Решение № 4038 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 36794 от 07.11.2025 г., постановено по адм. д. № 8254/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 5174/02.06.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията му, че продажната цена на закупената стока е била вярна, пълна и точна. Сочи, че мотивите за издаване на заповедта не кореспондират с фактическото положение и същата е издадена в нарушение на чл. 35 АПК. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по сигнал от 23.04.2025 г. на потребител, касаещ покупка на 100 гр. маслини, стойността на които се е увеличила с 0,30 лв., дължими за заплащане на пластмасова кутия, въпреки че същите са поръчани и закупени в найлонова торбичка в обекта на търговеца в гр. Варна. След извършена проверка е съставен констативен протокол № К-2773889/28.04.2025 г., в който са отразени установяванията в резултат на направена контролна покупка на маслини. На проверяващите е отказана опаковка на насипната стока в найлонов плик. Проверяващите са констатирали, че на хладилната витрина, където са изложени за продажба насипни храни, е поставена табела със снимка на кутия - "биоразградима опаковка" и "пластмасова опаковка" с посочена цена 0,25 лева. За контролната покупка на маслини от електронната везна е издаден стикер, който е залепен на кутията, съдържащ информация „Черни маслини Усло“, тегло: 0,144 кг, цена: 12,99 лв./кг, сума: 1,87 лв. На получения за стоката платежен документ са маркирани маслините с осочена цена и цена на опаковка 0,30 лв. Проверяващите са установили, че в обекта има само един брой табела с обявена цена на кутия и биоразградима опаковка на стойност 0,25 лв. Направените констатации от органа са изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокол от проведеното на 02.06.2025 г. заседание на КЗП. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 5174 от 02.06.2025 г. председателят на КЗП е забранил на „Билла България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да изисква в търговските си обекти заплащане на по-висока цена от обявената на табелата, включително по отношение на търговските опаковки, биоразградими и пластмасови. Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При безспорно установените относими факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на дружеството в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите му не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. В настоящия случай съдът е достигнал до правнообоснован извод, че търговецът е въвел невярна и заблуждаваща информация, която пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели, поради което е заблуждаваща търговска практика. Правилно е приел, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. Безспорно е установено разминаване между информацията, поставена на табела с обявена цена на кутия и биоразградима опаковка на стойност 0,25 лв. и реално начислената на касата цена от 0,30 лв. за пластмасова опаковка. Това представлява предоставяне на невярна информация, която е от естество да въведе в заблуждение средния потребител и да повлияе върху неговото икономическо поведение. В случая дружеството предоставя невярна и подвеждаща информация по отношение на цената на опаковката, която се маркира на касата на по-висока цена. Неотносими към предмета на спора в настоящото производство са твърденията на касатора, че продажната цена на закупената стока (маслини) е била вярна, пълна и точна. В оспорената заповед не се твърди нарушение във връзка с цената на стоката, а изрично е посочено, че несъответствието касае цената на опаковката. Именно разминаването на посочената цена за опаковката е възприето от административния орган като основание да приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. Административният орган ясно е изложил фактите и в какво се изразява нарушението, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Органът е обективирал резултатите от извършената проверка на дружеството в изготвения констативен протокол и доклад. Обосновал е извода си за допуснато от „Билла България“ ЕООД нарушение, посочено като нелоялна заблуждаваща търговска практика. Органът е уведомил проверяваното дружество за установеното в хода на проверката и му е дал възможност за възражения и представяне на доказателства. Не се установява и нарушение на чл. 35 АПК. Всички относими факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени, като на дружеството е предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. С оглед изложеното правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. Прилагането на принудителната административна мярка цели преустановяване на противоправното поведение на адресата и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението в бъдеще. Постановената със заповедта забрана търговецът "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В конкретния случай е безспорно, че практиката се прилага към датата на издаване на заповедта, поради което заповедта за прекратяване на тази практика е в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от „Билла България“ ЕООД жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 102,26 евро на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Воден от горното, Върховният административен съд