Решение № 13788 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против частта от Решение 7799/06.06.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 686/2024 г., с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221123000892-091-001/07.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 4 143.93 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на АССГ в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея основания се поддържа от юрк. Михайлова. Същата представя списък на разноските и иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна с включения в него ДДС. Ответникът по касационната жалба М. 10 ТРЕЙД ЕООД, ЕИК 201782168 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Едрева по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде потвърдено решението на административния съд в обжалваната част и да му се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, посочени в списъка на разноските. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Едрева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. С оспореното първоинстанционно решение е отменен Р-22221123000892-091-001/07.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1680/27.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта му, в която на М. 10 ТРЕЙД ЕООД са установени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 20 708.80 лв. по 21 фактури, издадени от ЕВРОПАРТНЕРС 2000 ЕООД, с предмет доставки на каучукова смес. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта за възлагане на ревизията от 22.02.2023 г. и заповедта за нейното изменение от 25.05.2023 г. са издадени от М. Хаджийска началник сектор в качеството й на заместник на Г. Мирчев, заемащ същата длъжност, съгласно т. 18 от Заповед РД-01-849/31.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени органите по приходите, имащи правомощия по възлагане на ревизии. РА е издаден от възлагащия ревизията и ръководителя на ревизията в изпълнение на изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил подробно констатациите на приходните органи въз основа на събраните в ревизионното производство писмени доказателства, обсъдил е приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА в частта му на отказаното прав на приспадане на ДДС по фактурите от ЕВРОПАРТНЕРС 2000 ЕООД. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Видно от констатацията в РД на стр. 1 М. 10 ТРЕЙД ЕООД осъществява дейност през 2018 г., свързана с производство на изделия от каучук в производствен цех в с. Кривина, обл. София. Дружеството представя в хода на ревизията фактурите, по които е упражнило право на приспадане на ДДС и приемо предавателни протоколи към тях. Без да оспорват, че то използва каучукова смес в производството на каучукови изделия, тъй като са установили извършените от него доставки на такива изделия и издадените от него фактури на стр. 4 стр. 11 от РД, приходните органи приемат, че фактурите от ЕВРОПАРТНЕРС 2000 ЕООД не документират реално осъществени доставки, тъй като от страна на доставчика не са представени никакви документи във връзка с тях фактури от предходни доставчици, документи за транспорт, кои работници са разтоварили стоката и къде и после са я натоварили, за да я доставят на М. 10 ТРЕЙД ЕООД. Според решението на решаващия орган последващата реализация на стоката не може да докаже предхождащия я факт на получаването на същата от конкретния доставчик, доколкото същата може да е придобита от трети лица, нерегистрирани по ЗДДС. При тези факти правилно АССГ приема, че М. 10 ТРЕЙД ЕООД е доказало материалноправните предпоставки за упражняването на право на приспадане на ДДС наличието на доставка, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки (чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС). Обсъжда и приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), според която в изпълнение изискването на чл. 123 ЗДДС дружеството е водило достатъчно подробна счетоводна отчетност, вкл. аналитична на сметка 302 Материали на склад, която позволява да се установи наличността на каучукова смес към 01.01.2018 г., закупените количества през 2018 г., вложените в производство количества през 2018 г. и наличността към 31.12.2018 г. Счетоводните данни сочат, че през 2018 г. М. 10 ТРЕЙД ЕООД закупува 42 217.60 кг. суровина, като за периода м. март м. октомври 2018 г. единствен доставчик е ЕВРОПАРТНЕРС 2000 ЕООД. Към 31.12.2018 г. има складова наличност 25 508.10 г. и през 2019 г. закупува само 2 242 кг. каучукова смес. Въпреки това продължава производството на каучукови изделия и осъществява доставки на такива и през 2019 г. Заключението на експерта е, че без закупените 42 217.60 кг. суровина е невъзможно да се произведат и реализират продажбите на изделия през 2018 г. и през 2019 г. Както сочи касаторът в жалбата си, ССЕ не установява обстоятелства, които са спорни между страните, но потвърждава извода на съда, че М. 10 ТРЕЙД ЕООД е доказало материалноправните предпоставки за упражняването на право на приспадане на ДДС. При положение, че ревизиращите органи оспорват осъществяването на доставките именно от издателя на фактурите, правилно АССГ е съобразил решенията на СЕС по тълкуването на чл. 168 от Директива 2006/112 в тази хипотеза, обсъдени подробно в Определение от 3 септември 2020 г. по дело C-610/19, Vikingo Fхvбllalkozу Kft. Правилно съдът приема, че е незаконосъобразен отказът на данъчната администрация да признае правото на приспадане на ДДС, начислен за покупки на стоки, по съображения за недостоверност на фактурите, които удостоверяват тези покупки, тъй като стоките не могат да бъдат доставени от издателя на фактурите поради липсата на необходимия персонал, поради това, че той не е представил доказателства за предходната доставка на стоката и за това, че е могъл да я достави, т. е. е разполагал и с транспорт, когато задължението за транспортирането й е негово според клаузите на договора. ( виж т. 66 от цитираното определение по делото Vikingo и решение от 21 юни 2012 г., Mahagйben и Dбvid, C-80/11 и C-142/11,т. 61). Доставки на стоки по смисъла на чл. 14 пар. 1 от директивата са налице според т. 48 от определение по делото Vikingo , въпреки че стоките не са доставени от издателя на фактурите и не е установено лицето, от което в действителност тези стоки са били придобити, ако отговарят на обективните критерии, на които се основава това понятие и ако не представляват измама с ДДС. Затова правото на приспадане следва да се откаже, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на него с измамна цел или с цел злоупотреба и националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (т. 50 и т. 57 и цитираните там решения на СЕС). Когато приходните органи твърдят прикриване на действителния доставчик с измамна цел неправомерно ползване на данъчен кредит, както в случая, те трябва да предоставят конкретни улики за наличието на такава измама (решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11, т. 50). Обстоятелството, че данъчнозадължено лице не представя доказателства за всички осъществени сделки от всички, участващи във веригата от доставки лица, както и за тяхната икономическа дейност, и обстоятелството, че тези доказателства не могат да бъдат проверени, не водят до отказ да се признае правото на приспадане на ДДС (т. 64 от определението на СЕС по делото Vikingo). В случая отказът на данъчен кредит е мотивиран от приходните органи именно с непредставяне на доказателства от доставчика за това, че е разполагал със стоката (предходна доставка), доказателства за транспортирането й, за мястото на нейното съхранение и за персонала, който е осъществил натоварването й, в противоречие с приложимите материалноправни норми. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски. Не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение с включения в него ДДС, каквото е искането на касатора, според §2а от ДР на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането си той не аргументира с това, че в резултат на включването на ДДС във възнаграждението, последното подлежи на двойно облагане с ДДС, а според т. 67 от Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 член 78, първа алинея, буква а) от Директивата за ДДС не допуска национална правна уредба като тази на §2а от ДР на Наредба 1/2004 г., по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение