Решение № 884 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7714/2012 г.

Решение № 884 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7714/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на Митница Столична подадена, чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 2049/17.04.2012 на Административен съд - София град, Първо отделение, 4-ти състав, постановено по адм. д. № 1853/2012 г. по описа на съда. С решението е отменено Решение № К 47-0419/07.05.2008 г. на началника на Митница София, с което е определено допълнително държавно вземане за законна лихва върху ДДС в размер на 2 803 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. Със същото решение на дружеството са присъдени и разноски в размер на 841.69 лв. Предмет на спора е размерът на дължимата от дружеството законна лихва, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, представляващо неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, я оспорва чрез адв. Йорданова с подробни съображения, изложени в писмен отговор. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираното касационно основание и след проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение № К 47-0419 от 07.05.2008 г. на началника на Митница София, с което са определени като дължими за вземане под отчет на митни сборове и други държавни вземания по ЕАД № 07BG005003H000240 от 06.06.2007 г., представляващи ДДС в размер на 2 803 лева, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащането й. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H000240/06.06.2007 г. търговското дружеството е оформило под режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция "Последващ контрол" в ЦМУ е съставен Протокол за заключително обсъждане на осн. чл. 84к от ЗМ, като констатациите по него са изрично оспорени от търговското дружество. След обсъждане на възраженията са съставени доклади и докладна записка, съобразно които проверяваното лице е оформило митнически режим "внос", съответно "допускане на свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на база провизорни фактури, като декларираната митническа стойност е занижена. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и дължима лихва по чл. 211а от ЗМ, а след връчването му е издадено оспореното Решение № К-47-0419/07.05.2008 г. на Началника на Митница София, с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Горната фактическа установеност не е била спорна между страните. Спорът се е концентрирал върху размера на дължимата законна лихва, в зависимост от началния момент на забавата. За да отмени оспореното решение в обжалваната му част, административният съд е приел, че при допълнително определени митнически задължения, лихва за забава се дължи след уведомяването на длъжника за задължението и изтичането на посочения срок за доброволно изпълнение. Този краен правен извод на административният съд е изведен след всеобхватно изследване на всички относими и необходими доказателства, въз основа на които са установени релевантните за спора факти и обстоятелства. В хода на проведеното първоинстанционно производство и при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а направените правни изводи логически съответстват на установените фактически положения. Обжалваният съдебен акт не страда от касационния порок необоснованост и с него правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Текстът на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. По силата на предвиденото в чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Правилно административният съд се е позовал в своите мотиви на решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С - 546/09 г. Съгласно т. 27 от мотивите на това решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202, 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)." От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Дружеството е получило уведомление, с което се определя срок за плащане, изтичащ преди извършване на действието за вземането под отчет. В този смисъл фактът на уведомяване на "Аурубис България" АД за допълнително определените задължения - главница, не следва да бъде преценяван като основание за дължимост на лихва върху неизплатената главница, считано от момента на изтичане на срока за плащане. Безспорно е между страните, че вземането под отчет е осъществено на 11.05.2008 г., като плащането на главницата е направено на 21.05.2008 г. Неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбите на МК не се прилагат по отношение на задължението за ДДС при оформяне на режим "крайно потребление" и решението от 31.03.2011 г. по дело С - 546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е неприложимо, както и че то не дава категоричен отговор на спорния въпрос. Видно от т. 2 на решението запитването е отправено по спор между "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД и началника на Митница Столична относно размера на дължимите лихви върху сумата на определено допълнително задължение за внасяне на ДДС, както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви. В раздел "Обстоятелствата в основата на спора", т. 12 и т. 13, 14 и 16 от решението е описана абсолютно идентична фактическа обстановка - "Аурубис" внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са допуснати до свободно обращение. Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителна цена, посочена във фактура на продавача и установена при спазване методиката за определяне на цената, предвидения в сключения между този продавач и "Аурубис" търговски договор. Окончателната цена е определена във финална фактура. Началникът на митницата издава решение, с което установява допълнително държавно вземане за ДДС, което да бъде заплатено със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Следователно, правилно е прието от първоинстанционния съд, че преюдициалното запитване касае абсолютно идентичен случай. Неоснователен е и доводът на касатора, че в решението не се съдържа ясен и точен отговор на поставените въпроси. Според твърденията в касационната жалба, в случая не се касае за компенсаторна или санкционна лихва, а за лихва за забава. Отговорът в т. 1 от диспозитива е ясен и точен - чл. 232, § 1, б. "б" от МК следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането. По отношение на връченото уведомление е основателно позоваването от страна на ответника по касация на решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С - 124/08 и С - 125/08. В т. 21 от същото съдът е приел, че от текста на чл. 221, § 1 от МК следва, че вземането под отчет, което съгласно чл. 217, § 1 се изразява във вписването от митническите органи на размера на сборовете в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна документация, задължително предхожда уведомяването на длъжника за размера на вносните или износните сборове /Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Molenbergnatie, С - 201/04 Recuel, стр. I-2049, т. 46/. В т. 22 е посочено: "Всъщност този хронологичен ред на дейностите по вземане на отчет и по уведомяването за размера на сборовете, утвърден със самото заглавие на раздел 1 от глава 3, дял VII от МК "Вземане под отчет на размера на митническото задължение и уведомяване на длъжника" трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и освен това да се застраши хармоничното функциониране на митническия съюз /Решение по дело Molenbergnatie, т. 47". В т. 23 е даден категоричен отговор на първия въпрос по дело С-124/08 и на въпроса по дело С-125/08, че уведомяването на длъжника може да се извърши само ако размерът за митните сборове е бил предварително взет под отчет. В случая липсват доказателства по делото за надлежно уведомяване на длъжника по подходящ начин от митническите органи в съответствие с чл. 221, § 1 от МК след вземането под отчет. Неоснователен с оглед изложеното по-горе, е и доводът на касатора, че уведомлението е равнозначно на вземане под отчет. Според чл. 217, § 2 от МК държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Според чл. 831, ал. 1 от ППЗМ за целите на чл. 205, ал. 1 от закона, т. е. при вземане под отчет, изчисленият от митническите органи размер на митните сборове се вписва в регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение. Съобразно изложените съображения, решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид резултата по делото съдът присъжда на ответника разноски в размер на 136.91 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,