Решение № 4029 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2011 г.

Решение № 4029 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 195 от 26.08.2011 г. по адм. дело № 222/2011 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Йордан Георгиев Русев от с. Сламино, община Тунджа, област Ямбол не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Йордан Георгиев Русев, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/23989 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 1149,03 лв. във вр. с подадено от едноличния търговец общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/040609/24905. Мотивите са свързани с констатирано намаление на годната за подпомагане площ от тази, която е заявена с подадена молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК. Приел е, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Не са посочени фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", не представлява излагане на фактически съображения. Липсата на мотиви препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол, защото не става ясно нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито обстоятелствата, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Административният орган не се е обосновал в какво се изразява новополучената официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази. При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) спрямо жалбоподателя, който в настоящото производство е ответник по касационната жалба, са извършени видове проверки, регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. След подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерство на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфо изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да допусне исканата съдебно-техническа експертиза, с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от едноличния търговец площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което е недопустимо събиране на доказателства от съда с цел саниране допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно мотивиране на административния акт и изясняване на действителното фактическо положение. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, защо административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено дали са направени и в какво се изразяват последващи административни проверки, какво е констатирано с тях. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени писмени доказателства. Административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, не е допуснал участие на адресата на акта с оглед спазване на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе участвал в производството би могло да се установи релевантната за делото фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. По делото няма данни грешката, допусната от Разплащателната агенция при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) №796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,