Решение № 13072 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община и главния архитект на Столична Община, подадена чрез общия им пълномощник юрисконсулт К. Керемидчиев, срещу решение 12642 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело 11937/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че с представения за одобряване подробен устройствен план (ПУП) - изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) не е доказано спазване на нормите за разстояние между отделните обеми на застрояването. Първо, между южната и средната секции на новопредвидените сгради в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1317.1 в УПИ III. Второ, между бъдещото застрояване в УПИ VІ и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1316.1 в УПИ VIII-1246. Трето, спрямо съществуващата жилищна сграда в УПИ ІІ-640. Оспорва извода на съда, че разстоянията между сградите по действия ПУП за УПИ VIII-1246, не са съобразени с изискванията за комплексно застрояване. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът - Адонис енд фрог ООД, чрез пълномощника адвокат Г. Гълъбова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и по подробно изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски съгласно представен нарочен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице касационните основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че подадената жалба от главния архитект на Столична община против оспореното решение на АССГ е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват постановения съдебен акт имат страните по делото. В хода на производството по адм. дело 11937/2024 г., поради оттегляне на делегираните му правомощия, на мястото на главния архитект като ответник е конституиран кметът на Столична община, което е правилно с оглед нормата на чл. 153, ал. 3 АПК. Поради това касационната жалба на главния архитект на Столична община следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото по отношение на нея бъде прекратено. Касационната жалба на кмета на Столична община е подадена от страна в производството и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Адонис енд фрог ООД против заповед РА50-353/02.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба 7/2003), вр. чл. 33, чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, е отказано одобряването на проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ VІ- за жилищно строителство и УПИ VІІ- за жилищно строителство магазини и гаражи , за образуване на нов УПИ VІ-1315,1319- за жилищно строителство, магазини и гаражи и ПЗ на същия с предвиждане на свободностоящо, високоетажно застрояване, кв. 92, м. Христо Смирненски-Слатина, район Слатина. Съгласно заповедта и видно от преписката, заявлението и проекта са внесени за одобрение след издаването на заповед РА50-588/19.09.2016 г. на главния архитект на Столична община, с която на дружеството е разрешено изработването на проект за изменение на действащия ПУП. Освен обединяването на УПИ VІ и УПИ VІІ, по отношение на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.705.1315 и 68134.705.1319 в нов УПИ VІ-1315,1319, е предложено и привеждането на северната регулационна граница на УПИ VІІ по имотната, което води до промяна в профила на улицата. За да постанови отказът главния архитект е изложил, че не е спазена нормата на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. В проекта некоректно са определени разстоянията между най-южната и средната секции на бъдещата сграда в УПИ VІ и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1317.1 в УПИ III, за които са приложими разстоянията по Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7/2003, вр. чл. 33 ЗУТ. Не е спазена нормата на чл. 31, ал. 4 ЗУТ спрямо съществуващата жилищна сграда в УПИ ІІ-640, тъй като най-северната секция от сградата в УПИ VІ е с височина 24 м., а сградата в УПИ ІІ-640 не е геодезически заснета за определяне на точната й височина. Разстоянията между бъдещото застрояване в УПИ VІ и нанесената сграда с идентификатор 68134.705.1316.1 в УПИ VIII-1246 следва да се определят по Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7/2003, вр. чл. 33 ЗУТ, а не по Приложение 11, както е представен проектът. Общинският експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) е давал задължителни предписания, които не са били изпълнение от заявителя. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение 12713 от 22.11.2024 г. по адм. дело 7434/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено решение 332 от 11.01.2024 г. по адм. дело 7438/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за установяване дали проектът предвижда новопредвиденото строителство в УПИ VІ да бъде от една или няколко сгради с оглед приложимостта на чл. 33 ЗУТ, тъй като по делото е установено, че няма комплексно застрояване. При приложимост на чл. 33 ЗУТ, да се установи спазени ли са изискванията на тази норма, както и спазени ли са правилата на чл. 31, ал. 4 и 5 ЗУТ. За да постанови обжалваното сега решение АССГ е обсъдил заключенията на вещите лица (в. л.) А. Аврамова, Р. Пандев и Л. Маев, изготвени при първото разглеждане на спора по адм. дело 7438/2021 г. Изпълнени са указанията на горната инстанция с извършването на нова съдебно-техническа експертиза от в. л. А. Савова, според която в новообразувания УПИ не се предвижда комплексно застрояване, а изграждането на една сграда с няколко тела, поради което чл. 33 ЗУТ е неприложим, а изискванията на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ са спазени. От правна страна е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в предвидената форма и изискуемите реквизити - посочване на фактически и правни основания за издаването й, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Кредитирано е заключението на в. л. Савова за липса на комплексно застрояване и неприложимост на чл. 33 ЗУТ, както и за спазването на изискванията на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, което е установено и от заключенията на останалите вещи лица. Изрично по отношение на вида на застрояването е посочено, че в процесния кв. 92, м. Христо Смирненски-Слатина, то не е реализирано като комплексно, тъй като заварените сгради се намират в отделни парцели, не в един общ. Позовава се и на в. л. Аврамова и Маев, които макар да твърдят неспазване на чл. 33 ЗУТ, също както и останалите вещи лица установяват неналичието на комплексно застрояване за целия квартал. При тези мотиви АССГ е отменил заповедта и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради съответствието на проекта за ИПРЗ с нормативните изисквания, са направени въз основа на доказателствата по делото. Спазени са задължителните указания на ВАС и е установено единодушие на вещите лица за липсата на комплексно застрояване, респ. неприложимостта на чл. 33 ЗУТ, както и спазването на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ. Всъщност, дадените указания на ВАС в решението по адм. дело 7434/2024 г., че по делото не е установено наличие на комплексно застрояване в процесния имот, имат задължителен характер при по-нататъшното му разглеждане на основание чл. 224 АПК. Такова е и предвиждането за съседните му поземлени имоти, както и за целия кв. 92 в м. Христо Смирненски-Слатина, а реализираното в квартала строителство не е съобразено с изискванията на нормите за комплексно застрояване. Освен това липсата му е видна както от предходните предвиждания на плана, така и от графичната част на проекта. В бъдещия УПИ VІ-1315,1319 се визира изграждането само на една единствена жилищна сграда, макар със сложна конструкция и различни по етажност тела. В южната част на сградата е предвидено едно високоетажно тяло с преход в етажността - 8 етажа с височина Н = 24 м. (М+7) и 6 етажа с височина Н = 18 м. (М+5). В средата на сградата е предвидено високоетажно тяло с преход в етажността - 9 етажа с височина Н = 26 м. (2М+7) и на 7 етажа с височина Н = 21 м. (2М+5). В северната част на сградата е предвидено високоетажно тяло с преход в етажността - 8 етажа с височина Н = 24 м. (М+7) и на 6 етажа с височина Н = 18 м. (М+5). Между южното и средното тяло на сградата и между средното и северното се предвиждат едноетажни тела М (магазини) с височина Н = 4м. Съгласно § 5, т. 23 ДР ЗУТ, комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободностоящи или допрени една до друга. В случая няма група от сгради, следователно застрояването в имота не може да се определи като комплексно по смисъла на закона и разпоредбата на чл. 33 ЗУТ, уреждаща разстоянията за този вид застрояване и параметрите за същото е неотносима. Приложимите разпоредби на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ също са спазени, което се установява от всички заключения на вещите лица. Въпреки твърденията за обратното, касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства които да опровергаят изводите на съда, базиращи се на експертизите. Разстоянието от южното тяло с височина Н = 24 м. до страничната граница е съответно 8 м. и 6 м., съгласно чл. 31, ал. 2 ЗУТ. За частта от сградата с дълбочина над 16 м. се добавят 30% от увеличената дълбочина до достигане на 2 м. над нормативното отстояние, т. е. 8 + 2 = 10 м. и 6 + 2 = 8 м. до странична граница. Видно от графичната част на плана, разстоянието на частта от южното тяло с дълбочина до 16 м. към страничната граница е 8 м., а след това се увеличава с 2 м., т. е. изискуемото разстояние е спазено. Сградата в УПИ III е 8 етажна, т. е. с височина 24 м., разстоянието между нея и южното тяло на проектната сграда в нов УПИ VI е означено равно на 24,70 м., при спазване изискванията на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ. Средното тяло на сградата е с височина Н = 26 м. и Н = 21 м., при което изискващото се разстояние до страничната граница е съответно 8,66 м. и 7 м. За частта от сградата с дълбочина над 16 м. се добавят 30% от увеличената дълбочина до достигане на 2 м. над нормативното отстояние, т. е. 8,66 + 2 = 10,66 м. и 7 + 2 = 9 м. Съгласно графичната част на плана, котираното отстояние е 12,66 м., т. е. по-голямо от изискуемото. Разстоянието между 8 етажната сграда в УПИ III с височина 24 м. и средната секция е котирано равно на 29,10 м., следователно нормативното изискване е спазено. Северното тяло на сградата е с височина Н = 24 м. и Н = 18 м., при което изискуемото разстояние до страничната граница с УПИ VIII е съответно 8 м. и 6 м. За частта от сградата с дълбочина над 16 м. и тук се добавят 30% от увеличената дълбочина до достигане на 2 м. над нормативното отстояние, т. е. 8 + 2 = 10 м. и 6 + 2 = 8 м. до странична граница с УПИ VIII. Видно от графичната част на плана, разстоянието на частта от северната секция с дълбочина до 16 м. към страничната граница с УПИ VIII е котирано 8,31 м., а след това се увеличава с 2 м., при спазване на нормативните изисквания. Сградата в УПИ VIII е с височина М + 7 - магазин на 1 ет. и 7 етажна сграда. Върху графичната част на плана е означено разстояние между М на 1 ет. и сградата в УПИ VI - 17, 00 м., което е повече от изискващото се, а разстоянието между 7 ет. сграда в УПИ VIII и проектната в УПИ VI е котирано - 2/3 Н + 0,3 х 2 - нормативните изисквания са спазени. Относно разстоянията на северното тяло към сградата в УПИ II-640, разстоянието на застрояването М + 5 от северното тяло на проектната сграда с височина Н = 18 м. до страничната регулационна линия с УПИ II 640 е котирано мин. 1/3 Н + 2 - чл. 31, ал. 5 ЗУТ, а разстоянието между застрояването М + 5 в УПИ VI и застрояването М + 5 в УПИ II -640 между двете сгради е означено - мин 2/3 Н и изискванията на чл. 31, ал. 4 ЗУТ са спазени. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответника, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на бюджета на органа следва да се възложат сторените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ, издадената фактура и платежното нареждане, в размер на 4800 лева с ДДС. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатска възнаграждение предвид значителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,