Решение № 448 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2008 г.

Решение № 448 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на Б. В. Г. от гр. С. срещу решение № 417/25.09.2008 г.от заседание на 10.09.2008 г.на В. А. Съвет, с което е оставена без уважение молбата му за вписване в Единния регистър на чуждестранни адвокати по чл. 13 от ЗА. В жалбата се поддържа, че решението противоречи на материалноправните разпоредби и на европейското законодателството, тъй като към заявлението му от 24.06.2008 г. е представил всички изрично изброени документи в чл. 13, ал. 2 ЗА, поради което ВАС не е имал право да му откаже. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата на Г. за вписване в Единния регистър на чуждестранни адвокати по чл. 13 от ЗА, Висшият а. с. се е мотивирал с това, че липсват доказателства за чуждо гражданство на молителя Г. От представените документи към заявлението за вписване се установява, че Г. е придобил адвокатска правоспособност във Федерална Република Германия - Д. адвокатска камара. Налице е и декларация - съгласие по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗА от адв. Р. Съгласно чл. 11 ЗА, в сила към подаване на заявлението, Гражданин на държава - членка на Е. съюз, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под формата на оказване на съдействие и защита по определен случай или при трайно установяване на територията на Република България, а съгласно чл. 12 от закона при оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, т.е. от облекчения режим за практикуване на адвокатска професия, предвиден в чл. 12 и чл. 13 ЗА може да се ползва само чуждестранно лице, гражданин на страна -членка на Е. съюз, което се е установило трайно на територията на Република България. За българските граждани, независимо, че са придобили адвокатска правоспособност, съгласно законодателството на държава - членка на Е. съюз е предвиден специален ред за приемане в адвокатурата, който е различен от този по чл. 13 ЗА, т.е. редът по чл. 13 ЗА не е приложим за българските граждани. Постановеният отказ за вписване като адвокат на жалбоподателя Г. е законосъобразен, поради което не са налице основанията за отмяната му. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение