Решение № 2125 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 353/2017 г.

Решение № 2125 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 353/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Б. дол, против Решение № 237 от 23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 201/2016 г. от Административен съд К.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по същество като уважи предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министрество на правосъдието, чрез пълномощника юрк. М. Д., оспорва касационната жалба с доводи за недоказаност и неоснователност. М. Р. на първостепенния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в чл. 218 АПК, същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Пред решаващия съд Б. М. е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, с който претендира ответникът - ГДИН при МП да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, претърпени в периода от 28.04.2012 г. до 01.12.2014 г., изразяващи се във физически и психически дискомфорт, безпокойство, безсилие, безпомощност и др., вследствие незаконосъобразни действия от страна на затворническата администрация на Затвора гр. Б. дол, които връщали храна и документи без да имат право на това, както и законната лихва върху посочената сума, считано от 28.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. С разпореждане на съдията- докладчик от 07.06.2016 г. исковата молба е оставена без движение, като нередовна, а на ищеца са дадени конкретни указания да отстрани допуснатите нередовности (л. 28). В указания срок е постъпил лотговоры на разпореждането, от съдържанието на който се установява, че разпореждането на съда: 1. Да внесе яснота между обстоятелствената част на исковата молба и петитума; 2. Да посочи какви конкретно действия на администрацията на затвора гр. Б. дол счита за незаконосъобразни; 3. кои от служителите на ответника са извършили тези действия и т. н., не са изпълнени. Исковата молба е останала все така общо формулирана, без определен петитум, без отправено до съда конкретно искане, без формулирани доказателствени искания. Въпреки това, с Определение № 368 от 04.07.2016 г. съдията- докладчик е приел, че указанията му са били изпълнени, насрочил е делото в открито съдебно заседание, конституирал е страните и е разпределил най-общо доказателствената тежест. Предметът на делото обаче не е бил формулиран правилно, т. к. не е била налице яснота по отношение на волята на ищеца - какви действия администрацията на затвора или конкретни служители счита, че са били длъжни да извършват; по силата на кой нормативен акт са тези задължения, които не са или са извършили, т. е. кои са онези незаконосъобразни действия, които ищецат има предвид и от които са настъпили твърдяните вреди - напр: Твърди се, че на ищеца не било разрешено да внесе определени и точно посочени храни на посочени от него дати. Не е конкретизирал обаче в нарушение на кой текст от ЗИНЗС, ППЗИНЗС или на Списъка на МП са действали служителите на администрацията на затвора; не е описал от кои конкретно действия са настъпили конкретните вреди - напр. твърди, че вредите му са настъпили от това, че администрацията му е "връщала документи (кореспонденция)" "без да има право на това" без да конкретизира какви документи има предвид точно и кой нормативен акт е нарушен; какво е искането до съда; липсват и ясно и точно формулирани доказателствени искания. Недопустимо е съдът да подменя волята на ищеца и сам да формулира предмет на делото, какъвто не е въведен с исковата молба. Въз основа на неправилно определения предмет на делото фактическата обстановка е останала неизяснена. Разпитани са двама свидетели - по един на ищцовата и на ответната страна; приложени са писмени доказателства, но не е направен анализ на тези доказателства в мотивите на съда; не е отделено спорно от безспорно, поради което изводите на съда са останали необосновани. Най- общият преглед на правната уредба извън контекста на фактически установявания прави изводите на съда необосновани и неубедителни. Неправилно е решението и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответната страна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 10 от специалния закон - ЗОДОВ, ищците в производството по ЗОДОВ не дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В посочената норма е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. При така изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото - да се върне на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ще следва да се направи уточнение на исковата молба и ако съдът я прецени за редовна и допустима - да я разгледа по същество, като събере относимите за правилното решаване на спора доказателства в пълен обем, които да анализира в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение