Решение № 14970 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2010 г.

Решение № 14970 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от "Ту гайс" ЕООД, гр. Шумен, срещу решение № 170/29.01.2010 г. постановено по адм. д. № 576/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 270800207/17.11.2008 г. на ТД на НАП гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 746/21.01.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС в размер на 14 649.28 лв. и лихви 1 338.68 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на същото и постановяване на друго с което да се отмени обжалвания РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС гр. Варна е приел за установено, че с обжалваният РА е законосъобразен, издаден е от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията и не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Приел е, че при ревизията и извършената инвентаризация е констатирана липсата на замразени пилешки продукти на стойност 85778.52 лв. за която е определен дължимия данък в размер на 14649.28 лв. Съдът е посочил още жалбоподателят не е представил транспортни или други документи с които да установи, че липсващите стоки са продадени впоследствие с фактури № 112, 89 и 97 и трите от 2008 г., в каквато насока са били неговите твърдения. Според съда макар и презумтивно да се приема, че данните от счетоводната система са верни, то при извършеното сравнение между количествата намерени замразена пилешка продукция и данните от счетоводството на дружеството то са установени безспорно разлики в размер на продукция за 85778.52 лв. за които липси е приел, че правилно органът по приходите съгласно чл. 79, ал. 3 и 4 ЗДДС е начислил данък за периода. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Същото е съобразено с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. По делото със събраните в хода на ревизионното производство доказателства включително и чрез извършената инвентаризация в обектите където е твърдяно, че е съхранявана стоката /за което са и съставени съответните протоколи/ не е установено наличието на твърдяните стоки, т. е. установена е тяхната липса. Констатациите на ревизиращите органи не са били опровергани по никакъв начин и макар стоките да са се водили счетоводно е констатирано, че те са липсващи. Касаторът освен представените фактури не е доказал по друг начин извършени разпоредителни сделки с липсващите стоки. При липсата на категорични данни за извършена през 2008 г. продажба на стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, то следва, че е приложима правната норма на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и като е приел това първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения. Възраженията в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства по делото и липсата на мотиви в решението са неоснователни. Напротив, съдът подробно е обсъдил всички възражения на касатора срещу съставеният му РА и правилно е счел за обоснован изводът на органът по приходите за наличие на липса и основание за облагане по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Недоказани и наивни са твърденията на касатора, че през това време на извършване на проверка и инвентаризация въпросните стоки, не са били липсващи тъй като през това време те са били превозвани от склада където са съхранявани до различните купувачи. По изложените съображения, настоящият състав не намира касационни основания за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,