Решение № 3901 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2016 г.

Решение № 3901 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. В., чрез юрк. С. против решение № 1597/15.07.2016 г. по адм. дело № 1562/2015 г. на Административен съд - В.. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Емилия" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост на решението с приетото съществено нарушение на производствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение на началник М. В. рег. индекс 32-83970/12.05.2015г към ЕАД № 15 BG 002000H002421-0/24.03.2015 г. / поправено с Решение № 32-95204/27.05.2015 г./, с което е коригирана митническата стойност на стоките и са определени за довнасяне държавни вземания в размер на 973.64 лв. Прието е, че решението е постановено от компетентния орган, но при съществено нарушение изискванията на чл. 30, § 1 и 2 от Регламент /ЕИО / № 2913/92 г., тъй като не е уведомен изрично жалбоподателя за констатирани несъответствия и преминаване към процедурата по горния ред. Освен това е установено от представените в съдебната фаза на производството доказателства и приетата без оспорване СИЕ, че стоките са реално заплатени на договорената цена - извършени са плащания по ЕАД № 15 BG 002000H002421-0/24.03.2015 г. /преведен аванс на 21.11.2013 г. с банков превод по рамковия договор от 13.09.2013 г. и окончателно плащане, с надлежно издадена фактура от доставчика и т. н. Изложени са подробни мотиви и за неиндивидуализиране на процесните стоки с оглед последователността в прилагане на б. "а" до "г", § 2, чл. 30 от МК на Общността / Регламент /ЕИО / № 2913/92 г./ Решаващия правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на началника на М. В. е мотивиран с нарушение изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. По делото са представени доказателства, обстойно обсъдени от съда във връзка с констатациите на СИЕ, сочещи на договорната стойност на внесените стоки, която съвпада и с декларираната и реално заплатена, поради което не са налице основанията по § 29 за определяне на стойността по приоритетно приоритетно визираните изисквания на чл. 30, § 1, б. "б", "в" и "г" и § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в"и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в" митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Това изключва преминаването към чл. 30. Обосновани са и допълнително изложените от съда съображения за незаконосъобразност, тъй като при спазване на разписаната административна процедура би се установила неоснователността на определяне по горните критерии на различна от декларираната стойност. С оглед на изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение