Решение № 754 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2011 г.
ВАСII отделение16.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3447/11.07.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6325/2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 754 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сребрен Агим Бейлери и Русана Христова Василева, двамата от гр. София против решение № 3447/11.07.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6325/2010 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-2/14.07.2010 г. на началник сектор София при РДНСК Югозападен район за премахване на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ Х-422 /стар/, УПИ ХIV-422 /нов/ кв. 51, жк Изток-юг по плана на гр. София, ул. Самоков № 68а. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна - началник РДНСК Югозападен район - не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж е изпълнен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, които впоследствие са отменени с влязло в сила съдебно решение. Отмяната им със СПН заличава с обратна сила правните последици на издадените строителни книжа и строежът се явява извършен без такива, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 АПК, както правилно и в съответствие с материалния закон приемат административният орган и решаващият съд. Без значение в случая са причините за съдебната отмяна на разрешението за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и на какъв етап на строителството е извършено. Претенции на касатора за евентуално претърпени имуществени вреди от отменените незаконосъобразни строителни книжа подлежат на обезщетяване по друг ред и в друго производство. Всички доводи за нецелесъобразност на оспорената заповед не подлежат на разглеждане от съда, тъй като в случая административният орган упражнява законовите правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ при обвързана компетентност и единственото законосъобразно решение е за премахване на незаконния строеж. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,