Решение № 9648 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2012 г.

Решение № 9648 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диск - Ес" ЕООД против решение № 3235/15.06.12 г., постановено по адм. д. № 9118/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20001001294/18.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1629/29.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") частта, с която е начислен допълнително ДДС от непризнат ВОД за данъчни периоди 1.12.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 61453,88 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 3235/15.06.12 г., постановено по адм. д. № 9118/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Диск - Ес" ЕООД против РА № 20001001294/18.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1629/29.10.2010 г. на директора на ДД "ОУИ" относно определени задължения за ДДС в размер на 10 595,20 лв. за месец 12.2008, 20 413,56 лв. за м. 02.2009 г. 23 484,37 лв. за м. 04.2009 и 20,920,18 лв. за м. 05.2009 г. ведно с лихвите върху тях в резултат от непризнаване на декларирана от ревизираното лице вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към румънско дружество SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT" SRL R024368434. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че независимо, че са доказани всички предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС, в резултат на представената информация от страна на данъчната администрация на Румъния, не е налице доказано извършване на реална доставка поради липсата на складово помещение от страна на получателя по ВОД. Съгласно извършената съдебно-счетоводна експертиза, видно от която ревизираното дружество е издало само една фактура, (без изрично отбелязване на номера на превозното средство) през процесните периоди за извършени разходи за транспорт и с оглед на другите събрани в хода на производството доказателства, не може да се установи реалното извършване на ВОД към SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT". Прието е, че реалното осъществяване на вътреобщностна доставка на територията на Румъния от ревизираното дружество, не може да бъде доказана от събраните доказателства, и въз основа на това е потвърден РА. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в справката декларация за данъчен периоди м. 12. 2008, м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г. и м. 05.2009 г. като продадените стоки са изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Декларираната доставка е по фактури 003/2008 от 18.12.2008 г., 002/2009 от 18.02.2009, 003/2009 от 30.03.2009 г. 004/2009 от 24.04.2009 г., 005/2009 от 15.05.2009 г. с данъчна основа в общ размер на 327 065,64 лв., издадени от "Диск - Ес" ЕООД с получател SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT", като е извършено плащане по банков път. В хода на производството са представени фактури и шест броя международни товарителници, които неправилно са описани като два броя от първоинстанционния съд. В хода на производството са представени и декларации от името на SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT", Румъния, с които дружеството декларира, че са извършени съответните ВОД. По отношение на транспорта е прието, че в счетоводството на доставчика е осчетоводена само една фактура за транспортна услуга на стойност 1500 лв. издадена от "Дани 73" ЕООД. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата представени по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателят SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT", Румъния притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. АССГ е приел, че са представени документите по чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция за 2009 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. С оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът са представени транспортни документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В конкретния случай доказването на осъществяването на транспорта на доставката следва да се приеме, че е доказано с приетите международни товарителници (CMR), от които е видно, че доставката е осъществена и съответните стоки получени на територията на Румъния. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, относно представената фактура за извършен транспорт от "Дани 73" ЕООД. АССГ необосновано е приел, че след като има само една представена фактура за транспорт, съвпадаща с една от датите по процесните вътреобщностни доставки, то транспорта по отношение на останалите доставки е недоказан. С оглед разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията), съгласно която товарителницата удостоверява до доказване на противното, което в случая не е доказано от органа по приходите, условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непредставянето на други документи относно транспорта е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците. Товарителниците са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача. Следователно констатацията в обжалваното решение, че липсва документи, удостоверяващи осъществяването на ВОД не кореспондират със събраните доказателства за извършване на транспорт. По отношение на констатациите на първоинстанционният съд, във връзка с получената информация от данъчната администрация на Румъния, след извършена проверка на място, според която SC "ADI TRANS IMPORT-EXPORT", Румъния, не притежава складово помещение, настоящият състав на ВАС, не споделя направения извод, че от тази констатации следва липса на ВОД. Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, съдържащо се в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С- 409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че осъществена вътреобщностната доставка, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според практиката на СЕС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай не са налице твърдения, данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка.. За получателят по доставката също не са изложени констатации в РА, че е участник в данъчни измами, а само, че не е доказано наличието на складово помещение за съхранение на стоката. Представени са и декларации от румънския търговец, че всички стоки, предмет на спорните доставки, са доставени в Румъния. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тази доставка, за която съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, включително и в частта на присъдените разноски. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА в частта, с която е начислен допълнително ДДС от непризнат ВОД за данъчни периоди 1.12.2008 г. - 31.12.2009 г. в размер на 65 413,31 лв. и съответните лихви, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. По водене на делото "Диск-Ес " ЕООД е направило разноски в размер на 892 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане Д "ОДОП" му дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение