Решение № 5175 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 353/2009 г.

Решение № 5175 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 353/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Саид Ахмад Саид Абу Урде, роден в гр. Газа, Палестинска автономия, Израел без гражданство срещу решение № 13418/8.12.2008 г., постановено по адм. дело № 8799/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 205/7.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за отказ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението не е мотивирано, тъй като съдът се е ограничил само с цитат на нормите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), без да се мотивира защо приема обжалвания административен акт за законосъобразен. Изложени са доводи, че административният орган е приел, че е налице вътрешен въоръжен конфликт, но не са налице останалите две предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ без да се вземе предвид, че предпоставките по чл. 9 ЗУБ са при условията на алтернативност, а не на кумулативност. Твърди също така, че по делото безспорно било установено, че обстановката в Палестинската автономия се характеризира с прояви на крайно насилие и груби нарушения на човешките права, както и ноторно известен бил факта, че е налице разрастване на конфликта от месец ноември 2008 г. насам, както и че обстановката в Палестинската автономия напълно отговаря на определението за вътрешен въоръжен конфликт, регламентирано от международното право. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да се върне преписката на ДУБ за ново произнасяне от административния орган. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като всички доводи на касатора са обсъдени в първоинстанционното решение с ясни и съдържателни мотиви и обосновано съдът е приел, че не са налице изискванията на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Саид Ахмад Саид Абу Урде, роден в гр. Газа, Палестинска автономия, Израел без гражданство, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразен е извода на административния орган относно липсата на материални предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като жалбоподателят не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход. Според съда репресията следва да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, а такива не са доказани. Според съда от приложената по делото справка относно обществено-политическата обстановка в страната е установено, че в нея има социално-икономически проблеми, както и са налице въоръжени сблъсъци между палестинци и израелци от една страна и от друга воюващи помежду си палестински групировки. Съдът въз основа на данните по делото е направил извод, че не е налице въоръжен конфликт по смисъла на приетите в международното право критерии. Според съда не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне и на хуманитарен статут на жалбоподателя, тъй като такъв се предоставя на чужденец, принуден да напусне родината си по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е счел, че от проведените от административния орган интервюта на жалбоподателя, фактите от тези интервюта не са били оборени в хода на съдебното оспорване, а административния орган според съда задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Наведените от жалбоподателя нови факти съдът е приел, че са неотносими към наличието на основанията по чл. 8 за предоставяне статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Така постановеното решение е неправилно в частта за отмяна на решението на административния орган за отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е правилно относно отказа за предоставяне на бежански статут. Предоставянето на статут на бежанец изисква съответния кандидат за бежанец да има лични опасения за сигурността си в държавата си по произход. Такива в проведените интервюта на касатора от административния орган не са посочени. Няма данни по делото касаторът да е напуснал Палестинската автономна област поради преследване срещу него или заплахи за такова преследване. Обяснил е, че е напуснал през 2006 г. и искането му за предоставянето на статут на бежанец е повторно, но не е изложил нови факти и обстоятелства, които да променят бежанската му история и правилно е преценено и от административния орган и от съда, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Не отговаря на истината, че съдът не е изложил мотиви в решението си, тъй като доводите на страните са обсъдени, както и действията на административния орган в хода на административното производство, приключило с решение на председателя на ДУБ. С оглед изложеното в частта, в която с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решението на административния орган за предоставяне на статут на бежанец е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта, в която жалбата на касатора е отхвърлена за предоставянето му на хуманитарен статут, първоинстанционното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания. Към момента на разглеждане на производството пред първоинстанционния съд обстановката в ивицата Газа се характеризира с въоръжен конфликт. Съдът е отбелязал в съдебния си акт, че са налице въоръжени сблъсъци, но не и въоръжен конфликт по критериите на международното право. Този му извод е безмотивен, още повече, че съдът не е изяснил какво влага в понятията "въоръжен сблъсък" и "въоръжен конфликт" и разграничението между тях при преценката си за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. При разглеждане на делото пред първоинстанционният съд касаторът е посочил като ноторен факт обстановката в ивицата Газа и че съществува реална заплаха за живота му, сигурността и свободата му. Тези доводи на касатора не са били обсъдени от решаващият съд и не са събрани доказателства за обстановката в Палестинската автономия към момента на разглеждане на делото. Безспорно е, че по време на съдебното производство пред първоинстанционния съд касаторът е излагал твърдения, че е налице въоръжен конфликт в Палестинската автономия, която е страната му по произход, но в тази връзка съдът не е събрал доказателства и не е обсъдил доводите му. Правилно е твърдението му в касационната жалба, че предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ са дадени от законодателя в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Нещо повече административният орган в своето решение е обсъдил предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки въз основа на информацията от справка № 1944/10.07.2007 г. на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ, че политическата ситуация в ивицата Газа и на Западния бряг се характеризира с крайно противопоставяне между представителите на две враждуващи партии Хамас и Ал Фатах, като за последната твърденията на касатора са били, че членува в нея и е бил обучаван, а негов братовчед и двама от братята му (Айман и Абдула) са членували в Хамас. Административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но отказът си е мотивирал с обстоятелството, че не са налице останалите предпоставки по чл. 9 ЗУБ, пренебрегвайки обстоятелството, изложено по-горе, че предпоставките по чл. 9 ЗУБ законодателят е определил като алтернативни, а не кумулативни. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно, както и решението на административния орган и преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне след събиране на доказателства за обстановката в Палестинската автономия и преценката му за предоставяне на хуманитарен статут с оглед изложените по-горе мотиви на настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд