбата в останалата част съдът е приел, следното:

По отношение на задълженията по ЗДДС съдът е установил, че предмет на доставките от [фирма] са алкохол и безалкохолни напитки, предмет на доставките от [фирма] - генератор, РС комплект система, струг - 2 бр. и усилвател., а от [фирма] - грунд, разредител, резервни части, автомобил гуми и климатична камера. От съдебно - счетоводните експертизи съдът е констатирал, че посочените ДМА са отразени в счетоводството на ревизираното лице и по - конкретно в инвентарната книга на датата на въвеждане в експлоатация, която съвпада с датата на придобиването им. Заключението на вещото лице е, че счетоводните записвания, съответстват на приложимите счетоводни стандарти. Закупените от [фирма] генератор и РС комплект система са били обект на последваща продажба.

За да потвърди отказа на правото на данъчен кредит по спорните фактури, съдът е приел, че по доставките от 2005 и 2006 г. не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - получателят не притежава редовна данъчна фактура. В решението са изложени мотиви, че в съдебно заседание на 12.02.2014 г. всички процесни фактури са оспорени от процесуалния представител на ответника относно тяхното авторство. С определение от 25.02.2014 г. съдът е открил производство по оспорване истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК, като е задължил ревизираното лице да представи оригинал или официално заверен препис от спорните фактури и му е указал, че следва да ангажира доказателства за истинността на фактурите.

Според съда от Рум Д. АД не са ангажирани доказателства относно истинността на подписите, положени от Н. В. - получател и К. Б. - издател на фактурите с доставчик [фирма], както и доказателства относно истинността на 78 бр. фактури, издадени от[фирма]. При тези обстоятелства съдът е приел, че фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит в процесните периоди на 2005 и 2006 г. не следва да бъдат кредитирани като частни документи по чл. 94 от ЗДДС (отм.).

За недоказано съдът е приел и обстоятелството, че лицето И., което е представило доказателства на вещото лице по делото е надлежно упълномощено от доставчиците.

По отношение на фактура № 140/21.05.2007 г. издадена от [фирма] за доставка на климатична камера, съдът е приел, че реалността на доставката не е доказана. Този извод е мотивиран с неоткриването на доставчика в хода на ревизията и от вещото лице в съдебното производство. Експертизата е проверила само находящите се при ревизираното лице доказателства, като е констатирала, че липсва плащане за доставката. Не са представени приемо - предавателни протоколи, доказателства за транспортиране на стоката. Не е представена информация относно конкретните индивидуализиращи белези на доставената климатична камера. Аргументи за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит са почерпени и от липсата на доказателства за произхода на актива и такива за материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика.

По ЗКПО за 2006 г. съдът е приел, че извършените от органите по приходите корекции на финансовия резултат, са законосъобразни. От данните по делото съдът е приел, че за този период не е налице загуба от минали години, която да подлежи на приспадане, тъй като загубите са изчерпани в предходните данъчни периоди.

По отношение непризнати разходи за амортизации за 2006 г. за придобити ДМА по фактури № 391/23.02.2006 г., № 430/14.03.2006 г. и № 434/21.03.2006 г. издадени от [фирма] и непризнати разходи за данъчни цели по фактура № 583/29.12.2006 г. издадена от [фирма], съдът е направил извод за законосъобразност на ревизионния акт, като се е позовал на липсата на доказателства за настъпване на данъчно събитие по тези фактури.

Възражението на ревизираното лице за изтекла 5-годишна погасителна давност съдът е отхвърлил като неоснователно. В решението са изложени мотиви, че ревизионният акт е издаден в производство по чл. 155, ал. 4 от ДОПК в резултат на повторна ревизията, след отмяна на ревизионен акт № 2001104758/30.08.2011 г. В тази връзка е отхвърли като неоснователни доводите на ревизираното лице, че ревизионното производство е започнало с възлагането на повторната ревизия на 14.03.2012 г. Според съда ревизионното производство е едно и също и е образувано с първоначалната ЗВР, преди изтичането на давностният срок.

Решението в тази част е частнично неправилно.

В хода на касационното производство се прави възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност за задълженията по ЗДДС от м. 01.2005 г. - м. 04.2005 г., м. 06.2005 г. - м. 11.2005 г., чийто начален момент е 01.01.2006 г., което следва да бъде обсъдено най-напред. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК във връзка § 2 от ДР на ДОПК и чл. 142, ал. 2 АПК, настоящият състав намира, че първо следва да извърши преценка за настъпила погасителна давност.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК /в приложимата към 31.12.2015 г. редакция/ с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В конкретния случай за посочените от касатора данъчни периоди са установени задължения по ЗДДС (отм.) резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] в общ размер на 13 583.74 лева /стр. 20 от ревизионния акт/. Давностният срок по чл. 172, ал. 2 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г., в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК във връзка § 2 от ДР на ДОПК съдът следва да взе предвид и това обстоятелство, настъпило след подаване на жалбата, тъй като е от значение за материалната законосъобразност на ревизионния акт. Възражението е основателно, поради което и само на това основание решението в частта, в която са потвърдени задълженията по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2005 г. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт в тази част.

Възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК по отношение на останалите задължения за ДДС и корпоративен данък правилно е отхвърлено като неоснователно. По делото не е спорно, че давностният срок за всички задължения по ЗДДС от м. 11.2005 г. до м. 03.2006 г. е започнал да тече от 01.01.2007 г. За задълженията по ЗДДС от м. 12.2006 г., м. 01.2007 г. и м. 05.2007 г., както и за задълженията по ЗКПО за 2006 г., които е следвало да бъдат платени през 2007 г., срокът тече от 01.01.2008 г. По ЗКПО за 2007 г. са установени задължения за лихви, които е следвало да се платят през същата година, поради което и за тези задължения началният момент на давностният срок е от 01.01.2008 г. Правилно съдът е приел, че ревизионното производство за процесните задължения е образувано с първоначалната ЗВР № 804670/25.08.2008 г. Действително тази заповед не е приложена по преписката, но от приетото по делото решение № 413/27.02.2012 г. на директора на дирекция ОУИ [населено място] се установява, че процесният ревизионен акт от 07.12.2012 г. е издаден в резултат на повторна ревизия. От мотивите на това решение се установява, че ревизионното производство е започнало въз основа на ЗВР № 804670/25.08.2008 г., връчена на ревизираното лице на 08.09.2008 г. Тези данни позволяват да се извърши преценка на релевантните за започване и спиране на давността обстоятелства, поради което неприлагането на препис от посочената заповед в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При така установените факти 5-годишният давностен срок за най-ранните задължения по ЗДДС от м. 11.2005 г. до м. 03.2006 г. е започнал да тече от 01.01.2007 г. и към 08.09.2008 г. са изтекли 1 г. 8 месеца и 7 дни. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година - в случая до 08.09.2009 г. След това срокът е продължил да тече до издаването на първия ревизионен акт на 30.08.2011 г. когато са изтекли още 1 г. 11 месеца и 21 дни или общо 3 г., 7м. 28 дни. С издаването на този ревизионен акт давността е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК. С отмяната му с решение № 413/27.02.2012 г. се счита, че давността не е прекъсната. За времето на обжалването по административен ред давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК в случая за периода от подаване на жалбата по административен ред на 21.09.2011 г. до 27.02.2012 г., след което е продължила да тече. По този начин до издаването на оспорения ревизионен акт № 2121205557 на 07.12.2012 г. са изтекли общо 4 години 5 месеца и 9 дни, поради което задълженията не са погасени по давност, какъвто е и крайният извод на първоинстанционния съд.

По останалите касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон:

Предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит за 2005 и 2006 г. се определят от нормата на чл. 63 и сл. от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос; 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; 3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; 4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75 или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а; 5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; 6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на ЗСч и на този закон, или митническа декларация.

По отношение на фактура от м. 05.2007 г. материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит се уреждат от чл. 68 и сл. от ЗДДС.

Надлежното упражняване правото на данъчен кредит предполага във всички случаи да се установи действителното осъществяване на фактурираните доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ и чл. 6 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./.

В конкретния случай неправилно съдът е приел, че за доставките от 2005 и 2006 г. не е изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - получателят не притежава данъчна фактура по чл. 94 от ЗДДС (отм.). Това се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение на чл. 193 от ГПК при откриване на производство за проверка истинността на фактурите. Правилно съдът е посочил, че това са частни документи по смисъла на чл. 94 от ЗДДС (отм.) В нарушение на процесуалните правила е приел, че оспорването на тези документи, направено в с. з. на 12.02.2014 г. от директора на дирекция ОДОП [населено място] е процесуално допустимо. Това процесуално действие е в отговор на молба на жалбоподателя от 11.11.2013 г., с която по делото повторно са представени преписи от спорните фактури. Фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] са представени в хода на ревизията и са приети по делото с определение на съда от 30.10.2013 г. като част от писмените доказателства от административната преписка. Това е съдебното заседания в което фактурите за първи път са представени пред съда. До края на това съдебно заседание, в което е присъствал процесуален представител на директора на дирекция ОДОП [населено място] не е направено оспорване истинността им, поради което тези документи са приети като редовно писмено доказателства в процеса. Оспорването от 12.02.2014 г. е извън срока по чл. 193, ал. 2 от ГПК и като процесуално недопустимо е следвало да бъде оставено без разглеждане от съда. Освен това неправилно съдът е задължил жалбоподателя да представи в оригинал фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] в оригинал. Видно от протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства от 16.12.2008 г. и протокол за предаване на документи от същата дата, с приложен опис, оригиналите на процесните фактури от посочените доставчици, са иззети от органите по приходите още в хода на първоначалната ревизия. Няма данни оригиналите да са върнати на ревизираното дружество, поради което в нарушение на чл. 183 от ГПК съдът го е задължил да ги представи по делото. От данните на ТД на НАП [населено място] отразени в протокола от с. з. на 08.10.2014 г. е видно, че оригиналите на процесните фактури са предадени от органите на прокуратурата. Поради процесуалната недопустимост на извършеното от ответника процесуално действие по чл. 193 ГПК, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е изпълнило задълженията си за установяване истинността на на процесните фактури в качеството им частни документи. Неправилно в тази връзка съдът е приел, че е налице основание по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите от м. 12.2005 г., м. 02, м. 03.2006 г. и м. 12.2006 г. и не е обсъждал останалите материалноправни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по тези фактури. Нарушението е съществено, тъй като засяга преценката за реалност на доставките от [фирма] и [фирма], за които по делото са събрани писмени доказателства и заключение на съдебно - техническа експертиза относими към осъществяването им, както и преценката за законосъобразността на ревизионния акт в частта на непризнатите разходи за амортизации и разходи за материали по ЗКПО за 2006 г. Липсата на конкретни фактически установявания относно релевантните за осъществяването на доставките факти и по отчитането на разходите, препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по спазването на материалния закон съгласно чл. 220 от АПК.

По отношение на задължения за лихви по ЗКПО за 2007 г. в решението липсват мотиви. Видно от жалбите по административен и съдебен ред и от решението на директора на дирекция ОДОП [населено място], тези задължения също са включени в предмета на оспорване, но тяхната законосъобразност изобщо не е обсъдена от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното решението в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02. м. 03.2006 г. и м. 12.2006 г. и м. 05.2007 г. резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], както и в частта на установените задължения за корпоративен данък и лихви за 2006 и 2007 г., следва да се отмени, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички налични по делото доказателства, включително и тези съдържащи се в класьор - приложение, както и СТЕ и да изложи мотиви доказано ли е осъществяването на доставките и законосъобразни ли са определени задълженията по ЗКПО за 2006 и 2007 г.

По доставките от [фирма] по делото не са налице каквито и да било доказателства във връзка с доставянето и получаването на стоките по фактурите, издадени в м. 12.2005 г., м. 01, м. 02 и м. 02.2006 г., поради което решението в тази част, в която е потвърден отказът на право на данъчен кредит в общ размер от 21 561.12 лева и съответните лихви е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед на изхода на спора и частничната отмяна на ревизионния акт, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Рум Д. АД разноски, за сумата над 100 лева, както и в частта за разноските, присъдени в полза на дирекция ОДОП [населено място] за сумата над 2394.07 лева, съобразно материалния интерес, за който спорът приключва окончателно.

В хода на касационното производство дружеството не е направило искане за присъждане на разноски и не е представило доказателства за направени разходи, поради такива не следва да му се присъждат.

На ответника се дължат разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2394.07 лева съобразно материалния интерес, за който спорът се решава по същество и се отхвърля жалбата на дружеството относно установените задължения по ЗКПО за 2005 г.

Водим от горното, Върховният административния съд, първо отделение,