Решение № 7603 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2017 г.

Решение № 7603 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. В. Т. срещу Решение № 373 от 06.10.2017 г. по адм. дело № 181/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, 6 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 04251300024 от 13.09.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 576 от 14.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. В. Т. в частта относно извършеното на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО увеличение на ДФР за 2008 г. със сумата от 10 888,76 лева, за 2009 г. със сумата от 25 831,05 лева и за 2007 г. със сумата от 20 730,50 лева във връзка с разходите по фактури за доставки на череши на доставчиците "М." ЕООД и "К. БГ" EООД, както и в частта относно присъдените в полза на "Д." АД разноски в размер на 1472,33 лева. Касаторът поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че изводите на съда за частична отмяна на РА относно задълженията по ЗКПО за 2007 г. и за отмяна на РА относно задълженията по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. са формирани при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че законосъобразно с РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с разходите за закупуване на череши, свързани с фактурите, издадени през 2007 г. от доставчиците "М." ЕООД и "К. БГ" ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в посочените му части. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Д." АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на обжалваното решение за съответствието му с материалния закон, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. Т. /АСВТ/ е второ по ред, в изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение № 3504 от 22.03.2017 г. по адм. дело № 14519/2015 г. по описа на Върховен административен съд. Спорният предмет се отнася само до законосъобразността на процесния РА в частта относно извършеното на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО увеличение на ДФР за 2008 г. със сумата от 10 888,76 лева, за 2009 г. със сумата от 25 831,05 лева и за 2007 г. със сумата от 20 730,50 лева във връзка с разходите по фактури за доставки на череши на доставчиците "М." ЕООД и "К. БГ" EООД. Не е спорно, че с влязъл в сила съдебен акт е потвърден РА, издаден по отношение на "Д." АД относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 10 от 17.05.2007 г. и № 32 от 18.09.2007 г., издадени от "М." ЕООД с предмет - череши. В РД е отразено, че по спорните фактури от "М." ЕООД са закупени 49 504 кг череши на стойност 51 454,40 лева и от "К. БГ " ЕООД 8872 кг череши на стойност 10 646 лева, които са отразени в разходните сметки на "Д." АД и в сметка 611 - Разходи за основна дейност е завишена себестойността на готовата продукция за 2007 г., като на 30.06.2007 г. са заприходени общо 54 330 бр. компоти от череши на обща стойност 66 469,54 лева. Представена е хронология на сметка, като дружеството е произвело компот от череши през м. 06.2007 г. и издадените във връзка с това вътрешни документи не доказват, че е извършена доставка по описаните фактури от доставчиците. В РД е посочено, че през 2007 г. са продадени 21 660 бр. компоти на обща стойност 25 380,09 лева и съответно с тази сума е намален ФР на дружеството за отчетния период. При така установените факти приходните органи са приели, че на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16 от ЗКПО следва да се увеличи ФР на дружеството за 2007 г. със сумата от 25 380,09 лева, представляваща размера на отчетените на разход материали. За 2008 г. и за 2009 г. въз основа на приетото за липса на осъществени доставки на череши от двамата доставчици през 2007 г. е обосновано, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като увеличението на ФР за 2008 г. следва да бъде в размер на 10 888,76 лева, а за 2009 г. - 29 850 лева. Съдът е установил, че ДО за доставките на череши от двамата процесни доставчици е в общ размер на 32 100,40 лева, а общият размер на преобразуването на ФР за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е за сумата от 62 099,90 лева. От друга страна, в РД и в РА са формирани мотиви, че такива разходи за суровина за всички получени през 2007 г. череши изобщо няма как да са действително направени. Според приходните органи ФР следва да се увеличи с пропорционалната част от себестойността на произведената през 2007 г. готова продукция при изписването и при продажбата на съответните компоти за всяка една от трите години. При новото разглеждане на делото АСВТ е допуснал изслушването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда при постановяване на обжалваното решение. Според съда необоснован е изводът на ревизиращите, че в производството на 54 330 бр. компоти са вложени общо 49 504 кг череши на стойност 66 469,54 лева. Съобразил е констатациите на вещото лице по допълнителното заключение и е заключил, че за 2007 г. са реализирани като продадени общо 21 066 компота, във формирането на себестойността им са участвали 11 710,80 кг череши, като срещу продажбата на тези компоти е отчетен счетоводно приход в размер на 20 730,50 лева. АСВТ е приел, че за 2007 г. ДФР е следвало да се увеличи само със сума в размер на 4 649,59 лева/ разликата между 25 380,09 лева, приета от данъчните органи в РА и сумата от 20 730,50 лева-отчетеният приход от продажба на компоти през 2007 г./, като се е позовал на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Съобразно това е отменил РА за 2007 г. относно извършеното увеличение на ФР със сумата от 20 730,50 лева във връзка с разходите по фактури за доставки на череши на доставчиците "М." ЕООД и "К. БГ" EООД. По отношение на увеличението на ДФР за 2008 г. и 2009 г. с РА, съдът се е мотивирал, че изводите на приходните органи са необосновани и незаконосъобразни, доколкото от допълнителното заключение на в. л. и от счетоводните регистри, приети по делото, се установява, че разходи за суровината череши не се отчетени от РЛ през процесните две години като разход за основната му дейност. Съобразно тези съображения АСВТ е отменил РА относно увеличението на ФР за 2008 г. със сумата от 10 888,76 лева и за 2009 г. със сумата от 25 831,05 лева. В обобщение съдът е приел, че не е налице и посочената от ревизиращите хипотеза на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преобразуването на ДФР за трите години. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Изводите на съда са формирани при задълбочен анализ на всички доказателства по делото, включително и допълнителното заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът е изследвал посочените от приходните органи като приложими разпоредби на чл. 16, ал. 2, т. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Както се установява от доказателствата по делото, приходните органи не са извършили увеличението на ДФР за 2007 г. с разходите /ДО/ по фактурите за закупуване на череши от двамата доставчици - "М." ЕООД и "К. БГ" ЕООД, а с разходи за материали, свързани с процесните фактури. От друга страна, в РД и в РА са формирани съображения, че по тези фактури няма реално извършени доставки, а едновременно с това е изследвана хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба за отклонение от данъчно облагане се мята и значителното превишение на вложените материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършената от лицето дейнос, когато превишението не се дължи на обективни причини. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съобразно горните разпоредби, правилно съдът е посочил, че във връзка със спорните фактури приходните органи приемат, че доставки на череши не са извършени, а от друга страна, обсъждат въпроса относно количеството вложени материали и суровини за производство на компоти от череши. Касационната инстанция възприема подробно изложените от АСВТ мотиви за незаконосъобразност на РА относно увеличение на ДФР за 2008 г. със сумата от 10 888,76 лева, за 2009 г. със сумата от 25 831,05 лева и за 2007 г. със сумата от 20 730,50 лева във връзка с разходите по фактури за доставки на череши на доставчиците "М." ЕООД и "К. БГ" EООД. Налице е подробно обосноваване за неправилно прилагане на закона от страна на приходните органи, а именно, че не е съобразено приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, съгласно която разпоредба, не се признават за данъчни цели приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи. За 2007 г. увеличението с РА на ДФР е за сумата от 25 380,09 лева, без да се посочи от ревизиращите органи от какво е формирана тя. Според допълнителното заключение по ССчЕ, срещу продажбата на 21 066 компота е реализиран приход в размер на 20 730,50 лева, което означава, че на данъчно третиране ще подлежи разликата от 4 649,59 лева / отчетени разходи в нарушение на счетоводното законодателство/, до който извод е достигнал АСВТ. По отношение на преобразуването на ДФР за 2008 г. и 2009 г. обосновано съдът е приел, че за тези две години няма никакви съпоставими разходи за себестойност на продукция /компоти от череши/. Както се установява по делото, за 2008 г. и 2009 г. дружеството не е отчитало разходи за суровина череши като разход за основната дейност на търговеца, което означава, че правилно АСВТ е отменил РА в посочените му части като издаден в нарушение на материалния закон. За 2008 г. и 2009 г. е констатирано, че от доставените през 2007 г. череши не е произведена продукция, а само е реализирана произведената през 2007 г. Едновременно с това съдът се е позовал на констатациите на в. л. по допълнителното заключение по ССчЕ / в частта за 2008 г. и 2009 г./, като не се установява липсата на отчетен съпоставим с прихода разход за вложените в производството на продадените през тези години компоти от череши. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение