Решение № 7807 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2019 г.

Решение № 7807 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на ОД на ДФЗ гр. Х., против решение № 300/02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 година по описа на Административен съд С. З. с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Р. Т., чрез процесуалния си представител адв. Йончевa представя писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Х., с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежащо на връщане получено първо плащане по договор по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона. Според съда, административният орган не е събрал доказателства за издаването и влизането в сила на административният акт, въз основа на който е възникнало публичното вземане на ДФЗ спрямо Р. Т.. В мотивите си административният съд посочва, че няма данни да е надлежно връчена Заповед № 03-260-РД/95 от 18.03.2013 г на Директор на ОД на ДФЗ - Х., с която органът сочи, че прекратява договор № 24/112/00186/14.11.2008 г. на основание чл. 33 ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г и се следва връщане на полученото първо плащане по същия договор. От друга страна посочва, че до Тенев да е изпратено и уведомително писмо изх. № 01. 0260-6500/269 от 21.12.2013 г. на Директора на ОД на ДФЗ-Х., с което Тенев е уведомен, че поради неизпълнение на негови договорни задължения ДФЗ РА отказва изплащането на второ плащане по договора, прекратява същия, характерът на индивидуален административен акт на волеизявлението е отречен с определение по адм. д. № 80/2014 г по описа на АС С. З., оставено в сила с Определение № 10949 от 17.09.2014 г по описа на Върховния административен съд. Въз основа на посоченото решаващия съд отменя АУПДВ № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Х., като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението съща са основателни. Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало с писмо с изх. № 01-260-6500/1106 от 30.08.2017 г. на ДФ "Земеделие" във връзка със следните констатации, направени по подадена заявка за плащане № 24/112/00186/3/01 по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено, че ответника не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т. 4. 4, б. "а", т. 4. 4, б. "г", т. 4. 21 и т. 4. 22 от Договор № 24/112/00186 от 14.11.2008 г. и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ но мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Във връзка с изпълнението на договорираната инвестиция и цел/дейност "Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя", са заявени за извършени разходи и са представени разходооправдателни документи за закупени циментови колове, мрежа, тел, части за прикачен инвентар, маркуч, тръби и моторна пръскачка. Гореописаните активи попадат в категорията на цел/дейност "Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство", която не е заложена за изпълнение, съгл. приложение № 1 към Договор № 24/112/00186 от 14.11.2008 г. По административната преписка по отношение на Р. Т. се установява, че тази одобрена дейност, съгласно Приложение № 1 към договора не е променена/заменена е друга. Не е подавано от страна на кандидата и искане за промяна на дейността, към която следва да докаже извършени инвестиции, съобразно посоченото горе приложение към договора. Предвид, че ползвателя не се възползвал от правото си по реда на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., да промени обекта па инвестицията, нормативно признатите разходи относими към изпълнението на цел/дейност "Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя", респективно сумата на допустимите разходвани средства платени по банков път, кореспондиращи с инвестиционните намерения възлизат на 2 174 лв. или 1 111, 56 евро. Поради изложеното, административният орган е счел, че не са изпълнени договорните задължения определени в т. 4. 4, б. "а", т. 4. 4, б. "г", т. 4. 21 и т. 4. 22 от Договор № 24/112/00186 от 14.11.2008 г. и нормативните такива, заложени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. За отхвърляне на плащанията, ответника е получил Уведомително писмо № 01-260-6500/269/21.12.2013 г. на Директор на ОД на ДФЗ Х. В него той е уведомен, че дължи връщане на полученото първо плащане по договора. Тенев е обжалвал писмото, а краен резултат от делото е оставяне на жалбата без разглеждане, като подадена срещу административен акт които не носи белезите на индивидуален административен акт. Определението на АС С. З. е оставено в сила с Определение № 10949 от 17.09.2014 г. на ВАС. Д., във Върховен административен съд съществуваше подобна практика, която е преодоляна с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС Първа и Втора колегия, като прилагането му е задължително. Съгласно т. 1 от ТР, актовете на разплащателната агенция, издавани на основание и по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. са актове издавани от орган на държавна власт, със законово делегирани правомощия, в изпълнение на нормативен акт и с тях се предвижда едностранна промяна в правата на адресата им, поради което представляват индивидуални административни актове. Неправилно решаващия съд е приел, че не е налице изричен административен акт въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ. Уведомително писмо № 01-260-6500/269/21.12.2013 г. на Директор на ОД на ДФЗ Х., в случая, се явява този административен акт. Същият е надлежно връчен на ответника на 07.01.2014 г. Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 112 ""Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. има за правна последица възстановяване на полученото подпомагане в определения от административния орган размер, при приложението на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., по който размер не е налице спор по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, на която се основава оспорения АУПДВ. Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съответно според чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК установените по предвидения в закона ред задължения са публични държавни вземания. Проверката на валидността на административния акт сочи, че той е издаден в необходимата форма, от компетентен орган, предвид горепосоченото е и законосъобразен. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. С оглед изхода на делото в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и 200 лв. разноски платени за вещо лице, или общо 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд