Решение № 7421 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2010 г.

Решение № 7421 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "Диал Строй" ЕООД, против Решение № 2866 от 30.08.2010 г., постановено по адм. дело № 762/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че решението е неправилно, тъй като кредитирайки изслушаното по делото заключение на вещо лице по допуснатата и изслушана СТЕ, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи съдът е достигнал до неверни правни изводи. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуален представител юрк. Минкова релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: По оспорване от "Диал Строй" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 2000904606/23.09.2009 г., издаден главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1639/25.11.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която е доначислен ДДС в размер на 449 989.62 лв. за периодите: 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г. и 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта на доначислен ДДС в размер на 8 717.88 лв. за периода 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г., както и в частта на доначислен ДДС в размер над 88 837.64 лв. за периода 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г. и е отхвърлил жалбата на "Диал Строй" ЕООД, в останалата й част. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото и неоспорена надлежно съдебно -техническа експертиза, както и на представените в съдебното производство доказателства, инкорпорирани в заключението на вещото лице. Съгласно тях използване на метода на сравнимите неконтролирани цени, на основание § 1, т. 10 от ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, се установява пазарна цена на извършените СМР по отношение процесните сгради в кв. "Слатина" и в жк "Овча купел" до степен груб строеж. При изготвянето на експертната оценка вещото лице се е позовало на аналози за цена на брутна застроена площ на квадратен метър и на средна пазарна строителна цена на квадратен метър по бюлетин на Строй експерт. Вещото лице е направило и подробна стойностно-количествена сметка по извършени СМР до степен на завършеност на сградата "груб строеж". С оглед на обстоятелството, че приетата в рамките на ревизионното производство оценка, дава становище за пазарна цена на сградата до ниво на завършеност "груб строеж", а не на договорената между свързаните лица строителна услуга, която включва стойност на материали, работна сила и печалба, но за разлика от стойността на сградата не зависи изобщо от местоположение, не включва съответна идеална част от имота или правото на строеж и т. н., съдът приема за меродавна дадената оценка на СМР от приетата по делото експертиза. Съгласно приетата и неоспорена по делото експертиза, пазарната стойност на СМР за изграждане на обекта в груб строеж е в размер на 715 991.51 лв., която сума намалена с направените аванси в размер на 271 803.30 лв., се получава данъчна основа в размер на 444 188.21 лв. и за "Д. С. " Е. възниква задължение да начисли ДДС в размер на 88 837.64 лв. Предвид всичко изложено по-горе, съдът е достигнал до правилния извод, че обжалваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен в частта на доначислен ДДС в размер на 8 717.88 лв. за периода 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г., както и в частта на доначислен ДДС в размер над 88 837.64 лв. за периода 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г. По отношение сградата в кв. "Слатина" правилно е съобразен приложимия чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), съгласно който данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока. Обстоятелство, че е налице продажба на стоки под себестойността им не е установено от органите по приходите. За да бъде доказана хипотезата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) в конкретния случай е следвало да бъде направена съпоставка между цената на продадените обекти и извършените разходи за построяването им. При тази фактическа установено и направен законосъобразния извод, че РА в частта на доначислен ДДС в размер на 8 717.88 лв. за периода 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г., като незаконосъобразен и неправилен следва да бъде отменен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за частичната отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр . § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал изслушаното по делото заключение на вещо лице по допуснатата и изслушана СТЕ, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи съдът е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-София-град за основателност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно -техническа експертиза, която като ненадлежно оспорена, обосновано е приета материалната й доказателствена сила за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение