Решение № 7513 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2011 г.

Решение № 7513 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Минчев Габеров, срещу решение № 57 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 875 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 0400900235 от 1.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 402 от 16.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно определено задължение за ДДС в размер на 8 607.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 2 435.77 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2007 г., на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез депозирано писмено възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 0400900235 от 1.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 402 от 16.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето за ревизиран период 16.01.2007 г. - 21.12.2008 г. по прилагането на ЗДДС, като с него му е определено задължение, представляващо данък добавена стойност в посочения размер за главница, на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, както и задължение за лихва за цитираните данъчни периоди от 2007 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, по която няма спор. Установено е, че на лицето е извършена служебна регистрация, на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, считано от 22.12.2008 г., с влязъл в сила акт от 18.12.2008 г., връчен на посочената дата. В административното производство по повод издаването на оспорения ревизионен акт е прието, че през времето от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. лицето е реализирало облагаем оборот над 50 000.00 лв., като е следвало да подаде декларация до 15.01.2007 г. за регистрация по реда на ЗДДС. По повод на този акт за регистрация е осъществена процесната ревизия, поради което и ревизираният период е от 16.01.2007 г., когато лицето е следвало да се регистрира до 21.12.2008 г., когато е регистрирано. Направена е констатация, че през 2006 г. лицето като земеделски производител е реализирало приходи от продажба на пчелен мед в размер на 45 000.00 лв, като конкретно през м. 11 и м. 12.2006 г. е реализирало приходи и от хонорари в размер на 10 000.00 лв., поради което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се следва задължителна регистрация, която е осъществена. Органът по приходите е счел, че това са приходи от независима икономическа дейност, като за процесния период на ревизията конкретно са установени размерите на тези доходи, получени през м. 01, м. 03, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11 от 2007 г. в общ такъв размер от 43 035.00 лв. Реализиран е приход и на 12.12.2007 г. в размер на 22 000.00 лв. от хонорари, но тази сума не е взета предвид от органа по приходите, като е извършено позоваване на решение № 7 по конст. дело № 7/2007 г. на КС и ТР № 3 от 6.06.2008 г. по т. дело № 2/2008 г. на ОСС на ВАС. Извън приходите от продажба на пчелен мед са посочените приходи, реализирани през м. 12.2007 г. в изпълнение на договор от 4.02.2000 г., сключен между задълженото лице Иван Минчев Габеров и "Габеров" ЕООД, издателство, за откупуване за срок от десет години на авторските права и правото на изключително ползване на произведение, а именно "Речник на чуждите думи", съставен от същото това физическо лице. Характерът на дейността на физическото лице, респ. на приходите от хонорари в изпълнение на посочения договор, са били предмет на преценка при осъществената регистрация на лицето, на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС. В това административно производство по издаване на акта за регистрация е направен извода за осъществявана независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. и този, че ревизираният субект е данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. По делото не е са били спорни тези суми, понеже са декларирани от него в годишните данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Съдът е приел, че основният спорен момент по делото е дали дейността на лицето като автор представлява независима икономическа дейност по силата на цитираните норми и дали получените в резултат на нея доходи следва да се включат в облагаемия оборот за 2006 г. и дали от 1.01.2007 г. следва да се начислява данък добавена стойност върху тях. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка по делото е установена точно и коректно възпроизведена от съда, като изложените правни изводи са правилни. Следва да се отчете, че основният спорен момент по делото е дали е дължим данък добавена стойност за данъчни периоди от 2007 г., представляващи част от общия ревизиран период, съответно дали правилно е определено задължението по основание и размер. По делото не следва да се обсъжда дали дейността на лицето като автор на посочения речник представлява независима икономическа дейност по смисъла на цитираните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, съответно дали той е данъчнозадължено лице по повод тази дейност и това е така, понеже този спор е решен с влязъл в сила, стабилен административен акт за регистрация по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС. В развилото се административно производство на посоченото основание е прието, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, понеже е реализирало облагаем оборот над 50 000.00 лв. за период не по-дълъг от последните 12-месеца, преди текущия месец. Именно тогава е направен извод, че то е данъчнозадължено лице, понеже е реализирало приходи от независима икономическа дейност, включително и спорната по повод изпълнението на договор от 4.02.2000 г., сключен между задълженото лице Иван Минчев Габеров и "Габеров" ЕООД, издателство, за откупуване за срок от десет години на авторските права и правото на изключително ползване на произведение, с оглед прилагането на чл. 96 от ЗДДС. При осъществяване на процесната ревизия е определено задължение за данък върху добавена стойност, на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, като при това е прието, че не следва да се вземат предвид реализирани доходи от същата дейност за данъчен период м. 12.2007 г. В това административно производство и евентуално последващо съдебно производство, ревизираният субект е следвало да направи възраженията, формулирани в първоинстанционната жалба, с която е бил сезиран съда, по повод чиито акт се произнася настоящия съдебен състав. По повод началната дата, от която се дължи данъка върху добавената стойност, то тя е законово определена в чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в която норма е определен и крайният момент, а именно датата, на която лицето е регистрирано от органите по приходите, до който то се дължи. В процесния спор тази разпоредба е правилно приложена, каквато е преценката и на първоинстанционния съд. По отношение размера на задълженията, главница и лихва, определени с оспорения ревизионен акт няма доводи, изложени в жалбата. Очевидно касаторът е пропуснал възможността да насочи възраженията си по повод посочените приходи от обсъжданата икономическа дейност. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна по касационната жалба са присъдени такива, в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК общо за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,